Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои

Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои сътрудници министри да понижат разноските си с 20% поради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с аргументация за това свое искане нощес, часове преди съвещанието на Министерски съвет, съобщи " 24 часа “.

На днешното съвещание на кабинета това искане ще бъде утвърдено като протоколно решение и ще стартира неговото осъществяване. Причините за паниката на финансист №1 са забележителните по мярка разноски от закони, гласувани от предходни национални събрания. Изпълнението им води до утежняване на бюджетното салдо – то се обрисува да бъде с недостиг към 7% от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова. Като най-застрашаващи фискалната непоклатимост Велкова извежда нарастването на пенсии и обществени хонорари, понижените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални капиталови стратегии.

 

Тъй като някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината, дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят обаче до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова.

Ето кои опасности показват от министерството на финансите, с цел да аргументират желаното орязване на разноските на министерствата.

1. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;

3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания;

4. Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;

5. Вероятност от утежняване на кредитния рейтинг на страната;

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема;

7. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт.