Реквием на Джузепе Верди звучи в Софийската опера
Солисти от Съединени американски щати, Италия и Китай ще изпълнят „ Реквием “ от Джузепе Верди на сцената на Софийската опера и балет. На 13 април пред публиката ще излязат Кортни Милс (сопран), Изабел де Паоли (мецосопран), Диего Кавацин (тенор) и Йитиан Лиу (бас).
Диригент ще е Константин Тринкс. В „ Реквием “ ще вземат участие и хорът и оркестърът на Софийската опера и балет, като хорът ще бъде дирижиран от Виолета Димитрова.
„ Когато приказваме за „ Реквием “ на Верди, несъзнателно музикалните познавачи ще чуват гласовете на Борис Христов, Николай Гяуров и доста други неповторими български гласове, които вършат в действителност тази музика таинство “, разяснява шефът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов.
По думите му, макар че творбата е писано преди 150 години, то продължава да смразява и да възвеличава душите на всички, които се допират до него - и реализатори, и слушатели.
„ Реквием “ е написан за огромен симфоничен оркестър, двоен хор и четирима солисти. За да изрази голямата си тъга Джузепе Верди композира грандиозни хорови подиуми, дуети, терцети, квартети, оперни арии, огромни сола, жестоки контрасти от оглушителни фортисими и пианисими със зашеметяваща деликатност, разясняват от Софийската опера.
Верди дирижира своята Messa da Requiem в деня на първата годишнина от гибелта на Алесандро Мандзони в катедралата „ Свети Марко “ в Милано на 22 май 1874 година За идващите три осъществявания отново той е на пулта, само че към този момент в Миланската Скала и още веднъж творбата е призната с голям възторг. След осем дни Реквиемът е изпълнена в Париж. През 1875 година са министър председателите в Лондон и Виена, Кьолн и Мюнхен.
През 1871 Маестрото наближава шейсетте години и след европейския триумф на „ Аида “ е решил да не написа повече опери. Ще минат цели 10 години преди да се заеме с „ Отело “.
Историята на траурната Меса стартира през 1868 година, когато умира Джоакино Росини. Верди предлага тринадесет композитори да напишат Меса в негова памет. Този проект по този начин и не се реализира, само че Верди приключва своята част Libera me, паднала му се по чоп. Година след пропадането на плана композиторът афишира, че въпреки всичко ще напише Реквием, само че работата върви постепенно.
Така се стига до 22 май 1873 година когато Италия се прости с поета и хуманиста Мандзони, знак на битката за обединяване на страната. Верди е толкоз унищожен от тъга, че отхвърля да придружи в последния път своя кумир. Но още на идващия ден взема решение, че ще напише „ Меса за Мандзони “. Работи бързо и единствено след три месеца творбата е приключено.
За първото осъществяване са ангажирани солистите, които са взели участие в „ Аида “. Това са сопранът Тереза Щолц, мецосопранът Мария Валдман, тенорът Джузепе Капони и басът Ормондо Маини.
Реквиемът е определян като неговата двадесет и седма опера. Написан е за огромен симфоничен оркестър, двоен хор и четирима солисти. За да изрази голямата си тъга той композира грандиозни хорови подиуми, дуети, терцети, квартети, оперни арии, огромни сола, жестоки контрасти от оглушителни фортисими и пианисими със зашеметяваща деликатност.
Според реализатори и експерти това е Реквиемът на 19 в., „ връзката сред Пасионите на Бах и апокалиптичните хоризонти на 20 век “. Сравняват го с творбите на Данте, който прекрачва границите на своето време.
Спорове постоянно е имало, както и упреците, че една толкоз религиозна творба звучи като опера. И постоянно се цитира ироничната забележка на диригента Ханс декор Бюлов, който възкликва, че това е „ опера в църковни облекла “. След години той се извинява на Маестрото за острата си реакция и прави оценка възвишеността на творбата.
Многократно Верди стартира своята Меса за покойниците, само че когато я приключва тя е като изповед, като възпоменание за всички загуби в неговия живот. Със сигурност създавайки тази Меса с изключение на за скъпите за него Росини и Мандзони, той си спомня за двете си деца и обичаната брачна половинка, които губи в границите на две години, за близкия другар и либретист Франческо Мария Пиаве. Това е молитвата на индивида в краката на своя Бог, очакващ възмездие и излекуване.
