Денят 11 август в българската история
София. 11 (23) август 1877 година е най-тежкият ден от защитата на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 година на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
На днешния ден през 1995 година късно вечерта край столичния кв. " Люлин ", на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират. Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки.
2015 година
С следващите промени в Кодекса на труда, микро- и дребните компании в България могат да вкарват удължено работно време при индустриални аргументи и ненапълно при понижаване размера на работа.
2010 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ на:
1. Валентин Михов – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта. “
2. Владко Панайотов - първа степен „ за изключителните му заслуги в региона на научното развиване на минното дело и металургията, за огромния му принос като учител и началник във висшето обучение и във връзка 60 години от рождението му. “
3. акад. Васил Сгурев – първа степен „ за огромните му заслуги за развиването на българската просвета, висшето обучение, електронната промишленост и роботиката и във връзка със 125-годишния празник на ръководената от него Федерация на научно-техническите съюзи. “
1995 година
Късно вечерта край столичния кв. „ Люлин, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират на място. Войниците се прибирали от строителен обект в местността Манастирски ливади. Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки.
1990 година
Западногерманските свободни демократи на външния министър Ханс-Дитрих Геншер се сплотяват с източногерманските си демократични съидейници и стават първата общогерманска политическа партия.
Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 година в Райдебург-Саалкрайс в някогашната Германска демократична република. По време на Втората международна война работи като асистент във Военновъздушни сили. Той е външен министър на Федерална Република Германия до 1992 година
1984 година
Варненският делфинариум е открит за гости. Делфинариумът е построен от алуминий и стъкло с истинска архитектура. Намира се в северната част на Варненската Морска градина. Той разполага с 1134 места. Представленията на делфини включват акробатика, баланс и танци върху водата. Атракциите се извършват от делфини от типа TURSIOPS TRUNCATOS, донесени от Карибско море.
1980 година
Подписана е Програма за развиване на специализацията и кооперирането сред България и Съюз на съветските социалистически републики в региона на електронната техника до 1990 година и конвенция за научно-техническо съдействие за 1981-1985 година
1961 година
Завършва двудневното публично посещаване на президента на Република Гана доктор Кваме Нкрума в България. Дипломатическите връзки сред България и Гана са открити през юли 1961 година, а през 1962 година са разменени посланици. След преврата в Гана през 1966 година и двете посолства са закрити. Българското посолство в Акра е възобновено през 1972 година, а ганайското в София - през 1983 година, с финансова помощ от страна на България. През септември 1993 година ганайското посолство в София още веднъж е закрито, като от този момент посолството на Гана в Белград покрива и връзките с България. През 1996 година по молба на ганайската страна българският жител Господин Господинов е назначен за почетен консул на Република Гана в България. Понастоящем българското посолство в Акра се управлява от краткотрайно ръководещ.
1948 година
Официално е оповестено, че БРСДП се влива в Българска работническа партия (к). Протоколът за сливането е подписан на 13 май и изисква от социалистите цялостно признание на марксизма-ленинизма и разкъсване със западноевропейската социалдемокрация. На процедура единствено половината от членския състав (около 21 000) души получават правото да се влеят в Българска работническа партия (к). Българският Национален Комитет се записва освен като антифашистка, само че и като антикомунистическа организация и получава самопризнание от западните страни като единствен формален представител на българската политическа емиграция по света.
Българският Национален Комитет е чуждестранен център на аграрни дейци по време на Втората международна война (1939-1945 г.). Формиран е напролет на 1941 година в Ерусалим от ръководители на Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " в лицето на доктор Г. М. Димитров (Гемето) и други Обявява се срещу обвързването на България с страните от хитлеристката ос. Не утвърждава и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си активност разпростира чрез радио-предавателя " Свободна и самостоятелна България ". Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет реалокира седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на страните от антихитлеристката коалиция и най-много с тези на Англия. Търси сплотяване и със сродни организации и придвижвания на Балканите - Дража Михайлович в разгромена Югославия и други Прекратява съществуването си през септември 1944 година, когато вследствие на станалите промени в политическия живот на България доктор Г. М. Димитров взема решение да се завърне в нея. След края на Втората международна война Българският Национален Комитет възвръща още веднъж активността си. На 11 август 1948 година се записва. В програмата му залягат като основни задания: битка против откритата в България отечественофронтовска власт и възобновяване на Търновската конституция. В редовете му се включват членове на Български земеделски народен съюз, БСДП, Демократическата партия, политически кръг " Звено ", както и самостоятелни интелектуалци. Седалището му е във Вашингтон. Изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, Съединени американски щати, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функционалностите на непрекъснато посланичество на Българския Национален Комитет в цяла Европа. От 1956 година се появяват и негови юношески секции с център Париж. Българският Национален Комитет разпростира и оживена интернационална активност - открива контакти с редица интернационалните антикомунистически организации. Член и съучредител на Международната организация на бежанците към Организация на обединените нации (ИРО), Общата международна емигрантска организация (ИНКОПОР), Международния селски съюз (МСС), Събранието на поробените европейски нации (СПЕН) и други Печатен орган на комитета е в. " Свободна и самостоятелна България ", чийто пръв основен редактор е доктор Г. М. Димитров, а след неговата гибел (1972 г.) редактирането му се поема от Искър Шуманов. Първоначално (1949-1951 г.) излиза във Вашингтон, а по-късно - в Мюнхен (1951-1956 г.). Комитетът издава и свое списание " Освобождение ", в което помества публикации освен по политически въпроси, само че и с културна проблематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. " Младежка битка " и в. " Народна битка ". След измененията в България през ноември 1989 година забележителна част от управителните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет последователно се завръщат в страната, заради което той още веднъж приключва активността си.
