Държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова отчетоха първата година от мандата си
София. Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова направиха доклад за работата си през първата година от мандата си. Държавният глава даде висока оценка на назначеното от него служебно държавно управление с министър председател проф. Огнян Герджиков. Румен Радев акцентира, че активността му като президент през идната година ще бъде отдадена на запазване на демократичните права на българите. Според него в идните месеци и години е нужно национално изпитание за превъзмогване на моралната рецесия на българското общество. По думите му нейни чеда са и корупцията, и престъпността, и политическата незаинтересованост, и настъплението против свободата на словото. Радев съобщи, че огромна част от напъните му през първата година на „ Дондуков “ 2 са били отдадени на битката за създаване на ефикасен антикорупционен модел. Той напомни разсекретяването на консултативните срещи при президента за КТБ, свикването на КСНС за противопоставяне на корупцията, налагане на несъгласие на Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество. Според президента признатият антикорупционен закон е не просто слаб, само че и крие риск от злоупотреби, както и няма да усъвършенства разкриваемостта и наказателното гонене. Радев уточни, че със закона ръководещите са изпълнили официално уговорките си към Европейската комисия, само че не и уговорките си към българските жители. „ Видно е, че и отсега нататък битката с корупцията ще се води от жителите и медиите “, разяснява Радев.
Според него Българското председателство на Съвета на Европейския съюз не би трябвало да суспендира демокрацията. По думите му председателството не е оправдание за безучастие по болните за българина тематики. Радев посочи, че макроикономическите индикатори са положителни, само че те не могат да скрият други тревожни статистики. Държавният глава обърна внимание на ниското равнище на задграничните вложения у нас, продължаващото обезлюдяване на обширни региони от страната и пагубните демографски трендове.
Президентът не спести рецензиите си към ръководещото болшинство и съобщи, че парламентарната република атрофира. По думите му обаче, че няма война сред институциите, а ценностни разлики. Според него е недопустимо това, че е научил от медиите за самодейността на премиера Бойко Борисов и Ангела Меркел по повод стоплянето на връзките сред Европейски Съюз и Турция и поканата на държавен глава у нас. Румен Радев акцентира, че в този момент не е моментът да се ратифицира Истанбулската спогодба. Според него Народното събрание от ден на ден се трансформира в нотариат, който единствено официализира решенията на държавното управление, а когато доверието към Народното събрание отслабва, отслабват и всички останали институции. Според Радев децентрализацията на общините е наложителна стъпка, в случай че желаеме да имаме инициативно и ангажирано гражданско общество и да преодолеем тежките районни несъответствия.
За тези рецензии президентът получи отговор от ръководителя на Народното събрание Цвета Карачнева, която в изключително изказване съобщи, че „ катастрофичното говорене наподобява е желано от държания ни глава прийом “. Караянчева акцентира, че Радев е прав за ниското публично доверие в Народното събрание, само че разяснява: „ Този стеснителен факт се дължи на доста фактори, само че в огромна степен и на грубите и непремерени нападки на президента, който по Конституция би трябвало да бъде обединител на нацията и да води разговор с останалите институции, а не да раздава обидни квалификации “. „ В днешния от мрачен по-тъмен пейзаж, който беше нарисуван от президента една засегнатост съумя да се открои в катранено черно - че парламентарната република атрофира. В какъв смисъл господин президент? Защото парламентарните групи гласоподават в синхрон с взети партийни решения, тъй като болшинството пази държавното управление ли? “, попита Цвета Караянчева.
Във външнополитически проект Румен Радев заявява подготвеност да продължи дейната активност на Балканите и в Европа за реализиране на сигурност, непоклатимост и разцвет, за пълноценна интеграция на България в европейските структури и начинания. Той ще упорства и за приемане на закони и бюджет, които да пресекат потреблението на религията за политически цели и опитите за капсулиране на обособени религиозни общности и подчиняването им на непознати ползи.
