Антон Тодоров, ГЕРБ: В България фашизъм не е имало
Снимка ФБ, Антон Тодоров
Темата дали ръководството на ГЕРБ и Оперативна програма взаимства правилата си от фашистката и националсоциалистката идеология се обостри в последно време, изключително към изтърваната от Борисов фраза " Работата носи независимост ", която е лозунг на нацистките концлагери.
" В България фашизъм не е имало. Фашизмът е характерно, локално лимитирано политическо придвижване и процедура, главно в границите на Италия. Произхожда от италианския СОЦИАЛИЗЪМ. В Германия също не е имало фашизъм. Там е безчинствал националСОЦИАЛИЗЪМ. Крайно време е тези потвърдени от историческата и политическата науки неща да влязат в чутурите на македонските политици /и освен там/. ", показва Антон Тодоров от ГЕРБ във Facebook.
Формално исторически, хващайки се за думата, евентуално е по този начин. Но хващайки се за думата е безсмислена и битката сред " комунисти " и " антикомунисти ", която в наши дни обаче наподобява е обърната наобратно. " Антикомунисти ", жигосват така наречен " комунисти ", макар че самите те изповядват репресивна и комунистическа идеология неумишлено.
Та различен е въпросът от идеологически позиция.
Ето и основите на фашизма, който обаче се използва освен, с цел да опише италианската тирания, само че и ръководството на Хитлер, както и това на съдружниците му
Може сами да прецените каква част от тях се открива в съврементото ни ръководство.
Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.
Повлиян от националсиндикализма, фашизмът поражда в Италия по време на Първата международна война като опция на либерализма, марксизма, анархизма и традиционния консерватизъм. В традиционния политически спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, само че някои откриватели оспорват коректността на тази подредба.
Фашистите дефинират Първата международна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, страната и техниката – тоталната война и всеобщата готовност на цялото общество унищожават границата сред цивилни и военни, вследствие на което се появява „ военно поданство “, посредством което всички жители са въвлечени във военните старания. Войната довежда до основаването на мощна страна, способна да активизира милиони на фронтовата линия и във военната стопанска система и придобила невиждани благоприятни условия за интервенция в живота на жителите. Според фашистите това е направило либералната демокрация излишна – те считат тоталната готовност на обществото в тоталитарна еднопартийна държава за наложителна в подготовката за въоръжен спор. За да извършва дейно функционалностите си такава тоталитарна страна, би трябвало да бъде ръководена от мощен водач и военизирано държавно управление. Фашизмът не приема, че насилието единствено по себе си е нежелателно и гледа на политическото принуждение, войната и империализма като на средства за реализиране на национално обновяване.
Фашистите се застъпват за смесена стопанска система, чиято съществена цел е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика. След Втората международна война малко организации намерено се дефинират като фашистки и наименованието постоянно се употребява пейоративно за политически съперници. Крайнодесните партии с идеологическа непосредственост или исторически корени във фашистките придвижвания от XX век нормално се разказват като неофашистки.
Фашистите изповядват концепцията за еднопартийна страна и имат вяра, че нациите и расите са в непрекъснат спор, заради което единствено мощните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и посредством отстояване на себе си в битката против слабите.
Фашистките държавни управления не разрешават и потискат рецензията и опозицията към себе си и към фашисткото придвижване. Те са съперници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в основаването на такива спорове, а комунистите – в експлоатирането им. Фашистите отхвърлят индивидуализма и персоналния интерес в ненамесата в частни начинания от страна на капиталистическите държавни управления. Много фашистки водачи са твърдели, че поддържат „ трети път “ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, по този начин и от суровия надзор на държавния социализъм. Това можело да се реализира с форма на държавен надзор над браншовете и работническата класа (наричана „ корпоративна страна “ от Мусолини). Някои назовават това корпоратизъм, до момента в който други не употребяват този термин за изложение на фашистката икономическа система.
След успеха над Страните от Оста през Втората международна война и публичността към зверствата, осъществени през време ръководството на фашистките държавни управления, терминът фашист започва да се употребява като пейоративна дума.
В една публикация от Енциклопедия Италиана (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „ Държавата е освен властта, която ръководи и образува човешката воля със закони и полезности от духовния живот, само че и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са отвън Държавата... За фашизма Държавата е безспорна големина, пред която хората и групите са относителни. “
По време на тирада, изнесена на 28 октомври 1925 г. в Болоня, Мусолини изрича следната максима, която обобщи фашистката философия: „ Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato “, което в превод значи „ Всичко в Държавата, нищо отвън Държавата, нищо против Държавата “.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Темата дали ръководството на ГЕРБ и Оперативна програма взаимства правилата си от фашистката и националсоциалистката идеология се обостри в последно време, изключително към изтърваната от Борисов фраза " Работата носи независимост ", която е лозунг на нацистките концлагери.