1941 година
На юг от устието на Камчия са стоварени две групи от българи-инструктори за партизанското придвижване, отпред с Цвятко Радойнов и Съби Димитров (14 души), изпратени от Съюз на съветските социалистически републики за създаване на военно-разузнавателна организация. Цвятко Колев Радойнов е политически и боен деятел, ген.-майор. Роден е на 10 февруари 1895 година в с. Крън, Старозагорско. Завършва педагогическо учебно заведение в Казанлък. Взема присъединяване в Първата международна война 1914–1918 година, по време на която е ранен тежко. След войната работи като преподавател в селата от Бургаския край. Уволнен е поради комунистическите си убеждения. Радойнов се отдава напълно на партийна активност. Ръководи кооперация " Освобождение " в с. Карабунар (дн. Грудово). По време на Септемврийското въстание 1923 година взе участие в отряда на Т. Грудов. След провалянето на въстанието емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Осъден е задочно на гибел. В Съюз на съветските социалистически републики приключва Военната академия " М. В. Фрунзе ", след което остава на военна работа в Червената войска. Едновременно с това чете лекции във военните академии " Й. В. Сталин " и " М. В. Фрунзе ". Заминава за Испания и се бори при Мадрид и Гуадалахара по време на Испанската революция 1936-1939 година След нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики (22 юни 1941 г.) по решение на Задграничното бюро на Българска работническа партия оглавява група от български комунисти политемигранти, които минават незаконно в България с подводници. На родна територия влизат в тежки сражения с държавни войски. Радойнов съумява да дойде в София, където застава отпред на Централната военна комисия, като оказва огромна помощ за образуване на съпротивителното придвижване в страната. Арестуван е след неуспех през април 1942 година Осъден е на гибел и на 26 юни 1942 година е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София.
1928 година
На 7, 11 и 30 август са отправени английски и френски ноти срещу опитите на България да закупи автоматизирано оръжие (датски картечници), неразрешено по Ньойския контракт (аферата " Мадсен " ), и за битка против навлизането на чети на Вътрешна македонска революционна организация във Вардарска Македония.
1926 година
Предадена е групова нота на Югославия, Румъния и Гърция срещу нахлуване на въоръжени чети от България на тяхна територия. На 27 август българското държавно управление отхвърля обвиняванията и предлага интернационална анкета. На 11 септември трите страни показват неодобрение от българския отговор и отхвърлят концепцията за анкета.
1923 година
С разпореждане на българското държавно управление са отпуснати 30 000 000 лева за подкрепяне на бежанците и още толкоз за подкрепяне на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.
1877 година
11 (23) август е най-тежкият ден от защитата на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 година на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След борбата при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) за прекосяване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават незнайни за съветското командване и то ги чака на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият до дъно и че подкрепления " са извънредно нужни ". На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. Положението на бранителите на прохода се утежнява и от неналичието на вода. Турската пехота държи под непрекъснат обстрел единствения водоизточник - един бързей в източното подножие на връх Св. Никола. В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично. Отблъсквайки 7 офанзиви през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък пердах стартира на 11 (23) август. Още на разсъмване турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията остава тежко. Патроните и снарядите са на изчерпване. Към 17 ч. настава сериозният миг. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 бранители. В багра се хвърлят всички, в това число и тежко ранените. Суеверен боязън обгръща турците, когато против тях полетяват трупове. В последния миг идва помощ. Ген. Радецки идва с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е избавена, а армията на Сюлейман паша не съумява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен, и дружно да изтласкат съветската Дунавска войска северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника - на повече от 8200 души. Турците минават към защита.
1874 година
Утвърден е уставът на основаната от Екзархията, в поддръжка на българските учебни заведения в Македония, " Каса за бедните учебни заведения ". За ръководител на касата е определен Георги Груев, основен писар на Екзархийския разбъркан съвет. Георги Пройчев Груев e публичен деятел, участник в битката за самостоятелна черква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 година в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 година отпътува за Цариград, където се включва в църковно-националното придвижване на страната на последователите на безкомпромисната битка. Избран да съставлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 година, а по-късно става касиер на Екзархията. Полага огромни старания за подкрепяне на българските учебни заведения и църкви в Македония като ръководител на Настоятелството за бедните учебни заведения. През 1877 година дружно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема присъединяване в построяването на Източна Румелия като подпредседател и ръководител на Областното заседание и ръководител на Апелативния съд. Редактира в. " Марица " (1878–1885 година ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 година
1791 година
По време на Руско-турската война (1787-1791 г.) съветският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. Чрез успеха на съветската флотилия турският флот дефинитивно губи своето владичество във водите на Черно море. За извоюваната победа при нос Калиакра адмирал Ушаков получава медал Св. Александър Невски. Същия ден в Галац турците подписват предварителните условия за мир с Русия.
