БХК: Забраната за избиране на лица с двойно гражданство противоречи на международното право
Снимка Булфото
На 26 август група народни представители внесоха предложение за изменение в член 65, алинея 1 от Конституцията на Република България, което цели да отстрани възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители. Тази конституционна възбрана застана във фокуса на публичното внимание и по отношение на хипотетичното двойно поданство на министър Кирил Петков. Според наредбата на член 110 от Конституцията министри могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители, т.е., такива без двойно поданство.
Тези разпореждания на Конституцията бяха признати от депутатите от Великото национално заседание през 1991 година с явна политическа цел - да изключат от предизборното съревнование „ външните българи " - лицата, които към оня миг бяха живели като политически изгнаници в чужбина и имаха както българско, по този начин и непознато поданство. Основни техни покровители бяха депутатите от Българска социалистическа партия по явни политически аргументи. Към оня миг обаче несъгласията на тези разпореждания с интернационалното право по правата на индивида не бяха по този начин явни каквито са през днешния ден.
Чл. 65, алинея 1 от Конституцията, както и няколко други конституционни и законови разпореждания доведоха да това, няколко месеца след утвърждението от Народното събрание през 2005 година на Европейската спогодба за поданството на Съвета на Европа (ЕКГ) България да съобщи запаса, обявявайки, че няма да ползва член 17, т. 1 от конвенцията съгласно която жителите на страна - страна по конвенцията, притежаващи друго поданство, би трябвало да имат на територията на тази страна - страна по конвенцията, в която обитават, същите права и отговорности като останалите жители на тази страна - страна по конвенцията. Тази запаса се отнася както до възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители, по този начин и до други разпореждания на Конституцията и законодателството, гарантиращи права, които могат да бъдат упражнявани единствено от лица с едно, българско, поданство.
Въпреки резервата на България към ЕКГ, през днешния ден всевъзможни законови ограничавания в изборните права, както тези, свързани с двойното поданство, по този начин и няколко други, са в явно несъгласие с други настоящи интернационалните стандарти по правата на индивида, а някои от тях към този момент доведоха до осъждания на България от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
Водещо в практиката на Европейски съд по правата на човека по въпроса за ограничението на правото на непознати жители да се кандидатират за народни представители е решението на Голямата камара по делото Тънасе против Молдова от 2021 година, по което жалбоподател е лице, което не е имало опция да кандидатства за депутат заради въведената със закон в Молдова възбрана двойни жители да се кандидатират за народни представители.
Съдът разгласи, че възбраната опонира на член 3 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ), гарантиращ правото на свободни избори. По Тънасе Европейски съд по правата на човека обръща изключително внимание на събитието, че в Молдова има забележителен брой лица с двойно поданство и че жалбоподателят би могъл да е законен представител на техния интерес като претендент за депутат.
Предложението на групата народни представители за изменение на член 65, алинея 1 от Конституцията е и в някаква степен куриозно. То планува унищожаване на възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители, само че в него са оставени да работят други две ограничавания - бланкетната възбрана за гласоподаване на изтърпяващите наказване отнемане от независимост и бланкетната възбрана за гласоподаване на лицата, сложени под забраняване. И двете забрани са в нарушаване на член 3 от Протокол № 1 към Европейска конвенция за правата на човека, и от гледната точка на правата на човка са директно свързани с препоръчаните промени.
Трудно е да се реши дали народните представители ще имат задоволително време и предпочитание да прегледат предлагането за изменение на член 65, алинея 1 от Конституцията, направено от групата народни представители. Ако това стане, наред с тази, те би следвало да променят и останалите елементи от наредбата, с които се лишават от правото да гласоподават изтърпяващите наказване отнемане от независимост и всички лица под забраняване.
Пълния текст на мнението е наличен в уеб страницата на БХК
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
На 26 август група народни представители внесоха предложение за изменение в член 65, алинея 1 от Конституцията на Република България, което цели да отстрани възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители. Тази конституционна възбрана застана във фокуса на публичното внимание и по отношение на хипотетичното двойно поданство на министър Кирил Петков. Според наредбата на член 110 от Конституцията министри могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители, т.е., такива без двойно поданство.
Тези разпореждания на Конституцията бяха признати от депутатите от Великото национално заседание през 1991 година с явна политическа цел - да изключат от предизборното съревнование „ външните българи " - лицата, които към оня миг бяха живели като политически изгнаници в чужбина и имаха както българско, по този начин и непознато поданство. Основни техни покровители бяха депутатите от Българска социалистическа партия по явни политически аргументи. Към оня миг обаче несъгласията на тези разпореждания с интернационалното право по правата на индивида не бяха по този начин явни каквито са през днешния ден.
Чл. 65, алинея 1 от Конституцията, както и няколко други конституционни и законови разпореждания доведоха да това, няколко месеца след утвърждението от Народното събрание през 2005 година на Европейската спогодба за поданството на Съвета на Европа (ЕКГ) България да съобщи запаса, обявявайки, че няма да ползва член 17, т. 1 от конвенцията съгласно която жителите на страна - страна по конвенцията, притежаващи друго поданство, би трябвало да имат на територията на тази страна - страна по конвенцията, в която обитават, същите права и отговорности като останалите жители на тази страна - страна по конвенцията. Тази запаса се отнася както до възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители, по този начин и до други разпореждания на Конституцията и законодателството, гарантиращи права, които могат да бъдат упражнявани единствено от лица с едно, българско, поданство.
Въпреки резервата на България към ЕКГ, през днешния ден всевъзможни законови ограничавания в изборните права, както тези, свързани с двойното поданство, по този начин и няколко други, са в явно несъгласие с други настоящи интернационалните стандарти по правата на индивида, а някои от тях към този момент доведоха до осъждания на България от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).
Водещо в практиката на Европейски съд по правата на човека по въпроса за ограничението на правото на непознати жители да се кандидатират за народни представители е решението на Голямата камара по делото Тънасе против Молдова от 2021 година, по което жалбоподател е лице, което не е имало опция да кандидатства за депутат заради въведената със закон в Молдова възбрана двойни жители да се кандидатират за народни представители.
Съдът разгласи, че възбраната опонира на член 3 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ), гарантиращ правото на свободни избори. По Тънасе Европейски съд по правата на човека обръща изключително внимание на събитието, че в Молдова има забележителен брой лица с двойно поданство и че жалбоподателят би могъл да е законен представител на техния интерес като претендент за депутат.
Предложението на групата народни представители за изменение на член 65, алинея 1 от Конституцията е и в някаква степен куриозно. То планува унищожаване на възбраната за кандидатиране на лица с двойно поданство за народни представители, само че в него са оставени да работят други две ограничавания - бланкетната възбрана за гласоподаване на изтърпяващите наказване отнемане от независимост и бланкетната възбрана за гласоподаване на лицата, сложени под забраняване. И двете забрани са в нарушаване на член 3 от Протокол № 1 към Европейска конвенция за правата на човека, и от гледната точка на правата на човка са директно свързани с препоръчаните промени.
Трудно е да се реши дали народните представители ще имат задоволително време и предпочитание да прегледат предлагането за изменение на член 65, алинея 1 от Конституцията, направено от групата народни представители. Ако това стане, наред с тази, те би следвало да променят и останалите елементи от наредбата, с които се лишават от правото да гласоподават изтърпяващите наказване отнемане от независимост и всички лица под забраняване.
Пълния текст на мнението е наличен в уеб страницата на БХК
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