" В България фашизъм не е имало. Фашизмът е характерно, локално лимитирано политическо придвижване и процедура, главно в границите на Италия. Произхожда от италианския СОЦИАЛИЗЪМ. В Германия също не е имало фашизъм. Там е безчинствал националСОЦИАЛИЗЪМ. Крайно време е тези потвърдени от историческата и политическата науки неща да влязат в чутурите на македонските политици /и освен там/. ", показва Антон Тодоров от ГЕРБ във Facebook.
Формално исторически, хващайки се за думата, евентуално е по този начин. Но хващайки се за думата е безсмислена и битката сред " комунисти " и " антикомунисти ", която в наши дни обаче наподобява е обърната наобратно. " Антикомунисти ", жигосват така наречен " комунисти ", макар че самите те изповядват репресивна и комунистическа идеология неумишлено.
Та различен е въпросът от идеологически позиция.
Ето и основите на фашизма, който обаче се използва освен, с цел да опише италианската тирания, само че и ръководството на Хитлер, както и това на съдружниците му
Може сами да прецените каква част от тях се открива в съврементото ни ръководство.
Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.
Повлиян от националсиндикализма, фашизмът поражда в Италия по време на Първата международна война като опция на либерализма, марксизма, анархизма и традиционния консерватизъм. В традиционния политически спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, само че някои откриватели оспорват коректността на тази подредба.
Фашистите дефинират Първата международна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, страната и техниката – тоталната война и всеобщата готовност на цялото общество унищожават границата сред цивилни и военни, вследствие на което се появява „ военно поданство “, посредством което всички жители са въвлечени във военните старания. Войната довежда до основаването на мощна страна, способна да активизира милиони на фронтовата линия и във военната стопанска система и придобила невиждани благоприятни условия за интервенция в живота на жителите. Според фашистите това е направило либералната демокрация излишна – те считат тоталната готовност на обществото в тоталитарна еднопартийна държава за наложителна в подготовката за въоръжен спор. За да извършва дейно функционалностите си такава тоталитарна страна, би трябвало да бъде ръководена от мощен водач и военизирано държавно управление. Фашизмът не приема, че насилието единствено по себе си е нежелателно и гледа на политическото принуждение, войната и империализма като на средства за реализиране на национално обновяване.
Фашистите се застъпват за смесена стопанска система, чиято съществена цел е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика. След Втората международна война малко организации намерено се дефинират като фашистки и наименованието постоянно се употребява пейоративно за политически съперници. Крайнодесните партии с идеологическа непосредственост или исторически корени във фашистките придвижвания от XX век нормално се разказват като неофашистки.
Фашистите изповядват концепцията за еднопартийна страна и имат вяра, че нациите и расите са в непрекъснат спор, заради което единствено мощните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и посредством отстояване на себе си в битката против слабите.
Фашистките държавни управления не разрешават и потискат рецензията и опозицията към себе си и към фашисткото придвижване. Те са съперници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в основаването на такива спорове, а комунистите – в експлоатирането им. Фашистите отхвърлят индивидуализма и персоналния интерес в ненамесата в частни начинания от страна на капиталистическите държавни управления. Много фашистки водачи са твърдели, че поддържат „ трети път “ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, по този начин и от суровия надзор на държавния социализъм. Това можело да се реализира с форма на държавен надзор над браншовете и работническата класа (наричана „ корпоративна страна “ от Мусолини). Някои назовават това корпоратизъм, до момента в който други не употребяват този термин за изложение на фашистката икономическа система.
След успеха над Страните от Оста през Втората международна война и публичността към зверствата, осъществени през време ръководството на фашистките държавни управления, терминът фашист започва да се употребява като пейоративна дума.
В една публикация от Енциклопедия Италиана (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „ Държавата е освен властта, която ръководи и образува човешката воля със закони и полезности от духовния живот, само че и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са отвън Държавата... За фашизма Държавата е безспорна големина, пред която хората и групите са относителни. “
По време на тирада, изнесена на 28 октомври 1925 г. в Болоня, Мусолини изрича следната максима, която обобщи фашистката философия: „ Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato “, което в превод значи „ Всичко в Държавата, нищо отвън Държавата, нищо против Държавата “.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