Фьодор Фьодорович Ушаков (1744-1817 г.) е съветски адмирал (1799 г.). Завършва Морски кадетски корпус (1766 г.), служи в Балтийския флот и по-късно в Азовската флотилия (от 1769 г.). Участва в Руско-турската война (1768-1774 г.). Произведен контраадмирал и командващ Черноморския флот на Русия (от 1790 г.). Побеждава турския флот в Керченското морско стълкновение (1790 г.) и в сражението при нос Калиакра (1791 г.), като основава нова маневрена тактичност, кардинално друга от употребяваната по това време линейна тактичност. Произведен във вицеадмирал (1793 г.), демонстрира се като кадърен политик и посланик по време на Средиземноморския поход (1798-1800 г.).
На тази дата са родени:
1944 година
Роден е Христо Калчев - български публицист белетрист, журналист. Завършва британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като драматург в театрите в Русе, Пазарджик; член на Съюз на българските писатели (до 1990 г.). Бивш играч по фехтовка (сабя). Изявява се и като журналист с доста публикации в българския щемпел, води рубриката “Рубикон ” във в. “Демокрация ” от самото му основаване. Първата му книга е алманах с разкази “Инерция ” (1974 г.). Други негови книги са “Предел ” (сборник с разкази и новели), “Железният кон ” (сборник с новели), “Монолог ” (сборник с новели). Пише романите “Луда вода ”, “Вътрешна светлина ”, “Опит за оцеляване ”, “Студен огън ”, “Нежни вълци ”, трилогията “Белият демон ”, поредицата вулгарни романи: “Нерон Вълка ”, “Калигула Бесния ”, “Цикълът на Месалина ”, “Ликвидирайте генерала ”, “Оратория за козел и ангорска котка ”, “Кървавият път на коприната ”. Умира на 22 март 2006 година
1882 година
Роден е Кимон Георгиев - български политик и общественик. Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие във войните от 1912–1918 година като офицер. Като един от създателите на Военния съюз, Георгиев е определен за член на централното му управление. Участва в управлението и на основания през 1922 година Народен сговор. Кимон Георгиев е измежду основните уредници на държавния прелом на 9 юни 1923 година Включва се в построяването на Демократическия сговор. От 1926 година до 1928 година е министър на железниците, пощите и телефоните в държавно управление на Андрей Ляпчев. Налага се като водач в Политическия кръг " Звено ". Активно взе участие в подготовката и провеждането на държавния прелом на 19 май 1934 година От 19 май 1934 година до 22 януари 1935 година заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва концепцията за надпартийна власт и ръководство на елита. За задачата е анулирана Търновската конституция и е необуздано Народното събрание. Във външната си политика се стреми към доближаване с Югославия и Франция, възвръща дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Влиза в спор с царя. След януари 1935 година минава в съпротива. Постепенно заема демократични позиции и търси съдействие с Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ", а по-късно и с районна прокуратура. Привърженик е на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики. Обявява се против съюза на България с хитлеристкия блок при започване на Втората международна война 1939–1945 година През 1942 година, дружно с ръководения от него Политически кръг " Звено ", приема предлагането на Българска работническа партия за формиране на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на Отечествен фронт. От 9 септември 1944 година до ноември 1946 година е министър-председател на първото отечественофронтовско държавно управление. След това заема редица значими държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), ръководител на Комитета по строителство и архитектура, зам.-председател на Министерски съвет, зам.-председател на Националния съвет на Отечествен фронт. Умира на 29 септември 1969 година
1854 година
Роден е Михалаки Георгиев - български публицист и публичен деятел на следосвобожденска България. Развива дейна социална активност, оказва помощ на руснаците по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема виновни публични длъжности. Издава в. " Балканска естрада " (1906-1908 г.). Той е един от създателите на сдружение " Славянска сказка ", на Физико-медицинското общество и на Българското земеделско сдружение. От 1884 година е постоянен член на БКД (днес БАН). Първите си разкази печата в сп. " Денница " през 1890 година Негови съчинения са " Така се лъже човек. Хумореска " (1899 г.), " Три срещи. Спомени от предишното " (1899 г.), " От шанса е всичко на този свят " (1904 г.), “Разкази и хуморески ” (т. I, т. II, 1919 година, 1921 г.) и други Умира на 14 февруари 1916 година в София.
На тази дата умират:
1996 година
Умира пророчицата Ванга (Вангелия Пандова Гущерова). Тя е родена на 31 януари 1911 година в Струмица. След гибелта й нейните фенове, проведени от Светлин Русев, построяват в нейна памет на Рупите храм " Света Петка " с стенописи на Светлин Русев.
