сн. БГНЕС Българският шофьор има високо мнение за своите умения

сн. БГНЕС

Българският водач има високо мнение за своите умения на пътя, счита останалите за рискови участници в придвижването, само че в това време самичък от време на време " несъзнателно " покачва скоростта над позволената, изпреварва погрешно, в случай че реши, че колата пред него е прекомерно мудна и кара с " половин око ", вършейки нещо друго зад кормилото.

Това сочат стойностите на първия народен Индекс за безвредно шофиране, показан във вторник в наличието на заместник-министъра на превоза Ангел Попов, съветничката на вътрешния министър Калина Крумова, която взе участие в европроект за осъвременяване на психотестовете за водачи на стойност над 450 хиляди лева, представители на автомобилната администрация, пътната и националната полиция, както и на застрахователния брокер SDI, който очевидно финансира показателя, защото той носи неговото име.

Проучването е извършено измежду 1000 водачи от 72 обитаеми места в цяла България на възраст сред 18 и 75 години, които е трябвало да дадат самокритика на личното и на останалите водачи държание при 50 рутинни и рискови обстановки. Но база на техните отговори показателят за безвредно шофиране е избран на 89.6 като в скалата 100 е най-безопасно държание, а 0 – най-рисково.

Данните демонстрират, че по-високорисковите водачи в България са към 9% (с показател от 25 до 74), 31% имат междинни индикатори (между 74 и 90), а 60% се възприемат като нискорискови (стойности на показателя над 90).

Това значи, че водачите – без значение от пола им, имат високо самомнение за качествата си и държанието си на пътя, огромна част от тях подценяват и даже не разпознават и не осъзнават риска.

Превишената скорост, неспазването на отдалеченост и попадането в тапи са най-срещаните рискови рискови обстановки по българските пътища, сочи още проучването.

От участниците във образуването на показателя 71 % признават, че въпреки и рядко – най-малко един път в годината, им се случва несъзнателно да карат по-бързо от позволената скорост. 56% внезапно натискат спирачките, с цел да избегнат транспортно средство пред тях, защото прекомерно късно са го забелязали. С " половин око " към пътя карат 46%, до момента в който вършат нещо друго по време на шофиране. Заради това, че пред тях постепенно се движи различен автомобил 42% от водачите изпреварват на място, където това не е позволено. 54 на 100 от водачите се оплакват, че са заслепявани от насрещно движещи се коли поради несвоевременно изключване на дългите светлини. 36 % от водачите недоволстват от паркиралите на неразрешени места, а 47 на 100 подценяват рестриктивните мерки на скоростта рано заран и късно вечер, когато трафикът е по-слаб.

Проучването за установяване на показателя демонстрира още, че най-рисковите водачи са висшистите, жителите на София водачите със стаж сред 4 и 10 години, с дребен или надлежно доста огромен пробег зад кормилото и каращите мощни коли над 180 конски сили.

По-образованите водачи са склонни да поемат повече опасности от необразованите. В София ниско рисковите водачи са едвам 27 на 100. Най-самоуверените водачи са тези със стаж от 4 до 10 години, както и тези, които са минали под 5 хиляди км или с над 50 хиляди км годишно изминати. По-самонадеяни и по-агресивни на пътя са водачите на мощни коли, които имат и повече открити нарушавания на пътя, сочат още данните, включени в показателя за безвредно шофиране.

Намеренията на основаните му са той да се трансформира в надеждна методика за годишно следене на трендовете в държанието на водачите.

Представителите на партниращите институции приветстваха самодейността и обявиха, че данните ще бъдат взети като основа за построяването на настоящи и ефикасни политики за понижаване на случаите по пътищата, в чиято основа е човешката неточност. По данни на Европейската комисия, в Европейски Съюз това е причина за 93% от тежките пътно-транспортни катастрофи.