София. Националният природонаучен музей се ползва с добро име и

София. Националният природонаучен музей се употребява с положително име и почитание у нас и в чужбина. Много от нашите експерти са международно известни със своите проучвания и това е мотив да се гордеем. Това сподели за предаването „ Екологичен резонанс “ на Радио „ Фокус “ проф. Николай Спасов, шеф на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, във връзка 130 години от основаването на институцията. „ 130 години са един доста дълъг интервал, измервайки го с човешкия живот. От момента на неговото основаване през 1889 година – съпоставим по възраст с новата българска страна, в него непрекъснато се натрупват сбирки. Музеят е очевидец на всички събития, доста от тях трагични в нашата нова история – войни, национални нещастия, политически, стопански и обществени промени, оживял е и продължава да се развива. Това не е елементарно, само че се дължи най -вече на обичайно положителния асортимент на откривателите и на целия състав, който работи в него. Колективът на нашата институция в действителност е на доста високо ниво и съгласно мен това е разковничето “, сподели проф. Николай Спасов. Той акцентира, че още от обособяването си като научна институция откривателите, които са работили в нея, са основатели на редица посоки, измежду които арахнология, орнитология, ихтиология, зоогеография, еволюция на дребната мегафауна. „ Това са посоки, които не престават да се развиват мощно. Ние сме главен проучвателен център в редица от тези области “, съобщи проф. Спасов. Той означи, че най-добре показани в музея са сбирките безгръбначни, главно насекомите, които са над милион единици. Колекцията от пеперуди, която също е показана в музея, само че е относително нова, съдържа към 50 000 пеперуди от България, Балканите, Северна Африка, Япония и други страни.

Йоланда ПЕЛОВА