Президентът изясни, че за първата си година е обнародвал 86 закона, като на пет е наложил несъгласие. Той посочи, че е упражнил това право в полза на българските жители, воден от убеждението, че въпросните закони ощетяват и не подсигуряват правата на хората. Според него българската външна политика би трябвало да се образува у нас и да се отстоява на открито, а не противоположното. Румен Радев акцентира още, че през 2018 година, когато се навършват 140 години от Освобождението на България, би трябвало да се извадят българо-руските връзки от ледената ера, в които са били заварени от него. По думите му проблемите на персоналния състав в защитата остават нерешени, а постигнатото от министъра на защитата нарастване на заплатите, се е разминало с упованията. Той добави, че това, което не е съумял да свърши, е да убеди ръководещите за проверка на признатия от тях Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт.
От своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че недоумява за какво българските общности в чужбина са били изключени от тематиката за европредседателство. Тя изясни, че за жалост е срещнала една разграничена България и един отчаян народ при срещите си с тях. По думите ѝ българските общности могат да бъдат отлично лоби на България. Според нея България би трябвало да има безапелационна позиция от всички институции във връзка с опитите за пренаписване на историята. Йотова разяснява и Истанбулската спогодба, като уточни, че е документ, който пази правата на жертвите на домашно принуждение, само че експертната полемика по него още не е почнала.
Отчетът на президента Румен Радев за първата му година на поста бе измежду главните тематики в коридорите на Народното събрание.
Според ГЕРБ президентът е отчел какво е свършило държавното управление, а не самият той. В интернационален проект ръководещите акцентираха, че всички срещи на Румен Радев са били с помощта на премиера Бойко Борисов. От ГЕРБ са сюрпризирани от разочарованието на президента за средствата за защита, в случай, че на КСНС е приветствал предлагането им за 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година. Тома Биков прикани Румен Радев в случай че с поддръжката на претекстовете за вота на съмнение на Българска социалистическа партия против кабинета желае политическа криза- да го каже ясно. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи, че президентската двойка е изпълнила със наличие институцията. Абсолютно поредно е изпълнявала предизборните си обещания. Тя дефинира доклада им като респектиращ и посочи впечатляващата интернационална активност на Румен Радев. Корнелия Нинова изясни, че президентът е отстоявал националния интерес по въпроси, свързани с националната сигурност и битката с корупцията. От Движение за права и свободи оцениха позитивно първата година на Румен Радев на поста. Според тях президентът е имал сполучливи опити да бъде коректив на законодателната, изпълнителната и на правосъдната власт. Мустафа Карадайъ разяснява, че Румен Радев се пробва да бъде обединител на нацията, само че гласувалите за него имат малко по-големи упования.
Люба АЛЕКСИЕВА
Според него Българското председателство на Съвета на Европейския съюз не би трябвало да суспендира демокрацията. По думите му председателството не е оправдание за безучастие по болните за българина тематики. Радев посочи, че макроикономическите индикатори са положителни, само че те не могат да скрият други тревожни статистики. Държавният глава обърна внимание на ниското равнище на задграничните вложения у нас, продължаващото обезлюдяване на обширни региони от страната и пагубните демографски трендове.
Президентът не спести рецензиите си към ръководещото болшинство и съобщи, че парламентарната република атрофира. По думите му обаче, че няма война сред институциите, а ценностни разлики. Според него е недопустимо това, че е научил от медиите за самодейността на премиера Бойко Борисов и Ангела Меркел по повод стоплянето на връзките сред Европейски Съюз и Турция и поканата на държавен глава у нас. Румен Радев акцентира, че в този момент не е моментът да се ратифицира Истанбулската спогодба. Според него Народното събрание от ден на ден се трансформира в нотариат, който единствено официализира решенията на държавното управление, а когато доверието към Народното събрание отслабва, отслабват и всички останали институции. Според Радев децентрализацията на общините е наложителна стъпка, в случай че желаеме да имаме инициативно и ангажирано гражданско общество и да преодолеем тежките районни несъответствия.