1991 година
Умира Кольо Севов - български публицист. Той е роден на 23 септември 1933 година в с. Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Хасково. През 1951-1952 година работи в родопския минен басейн. Служи като матрос във Военноморския флот (1952-1955 г.), електротехник на бент. “Студен бунар ” (1955-1956 г.). Завършва Библиографския институт в София през 1958 година Автор е на кино и телевизионни сюжети. Стихотворенията му са преведени на доста езици. Негови съчинения са “Котвите се подвигат ” (стихосбирка, 1961 г.), “Моряшки възел ” (стихосбирка., 1964 г.), “В средата на лятото ” (стихосбирка., 1969 г.), “По високото било ” (лирически поеми, 1971 г.), “Големият ден ” (стихосбирка., 1972 г.), “Индустриален пейзаж ” (стихотворения и поеми, 1974 г.), “Дневник с адрес ” (художествена журналистика, 1976 г.), “Есенно море ” (стихосбирка., 1976 г.); “Моите странствания ” (пътеписи, 1978 г.), “Походно легло ” (поеми, 1978г.), “Между два празника ” (стихосбирка., 1979 г.), “Под едно небе ” (есеистични диалози, 1979 г.), “Насрещни ветрове. Стихове ” (1980 г), “Чужди грехове ” (1980 г.), “Оброк ” (1981 г.), “Айсберги ” (1982 г.), “Градището. Роман ” (1982 г.), “Безбрежия ” (1983 г.), “Книга на живите ” (1984 г.), “Безветрие ” (1985 г.), “Непредвидено време ” (1989 г.) и други
1988 година
Умира Мара Георгиева (М. Г. Нанева) - българска скулпторка. Тя е родена на 11 юли 1905 година в Чирпан. Член-основател е на Дружеството на новите художници. Създава портрети и тематични композиции: " Копачки " (1930 г.), " Сеяч " (1930 г.), " Класосъбирачка " (1934 г.) и други Създава портрети и присъщи видове на елементарни хора: " Студентка " (1933 г.), " Работник бронзолеяр " (1938 г.). Създава серия портрети на изтъкнати българи, хора на изкуството и културата: " Проф. Никола Маринов " (1932 година, бронз), " Станка Чичовска " (1941 година, бронз), " Добри Христов " (1931 година, тониран гипс), " Олга Кирчева " (1935 г.), " Зорка Йорданова " (1938 година, неестествен камък). След 1944 година работи в региона на монументалната статуя и основава редица монументи, най-вече портретни: " Г. Кирков " (1954 година, бюст), " Александър Боримечков " (1955 г.), " Д-р Иван Богоров " (1970 г.) и други Заедно с В. Емануилова основава централната трифигурна група на паметника на Съветската войска в София (1954 г.).
1986 година
Умира Любомир Кабакчиев - български сценичен и кино артист. Той е роден на 1 декември 1925 година в Казанлък. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1950 г.) и ВИТИЗ (днес НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи интензивно в малкия екран и по-рядко в киното. Участва в “Утро над родината ” (1951 г.), “Наша земя ” (1953 г.), “Димитровградци ” (1956 г.), “Ребро Адамово ” (1957 г.), “В навечерието ” (1959 г.), “Стръмната пътека ” (1961 г.), “13 дни ” (1964г.), “С пагоните на дявола ” (тв, 1967 г.), “Двойникът ” (1969 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969-1972 г.), “Войниците на свободата ” (1977 г.), “Константин Философ ” (1983 г.). Участва в доста телевизионни постановки: “Човекът от досието ” (1966 г.), “Рожден ден ” (1971 г.), “Рози за доктор Шомов ” (1972 г.), “Първият удар ” (1972 г.), “Елегия ” (1976 г.), “Годежна вечеря ” (1977 г.), “Силни времена ” (1978 г.), “Хора и богове ” (1979 г.), “Клопка ” (1983 г.), “Рози за доктор Шомов ” (1984 г.), “Забравете този случай ” (1985 г.), “Ретро ” (1986 г.) и други
1963 година
Умира Никола Димитров Обрешков - български математик, учен (1945 г.), доктор по математика в университета в Палермо (1932 г.), доктор по математика в Сорбоната в Париж (1933 г.). Той е роден на 6 март 1896 година във Варна. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1920 година, след което от 1922 година до 1923 година специализира в Берлин. Никола Обрешков е доцент (1922-1925 г.), професор (1925 г.) и началник на Катедрата по висша алгебра и доктрина на вероятностите (1928-1963 г.) в СУ “Св. Климент Охридски ”. Има забележителен теоретичен принос в разнообразни области на математиката. Създава научна школа.
1956 година
Умира Минчо Колев Нейчев - български политик. Роден е на 23 март 1887 година в Стара Загора. Завършва право и философия с докторат в Швейцария (1908 г.). Участва в Септемврийския селски протест (1923 г.). Член е на Централен комитет на Българска работническа партия (к.) от 1945 година, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1949-1954 г.). Бил е министър на правораздаването (1944-1946 г.), министър на националната култура (1946-1947 г.) и министър на външните работи (1950-1956 г.). Председател е на Великото национално заседание (1947-1950 г.) и на Президиума на Народно събрание (1950 г.). Оглавява конституционната комисия за разработване на плана за конституцията на Народна Република България (1947 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
На днешния ден през 1995 година късно вечерта край столичния кв. " Люлин ", на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират. Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки.
