Днес се навършват 90 години от рождението на Иван Андонов
" Аз съм благополучен човек, тъй като постоянно се занимавам с това, което обичам, а аз обичам доста неща ", споделя режисьорът, артист, сценограф, аниматор и художник Иван Андонов в редица изявленията.
Той е роден на 3 май 1934 година в Пловдив. Израства в огромен благороден жанр. Дядо му по бащина линия е Иван Андонов Савов, наследник и внук на свещеници, провежда дружно със Стефан Стамболов Старозагорското въстание, сподвижник на Захари Стоянов и секретар на революционния комитет, подготвил и провел Съединението, четири пъти депутат, публицист и юрист.
Първият подарък в детството
Един от първите дарове в детството на Иван Андонов бил прожекционен уред. Родителите и лелите му го водели на дневни представления - запалил се и по театъра. В гимназията го поканили в самодейния състав " Йорданка Чанкова ". Скоро по-късно режисира и първия си театър във физкултурния салон на учебното заведение - " Дванайсетте месеца " на Самуил Маршак.
Когато кандидатства във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ", трябвало да показа записка, на която да написа дали може или не да кандидатства във висше образователно заведение. Като занаятчия художник по рождение бъдещият студент направил единствената имитация в живота си -подправил документа, премахвайки " не " -то. Приемат го в класа на проф. Моис Бенеиш.
Има над 40 театрални функции и близо 60 телевизионни изяви и постановки
Артистичният път на Андонов минава през няколко театъра - Сливенския, Младежкия и Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов " в София.
Има над 40 театрални функции и близо 60 телевизионни изяви и постановки. Играл е в пиеси на Шекспир, Чехов, Маяковски, Иван Вазов, Валери Петров. Работил е с режисьорите Димитрина Гюрова, Любен Гройс, Гриша Островски и Методи Андонов.
Киното му носи огромната известност
За пръв път застава пред кинокамерата, откакто приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1956 година - във кино лентата " Години за обич " на Янко Янков. Но известност добива през 1958 година с кино лентата на Рангел Вълчанов " На дребния остров " по сюжет на Валери Петров, в който играе ролята на млад идеалист, подготвен да се жертва за приятелите си.
Играе във филмите " Нощта против тринадесети " (1961), " Златният зъб " (1962), " Анкета " (1963), " Инспекторът и нощта " (1963), " Приключение в среднощ " (1964), " До града е близо " (1965), " По тротоара " (1967), " Отклонение " (1967), " Иван Кондарев " (1973), " Един добряк на междинна възраст " (1976), " Мъже в командировка " и други
Режисьорският му дебют е през 1974 година
Дебютът му като режисьор е през 1974 година с кино лентата " Трудна обич " по новела на Вера Мутафчиева.
От средата на 70-те и през 80-те години на 20 век снима от време на време и по два кино лентата на година. Режисьор е на повече от 17 кино лентата. Сред тях са " Самодивско хоро " (1982), " Покрив " (1978), " Черешова градина " (1979), " Опасен сексапил " (1984), " Дами канят " (1980), " Бяла магия " (1982), " Вчера " (1988), " Адио рио " (1989), " Индиански игри " (1991), " Вампири, таласъми " (1992), телевизионният сериал " Дунав мост " (1999) и други Работи в тандем с създатели като Георги Мишев, Николай Хайтов, Константин Павлов, Свобода Бъчварова, Владо Даверов, Марко Стойчев, Виктор Пасков и други
Между 1963 и 1972 година Иван Андонов снима 12 анимационни кино лентата, на които е режисьор и художник. Сред тях са " Пейзаж " (1963), " Сладолед " (1964), " Стрелбище " (1965), " Птици " (1966), " Вариации върху остаряла тематика " (1966), " Есперанца " (1967), сценарист е на анимационните филми " Затруднение " (1967), " Скъса се " (1968), " Стари басни " (1969), " Мелодрама " (1970), " Мравка, същинска мравка " (1970).
Рисуването е неговата детска фантазия
Още от детските си години Иван Андонов стартира да рисува. Подготвял се в Пловдив при учителя си от Първа мъжка гимназия - скулпторът Иван Топалов, в група дружно с Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев. За първи път демонстрира свои картини през 1962 година на младежка галерия.
Първата му независима експозиция е през 1978 година в галерията на Съюза на българските художници, а през 2007 година открива 23-ата си галерия. В нея той демонстрира картини абстракции с игриви имена като " Градината на Хесперидите ", " Японска граматика ", " Откупена по телефона ", " Търси се младоженец за Матилда ", " Бръшлян " и други
Негови картини са благосъстоятелност на Националната художествена изложба, други са в частни сбирки в Съединени американски щати, Канада, Австралия, Турция, Франция, Италия и други
" Нищо не ми доставя толкоз огромно наслаждение, колкото рисуването ", споделя режисьорът в изявление за в. " Стандарт " през 2005 година " Не съм радиостанция - да мина от едни талази на други, от една периодичност на друга. Пак съм аз, отново от мен излиза, само че е нещо друго. И е доста хубаво! Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е. Също като да можеш да се отдадеш единствено на една жена ".
Иван Андонов е притежател на " Наградата на София " за литература, изкуство и архитектура за 1987 година (март 1988), на медал " Св. св. Кирил и Методий " огърлие за изключително значимите му заслуги за развиването на културата и изкуството (2009).
