Свръхмасивна черна дупка е създала огромни мехури около нашата галактика
Смята се, че Стрелец А* - свръхмасивната черна дупка в ядрото на Млечния път – е основала низ от великански мехури, разпростряли се на десетки хиляди светлинни години над и под равнината на галактиката. Ново проучване предлага модел, който да изясни по какъв начин това евентуално се е случило.
Преди близо десетилетие астрономи откриват благодарение на Гама-лъчевия галактически телескоп Ферми на NASA така наречен мехури Ферми – обширни структури с парещ газ, разпростряли се на 25 000 светлинни години. Наскоро обсерваторията eROSITA засече мехурите eROSITA, които доближават даже още по-големи размери – съвсем 36 000 светлинни години.
Произходът е обгърнат в тайнственост, само че фактът, че са симетрични по отношение на галактическия диск значи, че най-вероятният провинен за появяването им е Стрелец А*.
Новият модел, разказан в Nature Astronomy, открива връзка сред мехурите Ферми, мехурите eROSITA и микровълновата мъгла, обгръщаща галактическия център. В този сюжет всички тези съставни елементи са вследствие от едно-единствено събитие – бликам, изхвърлена от свръхмасивната черна дупка преди няколко милиони години.
Компютърен модел взима поради метода, по който газа към Млечния път (особено към ядрото на галактиката) се придвижва, силата, силата, която струите, изхвърлени от черната дупка, могат да образуват, гравитацията на системата и съществуването на високо енергийни частици, известни като галактически лъчи.
„ Нашата симулация е неповторима, защото взима поради взаимоотношението сред галактическите лъчи и газа в границите на Млечния път. Космическите лъчи, обогатени със струи от черната дупка, се уголемяват и образуват мехурите Ферми, които сияят в гама лъчи – споделя проф. Карън Янг от националния университет „ Цинг Хуа “ в Тайван, водещ създател на изследването. – Същата детонация избутва газа встрани от галактическия център и образува ударна вълна, която се следи в мехурите eROSITA. Новите наблюдения на тези съответни мехури ни разреши да определим по-прецизно продължителността на интензивността на черната дупка и да разберем по-добре историята на нашата лична вселена. “
Настоящият теоретичен труд не съумява да открие доказателства, които да поддържат различна доктрина, съгласно която засилената групировка на нови звезди е довела до появяването на мехурите. Едно сходно събитие би следвало да продължи цели 10 млн. години, а сходно дълготрайно вливане на сила (поне съгласно симулацията) ще докара до радикално разнообразни структури. При сюжета със бликам от черна дупка нужното време се свежда до едвам 100 000 години.
Източник: IFLScience