2015 година
С следващите промени в Кодекса на труда, микро- и дребните компании в България могат да вкарват удължено работно време при индустриални аргументи и ненапълно при понижаване размера на работа.
2010 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ на:
1. Валентин Михов – втора степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта. “
2. Владко Панайотов - първа степен „ за изключителните му заслуги в региона на научното развиване на минното дело и металургията, за огромния му принос като учител и началник във висшето обучение и във връзка 60 години от рождението му. “
3. акад. Васил Сгурев – първа степен „ за огромните му заслуги за развиването на българската просвета, висшето обучение, електронната промишленост и роботиката и във връзка със 125-годишния празник на ръководената от него Федерация на научно-техническите съюзи. “
1995 година
Късно вечерта край столичния кв. „ Люлин, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират на място. Войниците се прибирали от строителен обект в местността Манастирски ливади. Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки.
1990 година
Западногерманските свободни демократи на външния министър Ханс-Дитрих Геншер се сплотяват с източногерманските си демократични съидейници и стават първата общогерманска политическа партия.
Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 година в Райдебург-Саалкрайс в някогашната Германска демократична република. По време на Втората международна война работи като асистент във Военновъздушни сили. Той е външен министър на Федерална Република Германия до 1992 година
1984 година
Варненският делфинариум е открит за гости. Делфинариумът е построен от алуминий и стъкло с истинска архитектура. Намира се в северната част на Варненската Морска градина. Той разполага с 1134 места. Представленията на делфини включват акробатика, баланс и танци върху водата. Атракциите се извършват от делфини от типа TURSIOPS TRUNCATOS, донесени от Карибско море.
1980 година
Подписана е Програма за развиване на специализацията и кооперирането сред България и Съюз на съветските социалистически републики в региона на електронната техника до 1990 година и конвенция за научно-техническо съдействие за 1981-1985 година
1961 година
Завършва двудневното публично посещаване на президента на Република Гана доктор Кваме Нкрума в България. Дипломатическите връзки сред България и Гана са открити през юли 1961 година, а през 1962 година са разменени посланици. След преврата в Гана през 1966 година и двете посолства са закрити. Българското посолство в Акра е възобновено през 1972 година, а ганайското в София - през 1983 година, с финансова помощ от страна на България. През септември 1993 година ганайското посолство в София още веднъж е закрито, като от този момент посолството на Гана в Белград покрива и връзките с България. През 1996 година по молба на ганайската страна българският жител Господин Господинов е назначен за почетен консул на Република Гана в България. Понастоящем българското посолство в Акра се управлява от краткотрайно ръководещ.
1948 година
Официално е оповестено, че БРСДП се влива в Българска работническа партия (к). Протоколът за сливането е подписан на 13 май и изисква от социалистите цялостно признание на марксизма-ленинизма и разкъсване със западноевропейската социалдемокрация. На процедура единствено половината от членския състав (около 21 000) души получават правото да се влеят в Българска работническа партия (к). Българският Национален Комитет се записва освен като антифашистка, само че и като антикомунистическа организация и получава самопризнание от западните страни като единствен формален представител на българската политическа емиграция по света.
Българският Национален Комитет е чуждестранен център на аграрни дейци по време на Втората международна война (1939-1945 г.). Формиран е напролет на 1941 година в Ерусалим от ръководители на Български земеделски народен съюз " Александър Стамболийски " в лицето на доктор Г. М. Димитров (Гемето) и други Обявява се срещу обвързването на България с страните от хитлеристката ос. Не утвърждава и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си активност разпростира чрез радио-предавателя " Свободна и самостоятелна България ". Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет реалокира седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на страните от антихитлеристката коалиция и най-много с тези на Англия. Търси сплотяване и със сродни организации и придвижвания на Балканите - Дража Михайлович в разгромена Югославия и други Прекратява съществуването си през септември 1944 година, когато вследствие на станалите промени в политическия живот на България доктор Г. М. Димитров взема решение да се завърне в нея. След края на Втората международна война Българският Национален Комитет възвръща още веднъж активността си. На 11 август 1948 година се записва. В програмата му залягат като основни задания: битка против откритата в България отечественофронтовска власт и възобновяване на Търновската конституция. В редовете му се включват членове на Български земеделски народен съюз, БСДП, Демократическата партия, политически кръг " Звено ", както и самостоятелни интелектуалци. Седалището му е във Вашингтон. Изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, Съединени американски щати, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функционалностите на непрекъснато посланичество на Българския Национален Комитет в цяла Европа. От 1956 година се появяват и негови юношески секции с център Париж. Българският Национален Комитет разпростира и оживена интернационална активност - открива контакти с редица интернационалните антикомунистически организации. Член и съучредител на Международната организация на бежанците към Организация на обединените нации (ИРО), Общата международна емигрантска организация (ИНКОПОР), Международния селски съюз (МСС), Събранието на поробените европейски нации (СПЕН) и други Печатен орган на комитета е в. " Свободна и самостоятелна България ", чийто пръв основен редактор е доктор Г. М. Димитров, а след неговата гибел (1972 г.) редактирането му се поема от Искър Шуманов. Първоначално (1949-1951 г.) излиза във Вашингтон, а по-късно - в Мюнхен (1951-1956 г.). Комитетът издава и свое списание " Освобождение ", в което помества публикации освен по политически въпроси, само че и с културна проблематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. " Младежка битка " и в. " Народна битка ". След измененията в България през ноември 1989 година забележителна част от управителните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет последователно се завръщат в страната, заради което той още веднъж приключва активността си.
