Покаянието на комуниста
В утринен блок, Методи Андреев, изиска Бойко Борисов първо да се покае и след това да желае ППДБ да му отговорят на протегнатата ръка. Докато не го направи, до тогава да не чака подпомагане, партньорство, съдействие. В превод това значи, че до момента в който ППДБ не получат безусловно болшинство, държавно управление няма да има. И тъй като в никакъв случай няма да получат това болшинство, гответе се за избори безспир. Майната й на страната. Виновен е Бойко Борисов. Бойко Борисов, който не желае да се покае!
Господин Андреев, в случай че беше малко християнин, в никакъв случай не би споделил сходно нещо, тъй като
ПОКАЯНИЕТО
е надълбоко прочувствено прекарване, което води до честен поврат и филтриране. То е интимно прекарване, самотно, на колене пред Бог.
Покаянието не е цирк, в който сходно на случката с Емили Тротинетката да видят Борисов по какъв начин пълзи и скимти пред погледа на всички, които го ненавиждат и всички, които го обичат. Господин Андреев желае оскверняване, а не смирение. Така комуниста схваща покаянието – представление, обществен линч и всичко да приключи с бесило на площада.
Така комуниста схваща покаянието……но за другите….самите те не се разкайват. Защото постоянно са праведни, постоянно истината е на тяхна страна. Днес ни се показват като умни и красиви и най-много праведни. Силите на положителното желаят смирение, само че не пред Бог, а пред тях, тъй като те са божествените, те са „ пътят, истината и живота “.
Няма нищо по-извратено от това болшевик да желае смирение, по този начин както той го схваща!
Подобна рекламация може да има единствено човек в чиято глава, както споделяше Александър Йорданов, още гърмят залповете на Аврора – болшевик като мислене и нрав. Комуниста, обаче се въздейства от модата. Днес той назовава себе си демократ, само че не тъй като има вяра или приема правилата на демокрацията, а тъй като такива са времената, съвременно е някак си и си по-приемлив пред „ великите сили “. Комунистът не схваща, че няма значение какъв етикет ще си сложиш на ревера, когато мирогледът, мисленето, държанието ти са на комунист-екстремист.
Комунистът не схваща и не приема обстоятелството, че смирение може и да е имало, само че до момента в който той не го види, не му се порадва, не се изхрачи върху покаялият се то просто не се е състояло.
Дни преди Възкресение в действителност е значимо всеки от нас да се покае, да коленичи пред Спасителя и да изиска амнистия. Защото гневът, озлоблението, непримиримата ненавист не са присъщи на „ светлите сили “, не са пътят към спасението.
