Никакви политически успехи няма да помогнат на кабинета „Денков“, заченат с предателство
Снимка: БГНЕС
Нормалнaта политическа процедура е, когато промяната на едно ръководство отразява смяната в публичните настроения. У нас обаче се случи нещо друго. Новото държавно управление на акад. Денков се яви артикул на промяната на настроенията на политиците. Борисов се изплаши, а тези от ПП-ДБ избраха властта през днешния ден пред бъдещето си на следващия ден. И главната жертва на тази композиция се оказаха таман уговорките към гласоподавателите. Факт, който причинителите се пробват да прикрият, като ни плашат с Путин, инфлацията, бюджета, примамват ни с Шенген и еврозоната, само че тяхното „ закононарушение “ занапред ще се трансформира в определящ фактор за политическото статукво у нас.
Защото измяната към гласоподавателите бе прекомерно огромно, а неприязънта сред сътрудниците в новата коалиция няма по какъв начин да бъде заровена, с цел да може новото държавно управление, със самата си поява, да внесе някакво утешение в страната. Напротив, всяко негово деяние единствено ще задълбочава съмненията и ще усилва недоволството. Да не приказваме, че ПП-ДБ, а ненапълно и ГЕРБ, изпуснаха избран електорален запас, за чието придобиване ще се води люта борба.
От друга страна, новите управленци ясно са калкулирали, че може би те към този момент са политически трупове и са настроени да господстват като за последно. Следвайки правилото, че наглостта е второто благополучие. Което значи, че те ще пренебрегват всяка демонстрация на неодобрение, рецензия или изобличаваща ги информация. Отношението им към записания от Радостин Василев диалог бе показателно.
В този смисъл борбата сред институциите и в обществото ще играе ролята на стабилизиращ фактор на това ръководство. Острите конфликти би трябвало да образуват сюжети на все нови противодействия, задоволително достоверни и ни, че да се отклонява непрекъснато вниманието от цялата хилавост на към този момент функциониращата коалиция. Като се добави и неизлечимото ѝ дамгосване посредством двата гласа на поддръжка от Движение за права и свободи, може да си представим какви старания ще съставлява нейното „ гримиране “.
И никакви политически триумфи няма да оказват помощ да се преодолее изначалния недостатък на кабинета „ Денков “. Дори влизане в Шенген няма да умилостиви излъганите гласоподаватели. Нека си спомним, по какъв начин СДС се сгромоляса, откакто извади страната ни от тежка икономическа рецесия, след това Национална движение „Симеон Втори" се провали, макар че ни вкара в НАТО, след това тройната коалиция пропадна откакто влязохме в Европейския съюз. Урокът е, че когато българите са отвратени от метода на ръководство, те пренебрегват и позитивните резултати от това ръководство.
А за първи път имаме държавно управление, което стана непоносимо заради самия факт на своето основаване. От политическа позиция, то е обречено още от първия си ден и единственият въпрос е по какъв начин ще се разпределят вредите и кой ще инкасира облага от неговото проваляне.
В момента се намираме в обстановка, когато от позиция на мейнстрийма не е влиятелно да залагаш против днешното статукво, само че хубавичко логичност демонстрира, че тъкмо това е печелившото държание. Политическа партия от електорална позиция към този момент са младши сътрудник на Демократична България, последните също ще понесат вреди от колаборацията си с ГЕРБ, а пък самите ГЕРБ няма по какъв начин вътрешно да не се разяждат от мисълта, че играят ролята на „ патерица “ и „ златен пръст “ с цел да господстват хора, които те надълбоко ненавиждат.
Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ бързо се нареждаха в ролята на гневна съпротива на кабинета на Денков, само че новата им роля ще страда от недостиг на достоверност. Трудно двете обединения ще изтрият загатна за това, по какъв начин се самопредлагаха на ГЕРБ и в този момент държанието им прилича държанието на обзета от ярост отхвърлена държанка.
" Възраждане ", в противен случай, са безусловно праволинейни в своето държание и целесъобразно наподобяват като главния бенефициент от случилото се. Проблемът при тях е, че относително постепенно протича процесът, при който разочарованието от ръководството и по-общо от политическото ни статукво се преобразува в евроатлантически песимизъм. А това е схемата, по която пораства тяхната известност.
Вероятно някаква изгода ще инкасират „ Спаси София “ и „ Ние идваме “, които могат да се окажат рационална опция за хората, настроени анти-ГЕРБ, чувстващи се предадени от ПП-ДБ, само че мощно ангажирани към настоящето геополитическо позициониране на България.
Прави усещане обаче, че в сегашната блъсканица, някак си е налице един доста стеснен взор към дейностите на президента. В които се съзира единствено обикновен блян да продължи да ръководи посредством служебни държавни управления и в отнемането на тази му „ привилегия “ се търсят аргументите за радикализираното му държание.
А в действителност, това което се показва като цел за Румен Радев, съставлява негово средство. Служебните кабинети не са просто принадлежности за безотговорно властване, а метод да се показа пред обществото ни един различен модел на ръководство. Не толкоз на президента, колкото персонално на Радев.
Той се нуждаеше от по-дълъг интервал без постоянно държавно управление, с цел да може хората да имат задоволително време да усетят стила му на ръководство и да запазят загатна си за него. От тази позиция няма нищо по-хубаво, когато след служебното, пристигна на власт държавно управление, сходно на това на Денков. Заченато с изменничество, образувано алогично, подкрепено от двуличие и боязън и решено да ръководи с брутални способи. В допълнение- настоящо разрушително върху двете най- огромни политически обединения в страната.
Това към момента не е рецепта за появяването на президентска република. Към момента е илюзорно да се мечтае, че ще се появи нужната политическа и социална поддръжка за сходно нещо. Но изискванията за основаването на мощен про-президентски план са налице.
Обективно видяно, вакумът, който ще отворят ПП-ДБ и в някаква степен ГЕРБ, както и процесът на непрекъснато спихване на Българска социалистическа партия, способства за появяването на една мощна лявоцентристка мощ, която да обере публичната устойчивост от прекомерното клатушкане вдясно и в посока на евроатлантизма, които през днешния ден са налице.
Въпросът е по какъв начин ще бъде конструиран сходен индивид от позиция на лицата и маркетинга. Ако би трябвало да се търси слаба линия при Радев, тя е тъкмо тук. Той до момента сполучливо громеше враговете си, само че плодовете на успеха му се изплъзваха, заради измяната на личните му протежета.
Ако той реши този собствен проблем, тогава политическия му небосвод ще може да се измести доста напред във времето. И никаква президентска република не му е нужна. Ако ръководещата партия е вярна на своя водач, той може да господства в страната, без значение от поста, който заема. Който не има вяра, да изследва опита на модерна Полша и Грузия.
Свързана публикация: Политически шок (ПП)