1941 година
На юг от устието на Камчия са стоварени две групи от българи-инструктори за партизанското придвижване, отпред с Цвятко Радойнов и Съби Димитров (14 души), изпратени от Съюз на съветските социалистически републики за създаване на военно-разузнавателна организация. Цвятко Колев Радойнов е политически и боен деятел, ген.-майор. Роден е на 10 февруари 1895 година в с. Крън, Старозагорско. Завършва педагогическо учебно заведение в Казанлък. Взема присъединяване в Първата международна война 1914–1918 година, по време на която е ранен тежко. След войната работи като преподавател в селата от Бургаския край. Уволнен е поради комунистическите си убеждения. Радойнов се отдава напълно на партийна активност. Ръководи кооперация " Освобождение " в с. Карабунар (дн. Грудово). По време на Септемврийското въстание 1923 година взе участие в отряда на Т. Грудов. След провалянето на въстанието емигрира в Съюз на съветските социалистически републики. Осъден е задочно на гибел. В Съюз на съветските социалистически републики приключва Военната академия " М. В. Фрунзе ", след което остава на военна работа в Червената войска. Едновременно с това чете лекции във военните академии " Й. В. Сталин " и " М. В. Фрунзе ". Заминава за Испания и се бори при Мадрид и Гуадалахара по време на Испанската революция 1936-1939 година След нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики (22 юни 1941 г.) по решение на Задграничното бюро на Българска работническа партия оглавява група от български комунисти политемигранти, които минават незаконно в България с подводници. На родна територия влизат в тежки сражения с държавни войски. Радойнов съумява да дойде в София, където застава отпред на Централната военна комисия, като оказва огромна помощ за образуване на съпротивителното придвижване в страната. Арестуван е след неуспех през април 1942 година Осъден е на гибел и на 26 юни 1942 година е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София.
1928 година
На 7, 11 и 30 август са отправени английски и френски ноти срещу опитите на България да закупи автоматизирано оръжие (датски картечници), неразрешено по Ньойския контракт (аферата " Мадсен " ), и за битка против навлизането на чети на Вътрешна македонска революционна организация във Вардарска Македония.
1926 година
Предадена е групова нота на Югославия, Румъния и Гърция срещу нахлуване на въоръжени чети от България на тяхна територия. На 27 август българското държавно управление отхвърля обвиняванията и предлага интернационална анкета. На 11 септември трите страни показват неодобрение от българския отговор и отхвърлят концепцията за анкета.
1923 година
С разпореждане на българското държавно управление са отпуснати 30 000 000 лева за подкрепяне на бежанците и още толкоз за подкрепяне на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.
1877 година
11 (23) август е най-тежкият ден от защитата на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 година на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След борбата при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 постоянна армия - без башибозука, и 34 оръдия) за прекосяване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават незнайни за съветското командване и то ги чака на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е издигнат против Шипка, че силите му са големи, само че че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият до дъно и че подкрепления " са извънредно нужни ". На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша стартират офанзива против позициите на връх Св. Никола, а челните елементи на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. Положението на бранителите на прохода се утежнява и от неналичието на вода. Турската пехота държи под непрекъснат обстрел единствения водоизточник - един бързей в източното подножие на връх Св. Никола. В защитата на Шипченския проход българските опълченци се борят героично. Отблъсквайки 7 офанзиви през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък пердах стартира на 11 (23) август. Още на разсъмване турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски офанзиви са отбити, само че ситуацията остава тежко. Патроните и снарядите са на изчерпване. Към 17 ч. настава сериозният миг. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 бранители. В багра се хвърлят всички, в това число и тежко ранените. Суеверен боязън обгръща турците, когато против тях полетяват трупове. В последния миг идва помощ. Ген. Радецки идва с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е избавена, а армията на Сюлейман паша не съумява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен, и дружно да изтласкат съветската Дунавска войска северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника - на повече от 8200 души. Турците минават към защита.
1874 година
Утвърден е уставът на основаната от Екзархията, в поддръжка на българските учебни заведения в Македония, " Каса за бедните учебни заведения ". За ръководител на касата е определен Георги Груев, основен писар на Екзархийския разбъркан съвет. Георги Пройчев Груев e публичен деятел, участник в битката за самостоятелна черква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 година в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 година отпътува за Цариград, където се включва в църковно-националното придвижване на страната на последователите на безкомпромисната битка. Избран да съставлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 година, а по-късно става касиер на Екзархията. Полага огромни старания за подкрепяне на българските учебни заведения и църкви в Македония като ръководител на Настоятелството за бедните учебни заведения. През 1877 година дружно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема присъединяване в построяването на Източна Румелия като подпредседател и ръководител на Областното заседание и ръководител на Апелативния съд. Редактира в. " Марица " (1878–1885 година ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 година
1791 година
По време на Руско-турската война (1787-1791 г.) съветският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. Чрез успеха на съветската флотилия турският флот дефинитивно губи своето владичество във водите на Черно море. За извоюваната победа при нос Калиакра адмирал Ушаков получава медал Св. Александър Невски. Същия ден в Галац турците подписват предварителните условия за мир с Русия.
