София. Най-рядко казваме благодаря“ на най-близките ни, защото смятаме, че

София. Най-рядко споделяме „ благодаря “ на най-близките ни, тъй като считаме, че те са ни длъжни. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ психологът Иван Игов по отношение на отбелязването на интернационалния ден на думата „ благодаря “. Според психолога има хора, които не осъзнават, че би трябвало да благодарят на някого за изработен жест към тях, тъй като надценяват себе си. По думите му това е обстановката, в която човек надценява себе си и личната си персона, има свръхвисоко его и счита, че другите са му длъжни. " Това се демонстрира при такива хора, които одобряват себе си за нещо над другите и нормално те чакат, че за това, което е направено за тях, не е належащо да се благодари. Аз желая да се върна отново към напълно елементарните, междуличностни, битови връзки. Знаете, ли че ние най-рядко споделяме благодаря или въобще нещо хубаво на най-близките ни хора. Обикновено ние считаме, че те са длъжни да го създадат “, уточни той, като изясни, че в практиката си като съветник, неведнъж пита децата и родителите, по кое време за финален път си казахте „ обичам те “. “Обикновено детето мълчи и споделя не си припомням. Родителите се обръщат към мен и ми споделят - за какво би трябвало да го споделям това непрекъснато, нали виждате, че аз се грижа за него, виждам го, давам му пари, изпращам го на учебно заведение, защо би трябвало да му споделям " обичам те " и " благодаря ". Тогава се получава един вакуум на това, че ние като че ли усещаме околните си хора, като нещо, което по хипотеза би трябвало да схваща, че го обичаме, че му благодарим и че добре се отнасяме към него. Моето обръщение е, дано на най-близките си хора, децата ни, хората, с които живеем, фамилията ни да им споделяме по-често хубави думи. Те се нуждаят от тях “, разяснява още Иван Игов.

Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”