Снимка: Istock/GuliverВ разгара на Апартаментгейт, който тръгна от журналистически разследвания,

...
Снимка: Istock/GuliverВ разгара на Апартаментгейт, който тръгна от журналистически разследвания,
Коментари Харесай

Нов закон за медиите може да пази управляващите от бъдещи гейтове

Снимка: Istock/Guliver

В разгара на " Апартаментгейт ", който потегли от журналистически следствия, ръководещите оповестиха, че пишат нов медиен закон, който да размени " морално остарелия " Закон за радиото и малкия екран.

С аргумента, че е нужно синхронизиране с европейските условия, под надзор и регулацията от страната ще попаднат и интернет уеб страниците.  Това ще засегне всички медии в България , тъй като малките екрани, радиата и печатните медии имат уеб сайтове, написа в. " Сега ".

По време на парламентарния спор за доклада на свършеното от Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2018 година през вчерашния ден Бетина Жотева, член на регулатора, разгласи, че ръководещите са форсирали работата по законодателните промени, които ще им разрешат да управляват работата на интернет уеб страниците. Тя разгласи, че към този момент има образувана работна група към Министерството на културата, в която работят адвокати и други медийни специалисти.

Идеята за  приравняването на уеб страниците с електронните медии  се появи преди към година. През май шефът на Съвет за електронни медии София Владимирова разгласи, че сега има свръхрегулация при радиото и малкия екран, докато онлайн пространството е напълно отвън регулация, а в действителност рисковите феномени минавали тъкмо оттова. Вчера Жотева застъпи същата позиция. " Страшно доста хора се осведомят единствено от интернет. Новата европейска инструкция планува наблюдаване на интернет уеб сайтове. Това, за което преди 2 година говорихме и беше табу и анатема, в този момент не е “, изясни тя. По думите ѝ " всеки един уебсайт, който има оповестена аудио и образна информация, би трябвало да бъде в контрола на Съвет за електронни медии ", а новата инструкция на Брюксел давала още по-големи права на " аудио-визуалните регулатори ". " Информацията, която идва от уеб страниците, е доста по-голяма като вълна, в сравнение с това, което идва от малките екрани и радиата ", уточни Жотева.

Пред " Сега " тя посочи, че въвеждането на контрола над уеб страниците би трябвало да се случи до септември 2020 година Европейска комисия не ни давала съответни инструкции по какъв начин да транспонираме въпросната инструкция. Това отваря вратата за всевъзможни, в това число и превратни тълкувания на текстовете, както постоянно става в България. Обикновено ръководещите се престарават при синхронизиране на българското законодателство с европейските условия. Така беше и през януари при измененията в Закона за персоналните данни, когато бяха въведени условия към медиите под претекст, че законодателството ни би трябвало да се приведе в сходство с Общия правилник за отбрана на персоналните данни на Европейски Съюз (GDPR).

Има остра потребност от чисто нов закон или фундаментални промени в настоящия медиен закон, съобщи Жотева. Според нея " той е стар морално и софтуерно съвсем във всяка една точка, от първата до последната ". Тя даже дефинира закона и Съвет за електронни медии като " аналогов уред измежду айфони и айпади ".

Годишният доклад на Съвет за електронни медии за пореден път стана мотив за мнения за свободата на словото у нас и по какъв начин да се вкара действителен надзор върху медиите. Председателят на културната комисия в парламента Вежди Рашидов (ГЕРБ), който е един от визираните в " Апартаментгейт ", само че не подаде оставка, разгласи, че чака оферти от Съвет за електронни медии, защото нормативната база не била променяна 20 години. Това въобще не е правилно - Законът за радиото и малкия екран е един от най-променяните, като през последните години ГЕРБ го ревизират през няколко месеца, и то нормално по конюнктурни аргументи.

" Винаги съм питал: Кой български жител наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии ", попита Рашидов. Според него има нужда от намиране на метод за ограничение и противопоставяне на " лъжливите вести ", с цел да бъде съхранена " хигиената в обществото ".

Колегата му Тома Биков (ГЕРБ) стигна още по-далече, като попита за какво през днешния ден не се чуват мнения, че България е на 111-о място по независимост на словото. " Беше ми доста забавно какво щях да чуя отляво в този миг, в този подтекст, когато всички български медии са ангажирани с инспекции и следствия, а от време на време - и с линч на политици ", разгласи депутатът от ГЕРБ. Според него " медиите подлагали на линч единствено политици, само че не и други обществени фигури ".

В края на предходната година Вътрешна македонска революционна организация разгласи, че ще предложи уеб страниците на български език да се вписват в специфичен указател, който да е под контрола на Съвет за електронни медии. " Всеки, който претендира да има онлайн медия, би трябвало да бъде регистриран в този домейн. По този метод всички регистрирани и тяхното наличие ще се наблюдават от Съвет за електронни медии ", разясни депутатът Александър Сиди. Той счита, че и персоналните блогове на жителите би трябвало да се записват, даже и да са свързани с туризъм, готварство, просвета, изкуство и така нататък

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР