Sorrow“ (1868-1869) by Paul Cézanne През 1981 година Харолд Къшнър,

„ Sorrow “ (1868-1869) by Paul Cézanne

През 1981 година Харолд Къшнър, описващ самия себе си като „ човек, засегнат от живота ”, написва книга за хората в неговото състояние – засегнати от живота, само че заслужаващи по-добра орис (при състояние, че животът беше постоянно справедлив). Озаглавена е „ Когато неприятни неща сполетяват положителни хора ” и става една от най-четените книги през осемдесетте години. Произведението на Къшнър е класика, тъй като преглежда един от най-старите и универсални въпроси на човешкото създание: „ Защо? ”. Или по-точно: „ Защо на мен? ”. Къшнър има изцяло основателна причина да си задава този въпрос – на тригодишна възраст синът му Арон бива диагностициран като болен от прогерия (рядко, нелечимо и съдбовно заболяване на генетична основа, за което е особено ненормално ускорено остаряване на организма). Момчето страда физически, родителите му – прочувствено. Арон си отива на четиринадесетгодишна възраст. И той, и родителите му са заслужавали по-добра орис.

За страдание, животът не постоянно е обективен. Това евентуално е най-болезнената истина, която ни се постанова да научим – в същото време тя е и най-трудна за приемане. Но неприятни неща фактически сполетяват положителни хора – от време на време нас самите, от време на време други хора. И прекомерно постоянно това напълно несправедливо. От друга страна виждаме положителни неща да сполетяват неприятни хора – също изцяло несправедливо. Но както е казано в Библията, слънцето огрява еднообразно и положителния, и лошия; излива светлината си и върху праведния, и върху неверния. Но няма нищо необичайно в това, че от време на време възкликваме: „ Не е заслужено. ” На моменти е в действителност мъчно да открием смисъл в това, което става по света.

В никакъв случай не желая да кажа, че когато някой бива сполетян от покруса, би трябвало да отминем равнодушно по пътя си с думите: „ Ами по този начин е то в живота. ” Никое човешко създание няма право да постъпва по този начин. От друга страна е безсмислено да се надяваме тъгата и злощастията да изчезнат по магически метод от живота на хората. Единственото, което можем да създадем, е да се научим да ги посрещаме и преодоляваме по-ефективно. Както споделя моят другар Тим Ханзъл в своята прелестна книга „ Трябва да продължиш да танцуваш ”: „ Мъката и болката са неизбежни. Да позволиш на нещастието да те пречупи е твой избор. ” Можем да преодолеем възприятието за смазващо злощастие, развивайки в себе си градивни способи да посрещаме и да се оправяме с отредените ни от живота мъчителни тествания. За задачата е належащо да вземем съзнателното и твърдо решение, че няма да разрешаваме на злощастията да ни унищожат; че ще ги одобряваме като неделима част от действителността на живота; и даже че ще се възползваме от тях, с цел да се развиваме и израстваме като персони.

Бенджамин Франклин написа: „ Нещата, които ни нараняват, в същото време и ни учат. ” Вероятно заради това постоянно се споделя, че някои от най-болезнените уроци на живота са и най-ценни. Най-важното, което бихме могли да създадем, когато страдаме – било физически, било прочувствено – е да осмислим по някакъв метод страданието си. Болката фактически би могла да ни научи на нещо, стига да сме подготвени да се учим от нея. В случай че го създадем, ще излезем от житейското си тестване по-мъдри и по-силни.

Истинският триумф в живота значително зависи от това по какъв начин се оправяме с ударите на ориста: дали бягаме от тях и затъваме в обезсърчение, или им се опълчваме смело; дали им разрешаваме да ни пречупят, или се учим от тях, с цел да станем по-силни; дали се предаваме и загиваме, или се борим и побеждаваме.

Живеем в един посредствен свят, обитаем с несъвършени човешки същества, като нас самите. Никой не може да ни подсигурява, че в живота ще ни бъдат спестени болките и разочарованията. Нито да ни обещае, че ще живеем в сигурност и ще имаме цялостен надзор над това, което ни се случва. Но в тази наша орис не сме сами. Всяко живо човешко създание е подвластно на същата „ съдба ”. Всеки човек на този свят се сблъсква с несправедливостта на живота и страда от съпътстващите я болежка и загуба. Въпросът е не дали, а по какъв начин изживява сходни тествания на ориста. Хората, които съумяват в живота, не си затварят очите пред неговата неправда. Те се научават да я одобряват като неделима негова част и да я преодоляват по-градивно.

Може би заради тази причина толкоз доста хора изписват на видно място в домовете и офисите си фамозната „ Молитва за нравствен мир ” на Райнхолд Нибур:

„ Господи, дай ми...
душевната мощ да одобрявам нещата, които не мога да трансформира,
куража да трансформирам тези, които мога,
и мъдростта да различавам сред тях. ”

От: „ 20 златни правила. Великите уроци на живота. Магията на триумфа “, Хал Ърбън, изд. „ Кръгозор “, 2003 г. 
Картина: „ Sorrow “ (1868-1869) by Paul Cézanne, chinaoilpaintinggallery