Фьодор Фьодорович Ушаков (1744-1817 г.) е съветски адмирал (1799 г.). Завършва Морски кадетски корпус (1766 г.), служи в Балтийския флот и по-късно в Азовската флотилия (от 1769 г.). Участва в Руско-турската война (1768-1774 г.). Произведен контраадмирал и командващ Черноморския флот на Русия (от 1790 г.). Побеждава турския флот в Керченското морско стълкновение (1790 г.) и в сражението при нос Калиакра (1791 г.), като основава нова маневрена тактичност, кардинално друга от употребяваната по това време линейна тактичност. Произведен във вицеадмирал (1793 г.), демонстрира се като кадърен политик и посланик по време на Средиземноморския поход (1798-1800 г.).
На тази дата са родени:
1944 година
Роден е Христо Калчев - български публицист белетрист, журналист. Завършва британска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като драматург в театрите в Русе, Пазарджик; член на Съюз на българските писатели (до 1990 г.). Бивш играч по фехтовка (сабя). Изявява се и като журналист с доста публикации в българския щемпел, води рубриката “Рубикон ” във в. “Демокрация ” от самото му основаване. Първата му книга е алманах с разкази “Инерция ” (1974 г.). Други негови книги са “Предел ” (сборник с разкази и новели), “Железният кон ” (сборник с новели), “Монолог ” (сборник с новели). Пише романите “Луда вода ”, “Вътрешна светлина ”, “Опит за оцеляване ”, “Студен огън ”, “Нежни вълци ”, трилогията “Белият демон ”, поредицата вулгарни романи: “Нерон Вълка ”, “Калигула Бесния ”, “Цикълът на Месалина ”, “Ликвидирайте генерала ”, “Оратория за козел и ангорска котка ”, “Кървавият път на коприната ”. Умира на 22 март 2006 година
1882 година
Роден е Кимон Георгиев - български политик и общественик. Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие във войните от 1912–1918 година като офицер. Като един от създателите на Военния съюз, Георгиев е определен за член на централното му управление. Участва в управлението и на основания през 1922 година Народен сговор. Кимон Георгиев е измежду основните уредници на държавния прелом на 9 юни 1923 година Включва се в построяването на Демократическия сговор. От 1926 година до 1928 година е министър на железниците, пощите и телефоните в държавно управление на Андрей Ляпчев. Налага се като водач в Политическия кръг " Звено ". Активно взе участие в подготовката и провеждането на държавния прелом на 19 май 1934 година От 19 май 1934 година до 22 януари 1935 година заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва концепцията за надпартийна власт и ръководство на елита. За задачата е анулирана Търновската конституция и е необуздано Народното събрание. Във външната си политика се стреми към доближаване с Югославия и Франция, възвръща дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Влиза в спор с царя. След януари 1935 година минава в съпротива. Постепенно заема демократични позиции и търси съдействие с Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ", а по-късно и с районна прокуратура. Привърженик е на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики. Обявява се против съюза на България с хитлеристкия блок при започване на Втората международна война 1939–1945 година През 1942 година, дружно с ръководения от него Политически кръг " Звено ", приема предлагането на Българска работническа партия за формиране на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на Отечествен фронт. От 9 септември 1944 година до ноември 1946 година е министър-председател на първото отечественофронтовско държавно управление. След това заема редица значими държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), ръководител на Комитета по строителство и архитектура, зам.-председател на Министерски съвет, зам.-председател на Националния съвет на Отечествен фронт. Умира на 29 септември 1969 година
1854 година
Роден е Михалаки Георгиев - български публицист и публичен деятел на следосвобожденска България. Развива дейна социална активност, оказва помощ на руснаците по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема виновни публични длъжности. Издава в. " Балканска естрада " (1906-1908 г.). Той е един от създателите на сдружение " Славянска сказка ", на Физико-медицинското общество и на Българското земеделско сдружение. От 1884 година е постоянен член на БКД (днес БАН). Първите си разкази печата в сп. " Денница " през 1890 година Негови съчинения са " Така се лъже човек. Хумореска " (1899 г.), " Три срещи. Спомени от предишното " (1899 г.), " От шанса е всичко на този свят " (1904 г.), “Разкази и хуморески ” (т. I, т. II, 1919 година, 1921 г.) и други Умира на 14 февруари 1916 година в София.
На тази дата умират:
1996 година
Умира пророчицата Ванга (Вангелия Пандова Гущерова). Тя е родена на 31 януари 1911 година в Струмица. След гибелта й нейните фенове, проведени от Светлин Русев, построяват в нейна памет на Рупите храм " Света Петка " с стенописи на Светлин Русев.