Той умира на 77-годишна възраст на 29 декември 2011 година
Източник:БТА
Той е роден на 3 май 1934 година в Пловдив. Израства в огромен благороден жанр. Дядо му по бащина линия е Иван Андонов Савов, наследник и внук на свещеници, провежда дружно със Стефан Стамболов Старозагорското въстание, сподвижник на Захари Стоянов и секретар на революционния комитет, подготвил и провел Съединението, четири пъти депутат, публицист и юрист.
Първият подарък в детството
Един от първите дарове в детството на Иван Андонов бил прожекционен уред. Родителите и лелите му го водели на дневни представления - запалил се и по театъра. В гимназията го поканили в самодейния състав " Йорданка Чанкова ". Скоро по-късно режисира и първия си театър във физкултурния салон на учебното заведение - " Дванайсетте месеца " на Самуил Маршак.
Когато кандидатства във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ", трябвало да показа записка, на която да написа дали може или не да кандидатства във висше образователно заведение. Като занаятчия художник по рождение бъдещият студент направил единствената имитация в живота си -подправил документа, премахвайки " не " -то. Приемат го в класа на проф. Моис Бенеиш.
Има над 40 театрални функции и близо 60 телевизионни изяви и постановки
Артистичният път на Андонов минава през няколко театъра - Сливенския, Младежкия и Държавния язвителен спектакъл " Алеко Константинов " в София.
Има над 40 театрални функции и близо 60 телевизионни изяви и постановки. Играл е в пиеси на Шекспир, Чехов, Маяковски, Иван Вазов, Валери Петров. Работил е с режисьорите Димитрина Гюрова, Любен Гройс, Гриша Островски и Методи Андонов.
Киното му носи огромната известност
За пръв път застава пред кинокамерата, откакто приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1956 година - във кино лентата " Години за обич " на Янко Янков. Но известност добива през 1958 година с кино лентата на Рангел Вълчанов " На дребния остров " по сюжет на Валери Петров, в който играе ролята на млад идеалист, подготвен да се жертва за приятелите си.
Играе във филмите " Нощта против тринадесети " (1961), " Златният зъб " (1962), " Анкета " (1963), " Инспекторът и нощта " (1963), " Приключение в среднощ " (1964), " До града е близо " (1965), " По тротоара " (1967), " Отклонение " (1967), " Иван Кондарев " (1973), " Един добряк на междинна възраст " (1976), " Мъже в командировка " и други
Режисьорският му дебют е през 1974 година
Дебютът му като режисьор е през 1974 година с кино лентата " Трудна обич " по новела на Вера Мутафчиева.
От средата на 70-те и през 80-те години на 20 век снима от време на време и по два кино лентата на година. Режисьор е на повече от 17 кино лентата. Сред тях са " Самодивско хоро " (1982), " Покрив " (1978), " Черешова градина " (1979), " Опасен сексапил " (1984), " Дами канят " (1980), " Бяла магия " (1982), " Вчера " (1988), " Адио рио " (1989), " Индиански игри " (1991), " Вампири, таласъми " (1992), телевизионният сериал " Дунав мост " (1999) и други Работи в тандем с създатели като Георги Мишев, Николай Хайтов, Константин Павлов, Свобода Бъчварова, Владо Даверов, Марко Стойчев, Виктор Пасков и други
Между 1963 и 1972 година Иван Андонов снима 12 анимационни кино лентата, на които е режисьор и художник. Сред тях са " Пейзаж " (1963), " Сладолед " (1964), " Стрелбище " (1965), " Птици " (1966), " Вариации върху остаряла тематика " (1966), " Есперанца " (1967), сценарист е на анимационните филми " Затруднение " (1967), " Скъса се " (1968), " Стари басни " (1969), " Мелодрама " (1970), " Мравка, същинска мравка " (1970).
Рисуването е неговата детска фантазия
Още от детските си години Иван Андонов стартира да рисува. Подготвял се в Пловдив при учителя си от Първа мъжка гимназия - скулпторът Иван Топалов, в група дружно с Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев. За първи път демонстрира свои картини през 1962 година на младежка галерия.
Първата му независима експозиция е през 1978 година в галерията на Съюза на българските художници, а през 2007 година открива 23-ата си галерия. В нея той демонстрира картини абстракции с игриви имена като " Градината на Хесперидите ", " Японска граматика ", " Откупена по телефона ", " Търси се младоженец за Матилда ", " Бръшлян " и други
Негови картини са благосъстоятелност на Националната художествена изложба, други са в частни сбирки в Съединени американски щати, Канада, Австралия, Турция, Франция, Италия и други
" Нищо не ми доставя толкоз огромно наслаждение, колкото рисуването ", споделя режисьорът в изявление за в. " Стандарт " през 2005 година " Не съм радиостанция - да мина от едни талази на други, от една периодичност на друга. Пак съм аз, отново от мен излиза, само че е нещо друго. И е доста хубаво! Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е. Също като да можеш да се отдадеш единствено на една жена ".
Иван Андонов е притежател на " Наградата на София " за литература, изкуство и архитектура за 1987 година (март 1988), на медал " Св. св. Кирил и Методий " огърлие за изключително значимите му заслуги за развиването на културата и изкуството (2009).
Той умира на 77-годишна възраст на 29 декември 2011 година
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