Ето как изглеждат останките от жп линията София - Скопие, изградена от Царство България през 1942 г.
Sofia24.bg попадна във Facebook на интеревсна обява. На фотографията може да видите по какъв начин наподобява жп линията сред Македония и България сега.
Публикуваме историята на Боби Илинов от обществената мрежа:
Идеята железопътно да се свържат София и Скопие съществува още от 1869 година Под натиска на Англия, Германия и Русия за свързване на Цариград с Европа, Турция взема решение да построи влакова линия. Нейното направление е Цариград-Одрин-Пловдив-Септември-София-Белград. Като отклоняване от това главно трасе през 1872 година Османската империя отпуска заем и подписва контракт с " Източната компания " на барон Хирш за създаване на жп линия София-Кюстендил-Скопие, която да се свърже с линията Солун-Скопие-Митровица.
Строителството стартира през 1873 година Поради политическата неустановеност и липса на надзор, заема е разграбен и плана пропада. Но, макар всички компликации и отвращение от страна на Великите сили, до 1910 година Царство България построява правата София-Гюешево. Като влага голямата за тогава сума 12,5 милиона лв.. Парите са оправдани, тъй като свързват български изконни територии. Обаче, желанието на българското държавно управление да свърже София със Скопие, и оттова до албанското пристанище Вльора, е саботирано от Австро-Унгария, Сърбия и Гърция. Те имат интерес от слаба България и мощно тяхно въздействие в Македония.
Страхът им е, че по този начин България ще усили опцията за освобождението на Македония от Османското робство и приобщаване на тези български земи към Царство България. Нещо, което се случва през 1912 година После следват войните - Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. Ние губим и сме принудени да подпишем загробващия България Ньойски контракт.
Гърция и Сърбия заграбват надлежно Егейска и Вардарска Македония, и концепцията за жп линия е забравена до 1941 година Тогава към Царство България са присъединени Вардарска и Егейска Македония. И като част от българската страна Скопие би трябвало да се свърже със София. За интервала 1941-1944 година са построени 22 километра жп линии откъм македонската страна, от Куманово към Гюешево. Дори е стартирано пробиването на тунел, който в следствие е зарязан. До към 1947 година е имало някакво епизодично строителство. Но оттогава всичко е замразено. И по този начин до ден сегашен.
Каква е сегашната обстановка? Към момента от жп линията е издигната правата Скопие-Куманово. От съвсем 7 години се строи и сектора Куманово-Беляковце. Трасето е с дължина 32 километра. В развой на планиране е удължение на линията до Крива паланка. Тя ще е с 50 моста и 24 тунела. Последен и най-труден сектор е Крива паланка-Гюешево. Там 24-километровото трасе минава единствено през планини. Предпроектните изследвания демонстрират, че ще би трябвало да се пробият 100 тунела с друга дължина. Като безусловно се редуват тунел-виадукт-тунел.
Стойността и времето за строителство към момента са изцяло неразбираеми. Ще има и екологични проблеми, тъй като се минава през горски територии. Предвид големите земни и пробивни действия цената се чака да е над 1 милиард евро.
Дали този план ще се осъществя, зависи още веднъж от политически ползи и утвърждението от Европа. Надали Гърция и Сърбия ще са доста удовлетворени от бъдещи трайни и мощни стопански връзки сред България и Македония.
На фотографията: Останките от мекедонската страна на жп линията сред София и Скопие, построена от Царство България през 1942 г.
Публикуваме историята на Боби Илинов от обществената мрежа:
Идеята железопътно да се свържат София и Скопие съществува още от 1869 година Под натиска на Англия, Германия и Русия за свързване на Цариград с Европа, Турция взема решение да построи влакова линия. Нейното направление е Цариград-Одрин-Пловдив-Септември-София-Белград. Като отклоняване от това главно трасе през 1872 година Османската империя отпуска заем и подписва контракт с " Източната компания " на барон Хирш за създаване на жп линия София-Кюстендил-Скопие, която да се свърже с линията Солун-Скопие-Митровица.
Строителството стартира през 1873 година Поради политическата неустановеност и липса на надзор, заема е разграбен и плана пропада. Но, макар всички компликации и отвращение от страна на Великите сили, до 1910 година Царство България построява правата София-Гюешево. Като влага голямата за тогава сума 12,5 милиона лв.. Парите са оправдани, тъй като свързват български изконни територии. Обаче, желанието на българското държавно управление да свърже София със Скопие, и оттова до албанското пристанище Вльора, е саботирано от Австро-Унгария, Сърбия и Гърция. Те имат интерес от слаба България и мощно тяхно въздействие в Македония.
Страхът им е, че по този начин България ще усили опцията за освобождението на Македония от Османското робство и приобщаване на тези български земи към Царство България. Нещо, което се случва през 1912 година После следват войните - Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. Ние губим и сме принудени да подпишем загробващия България Ньойски контракт.
Гърция и Сърбия заграбват надлежно Егейска и Вардарска Македония, и концепцията за жп линия е забравена до 1941 година Тогава към Царство България са присъединени Вардарска и Егейска Македония. И като част от българската страна Скопие би трябвало да се свърже със София. За интервала 1941-1944 година са построени 22 километра жп линии откъм македонската страна, от Куманово към Гюешево. Дори е стартирано пробиването на тунел, който в следствие е зарязан. До към 1947 година е имало някакво епизодично строителство. Но оттогава всичко е замразено. И по този начин до ден сегашен.
Каква е сегашната обстановка? Към момента от жп линията е издигната правата Скопие-Куманово. От съвсем 7 години се строи и сектора Куманово-Беляковце. Трасето е с дължина 32 километра. В развой на планиране е удължение на линията до Крива паланка. Тя ще е с 50 моста и 24 тунела. Последен и най-труден сектор е Крива паланка-Гюешево. Там 24-километровото трасе минава единствено през планини. Предпроектните изследвания демонстрират, че ще би трябвало да се пробият 100 тунела с друга дължина. Като безусловно се редуват тунел-виадукт-тунел.
Стойността и времето за строителство към момента са изцяло неразбираеми. Ще има и екологични проблеми, тъй като се минава през горски територии. Предвид големите земни и пробивни действия цената се чака да е над 1 милиард евро.
Дали този план ще се осъществя, зависи още веднъж от политически ползи и утвърждението от Европа. Надали Гърция и Сърбия ще са доста удовлетворени от бъдещи трайни и мощни стопански връзки сред България и Македония.
На фотографията: Останките от мекедонската страна на жп линията сред София и Скопие, построена от Царство България през 1942 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