1991 година
Умира Кольо Севов - български публицист. Той е роден на 23 септември 1933 година в с. Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Хасково. През 1951-1952 година работи в родопския минен басейн. Служи като матрос във Военноморския флот (1952-1955 г.), електротехник на бент. “Студен бунар ” (1955-1956 г.). Завършва Библиографския институт в София през 1958 година Автор е на кино и телевизионни сюжети. Стихотворенията му са преведени на доста езици. Негови съчинения са “Котвите се подвигат ” (стихосбирка, 1961 г.), “Моряшки възел ” (стихосбирка., 1964 г.), “В средата на лятото ” (стихосбирка., 1969 г.), “По високото било ” (лирически поеми, 1971 г.), “Големият ден ” (стихосбирка., 1972 г.), “Индустриален пейзаж ” (стихотворения и поеми, 1974 г.), “Дневник с адрес ” (художествена журналистика, 1976 г.), “Есенно море ” (стихосбирка., 1976 г.); “Моите странствания ” (пътеписи, 1978 г.), “Походно легло ” (поеми, 1978г.), “Между два празника ” (стихосбирка., 1979 г.), “Под едно небе ” (есеистични диалози, 1979 г.), “Насрещни ветрове. Стихове ” (1980 г), “Чужди грехове ” (1980 г.), “Оброк ” (1981 г.), “Айсберги ” (1982 г.), “Градището. Роман ” (1982 г.), “Безбрежия ” (1983 г.), “Книга на живите ” (1984 г.), “Безветрие ” (1985 г.), “Непредвидено време ” (1989 г.) и други
1988 година
Умира Мара Георгиева (М. Г. Нанева) - българска скулпторка. Тя е родена на 11 юли 1905 година в Чирпан. Член-основател е на Дружеството на новите художници. Създава портрети и тематични композиции: " Копачки " (1930 г.), " Сеяч " (1930 г.), " Класосъбирачка " (1934 г.) и други Създава портрети и присъщи видове на елементарни хора: " Студентка " (1933 г.), " Работник бронзолеяр " (1938 г.). Създава серия портрети на изтъкнати българи, хора на изкуството и културата: " Проф. Никола Маринов " (1932 година, бронз), " Станка Чичовска " (1941 година, бронз), " Добри Христов " (1931 година, тониран гипс), " Олга Кирчева " (1935 г.), " Зорка Йорданова " (1938 година, неестествен камък). След 1944 година работи в региона на монументалната статуя и основава редица монументи, най-вече портретни: " Г. Кирков " (1954 година, бюст), " Александър Боримечков " (1955 г.), " Д-р Иван Богоров " (1970 г.) и други Заедно с В. Емануилова основава централната трифигурна група на паметника на Съветската войска в София (1954 г.).
1986 година
Умира Любомир Кабакчиев - български сценичен и кино артист. Той е роден на 1 декември 1925 година в Казанлък. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1950 г.) и ВИТИЗ (днес НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи интензивно в малкия екран и по-рядко в киното. Участва в “Утро над родината ” (1951 г.), “Наша земя ” (1953 г.), “Димитровградци ” (1956 г.), “Ребро Адамово ” (1957 г.), “В навечерието ” (1959 г.), “Стръмната пътека ” (1961 г.), “13 дни ” (1964г.), “С пагоните на дявола ” (тв, 1967 г.), “Двойникът ” (1969 г.), “На всеки километър ” (тв, 1969-1972 г.), “Войниците на свободата ” (1977 г.), “Константин Философ ” (1983 г.). Участва в доста телевизионни постановки: “Човекът от досието ” (1966 г.), “Рожден ден ” (1971 г.), “Рози за доктор Шомов ” (1972 г.), “Първият удар ” (1972 г.), “Елегия ” (1976 г.), “Годежна вечеря ” (1977 г.), “Силни времена ” (1978 г.), “Хора и богове ” (1979 г.), “Клопка ” (1983 г.), “Рози за доктор Шомов ” (1984 г.), “Забравете този случай ” (1985 г.), “Ретро ” (1986 г.) и други
1963 година
Умира Никола Димитров Обрешков - български математик, учен (1945 г.), доктор по математика в университета в Палермо (1932 г.), доктор по математика в Сорбоната в Париж (1933 г.). Той е роден на 6 март 1896 година във Варна. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1920 година, след което от 1922 година до 1923 година специализира в Берлин. Никола Обрешков е доцент (1922-1925 г.), професор (1925 г.) и началник на Катедрата по висша алгебра и доктрина на вероятностите (1928-1963 г.) в СУ “Св. Климент Охридски ”. Има забележителен теоретичен принос в разнообразни области на математиката. Създава научна школа.
1956 година
Умира Минчо Колев Нейчев - български политик. Роден е на 23 март 1887 година в Стара Загора. Завършва право и философия с докторат в Швейцария (1908 г.). Участва в Септемврийския селски протест (1923 г.). Член е на Централен комитет на Българска работническа партия (к.) от 1945 година, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1949-1954 г.). Бил е министър на правораздаването (1944-1946 г.), министър на националната култура (1946-1947 г.) и министър на външните работи (1950-1956 г.). Председател е на Великото национално заседание (1947-1950 г.) и на Президиума на Народно събрание (1950 г.). Оглавява конституционната комисия за разработване на плана за конституцията на Народна Република България (1947 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