„ Реквием ” на Верди е превъзходна и прелестна творба. Дори тук той си остава трагичен композитор. Жалба и молба, благоговение и религия звучат на по-страстен и самостоятелен език, в сравнение с сме привикнали да чуваме в черква. Религиозното възприятие е друго в другите страни и столетия. Онова, което ни се коства толкоз енергично и чувствено в „ Реквием ” на Верди, произтича от прочувствените настройки на неговия народ “ - написа австрийският музикален критик Едуард Ханслик през 1880 година
Диригент ще е Константин Тринкс. В „ Реквием “ ще вземат участие и хорът и оркестърът на Софийската опера и балет, като хорът ще бъде дирижиран от Виолета Димитрова.
„ Когато приказваме за „ Реквием “ на Верди, несъзнателно музикалните познавачи ще чуват гласовете на Борис Христов, Николай Гяуров и доста други неповторими български гласове, които вършат в действителност тази музика таинство “, разяснява шефът на Софийска опера и балет акад. Пламен Карталов.
По думите му, макар че творбата е писано преди 150 години, то продължава да смразява и да възвеличава душите на всички, които се допират до него - и реализатори, и слушатели.
„ Реквием “ е написан за огромен симфоничен оркестър, двоен хор и четирима солисти. За да изрази голямата си тъга Джузепе Верди композира грандиозни хорови подиуми, дуети, терцети, квартети, оперни арии, огромни сола, жестоки контрасти от оглушителни фортисими и пианисими със зашеметяваща деликатност, разясняват от Софийската опера.
Верди дирижира своята Messa da Requiem в деня на първата годишнина от гибелта на Алесандро Мандзони в катедралата „ Свети Марко “ в Милано на 22 май 1874 година За идващите три осъществявания отново той е на пулта, само че към този момент в Миланската Скала и още веднъж творбата е призната с голям възторг. След осем дни Реквиемът е изпълнена в Париж. През 1875 година са министър председателите в Лондон и Виена, Кьолн и Мюнхен.
През 1871 Маестрото наближава шейсетте години и след европейския триумф на „ Аида “ е решил да не написа повече опери. Ще минат цели 10 години преди да се заеме с „ Отело “.
Историята на траурната Меса стартира през 1868 година, когато умира Джоакино Росини. Верди предлага тринадесет композитори да напишат Меса в негова памет. Този проект по този начин и не се реализира, само че Верди приключва своята част Libera me, паднала му се по чоп. Година след пропадането на плана композиторът афишира, че въпреки всичко ще напише Реквием, само че работата върви постепенно.
Така се стига до 22 май 1873 година когато Италия се прости с поета и хуманиста Мандзони, знак на битката за обединяване на страната. Верди е толкоз унищожен от тъга, че отхвърля да придружи в последния път своя кумир. Но още на идващия ден взема решение, че ще напише „ Меса за Мандзони “. Работи бързо и единствено след три месеца творбата е приключено.
За първото осъществяване са ангажирани солистите, които са взели участие в „ Аида “. Това са сопранът Тереза Щолц, мецосопранът Мария Валдман, тенорът Джузепе Капони и басът Ормондо Маини.
Реквиемът е определян като неговата двадесет и седма опера. Написан е за огромен симфоничен оркестър, двоен хор и четирима солисти. За да изрази голямата си тъга той композира грандиозни хорови подиуми, дуети, терцети, квартети, оперни арии, огромни сола, жестоки контрасти от оглушителни фортисими и пианисими със зашеметяваща деликатност.
Според реализатори и експерти това е Реквиемът на 19 в., „ връзката сред Пасионите на Бах и апокалиптичните хоризонти на 20 век “. Сравняват го с творбите на Данте, който прекрачва границите на своето време.
Спорове постоянно е имало, както и упреците, че една толкоз религиозна творба звучи като опера. И постоянно се цитира ироничната забележка на диригента Ханс декор Бюлов, който възкликва, че това е „ опера в църковни облекла “. След години той се извинява на Маестрото за острата си реакция и прави оценка възвишеността на творбата.
Многократно Верди стартира своята Меса за покойниците, само че когато я приключва тя е като изповед, като възпоменание за всички загуби в неговия живот. Със сигурност създавайки тази Меса с изключение на за скъпите за него Росини и Мандзони, той си спомня за двете си деца и обичаната брачна половинка, които губи в границите на две години, за близкия другар и либретист Франческо Мария Пиаве. Това е молитвата на индивида в краката на своя Бог, очакващ възмездие и излекуване.
„ Реквием ” на Верди е превъзходна и прелестна творба. Дори тук той си остава трагичен композитор. Жалба и молба, благоговение и религия звучат на по-страстен и самостоятелен език, в сравнение с сме привикнали да чуваме в черква. Религиозното възприятие е друго в другите страни и столетия. Онова, което ни се коства толкоз енергично и чувствено в „ Реквием ” на Верди, произтича от прочувствените настройки на неговия народ “ - написа австрийският музикален критик Едуард Ханслик през 1880 година
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