За тези рецензии президентът получи отговор от ръководителя на Народното събрание Цвета Карачнева, която в изключително изказване съобщи, че „ катастрофичното говорене наподобява е желано от държания ни глава прийом “. Караянчева акцентира, че Радев е прав за ниското публично доверие в Народното събрание, само че разяснява: „ Този стеснителен факт се дължи на доста фактори, само че в огромна степен и на грубите и непремерени нападки на президента, който по Конституция би трябвало да бъде обединител на нацията и да води разговор с останалите институции, а не да раздава обидни квалификации “. „ В днешния от мрачен по-тъмен пейзаж, който беше нарисуван от президента една засегнатост съумя да се открои в катранено черно - че парламентарната република атрофира. В какъв смисъл господин президент? Защото парламентарните групи гласоподават в синхрон с взети партийни решения, тъй като болшинството пази държавното управление ли? “, попита Цвета Караянчева.
Във външнополитически проект Румен Радев заявява подготвеност да продължи дейната активност на Балканите и в Европа за реализиране на сигурност, непоклатимост и разцвет, за пълноценна интеграция на България в европейските структури и начинания. Той ще упорства и за приемане на закони и бюджет, които да пресекат потреблението на религията за политически цели и опитите за капсулиране на обособени религиозни общности и подчиняването им на непознати ползи.
Президентът изясни, че за първата си година е обнародвал 86 закона, като на пет е наложил несъгласие. Той посочи, че е упражнил това право в полза на българските жители, воден от убеждението, че въпросните закони ощетяват и не подсигуряват правата на хората. Според него българската външна политика би трябвало да се образува у нас и да се отстоява на открито, а не противоположното. Румен Радев акцентира още, че през 2018 година, когато се навършват 140 години от Освобождението на България, би трябвало да се извадят българо-руските връзки от ледената ера, в които са били заварени от него. По думите му проблемите на персоналния състав в защитата остават нерешени, а постигнатото от министъра на защитата нарастване на заплатите, се е разминало с упованията. Той добави, че това, което не е съумял да свърши, е да убеди ръководещите за проверка на признатия от тях Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт.
От своя страна вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че недоумява за какво българските общности в чужбина са били изключени от тематиката за европредседателство. Тя изясни, че за жалост е срещнала една разграничена България и един отчаян народ при срещите си с тях. По думите ѝ българските общности могат да бъдат отлично лоби на България. Според нея България би трябвало да има безапелационна позиция от всички институции във връзка с опитите за пренаписване на историята. Йотова разяснява и Истанбулската спогодба, като уточни, че е документ, който пази правата на жертвите на домашно принуждение, само че експертната полемика по него още не е почнала.
Отчетът на президента Румен Радев за първата му година на поста бе измежду главните тематики в коридорите на Народното събрание.
Според ГЕРБ президентът е отчел какво е свършило държавното управление, а не самият той. В интернационален проект ръководещите акцентираха, че всички срещи на Румен Радев са били с помощта на премиера Бойко Борисов. От ГЕРБ са сюрпризирани от разочарованието на президента за средствата за защита, в случай, че на КСНС е приветствал предлагането им за 2% от Брутният вътрешен продукт за защита до 2024 година. Тома Биков прикани Румен Радев в случай че с поддръжката на претекстовете за вота на съмнение на Българска социалистическа партия против кабинета желае политическа криза- да го каже ясно. Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи, че президентската двойка е изпълнила със наличие институцията. Абсолютно поредно е изпълнявала предизборните си обещания. Тя дефинира доклада им като респектиращ и посочи впечатляващата интернационална активност на Румен Радев. Корнелия Нинова изясни, че президентът е отстоявал националния интерес по въпроси, свързани с националната сигурност и битката с корупцията. От Движение за права и свободи оцениха позитивно първата година на Румен Радев на поста. Според тях президентът е имал сполучливи опити да бъде коректив на законодателната, изпълнителната и на правосъдната власт. Мустафа Карадайъ разяснява, че Румен Радев се пробва да бъде обединител на нацията, само че гласувалите за него имат малко по-големи упования.
Люба АЛЕКСИЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