Случва ви се понякога да тръгнете за съседната стая и

Случва ви се от време на време да тръгнете за прилежащата стая и посред нея да се спрете и да се зачудите какво в действителност търсите? Или да отворите хладилника и да не можете да си спомните какво щяхте да извадите от там? Забравяте среща, част от плануваните покупки, дадено телефониране? Вероятно това ви тревожи? Да, неприятно, а и тривиално е човек да се оправдава, че е не запомнил. Но се случва на всички.

Причините са доста, множеството безобидни. Най-често забравяме от заетост, стрес, отмалялост. Мислим за толкоз доста неща по едно и също време, че в един миг системата стартира да дава недостатък. Може да ни се случва от заплеснатост. В множеството случаи хората са просто такива, само че вниманието и концентрацията могат да се упражняват с извършения. Забравя се от жегата. Високите температури вършат мозъка мързелив, тогава страдаме от недоспиване и лесна отмалялост. Причината може да е в дефицита на витамини. Важни за процеса на мислене са витамините А, Д, Е, С,В. Влияние върху абсорбирането им от организма оказват използването на алкохол, кофеин, хроничното недоспиване, някои заболявания. Депресията е друга причина за неприятната памет. Трудното запаметяване ускорява неприятното въодушевление и убеждението, че не можем да се оправяме със обстановката, в която се намираме. Депресията не е нещо, което минава от самосебе си. Лекарската помощ е извънредно нужна, въпреки да сме склонни да я подценяваме.

Всъщност да погледнем от положителната страна – забравянето е и потребно. То е като почистване на ненужни файлове от компютъра в главата ни. Понякога си отиват и такива, които са в приложимост, само че постоянно има „ странични жертви “. Човек е по този начин организиран, че си прави услугата да позабравя неприятните мемоари. Не се връща към тях, с цел да не си предизвиква преповтаряне на претърпяното страдалчество. Така подтиснати, на процедура детайлностите от тях съвсем изчезват. Това е също е потребно – самосъхраняваме се и продължаваме напред.

Една от защитните ограничения против хроничното забравяне е да не поемаме повече обещания и отговорности от вероятното да понесем. Ако те са от битово естество - да ги разпределяме отмерено сред останалите членове на семейството; в случай че са служебни – с сътрудниците. Иначе е доста уморително и рано или късно ще дадем на късо.

И въпреки всичко, в случай че всекидневието ни изисква да помним доста неща, а усещаме, че не ни се отдава, какво можем да създадем? Най-простото е да си записваме – задължения, срещи, часове, телефонни номера. И несъмнено, да не забравяме да поглеждаме записаното.

Добри резултати дава да се върнем няколко стъпки обратно. Нещо ни разсейва - връщаме се на същото мястото в стаята и възпроизвеждаме началната обстановка.

Полезно е да упражняваме паметта, вниманието, мисленето. Но не става въпрос за някакви досадни извършения, каквито никой не прави в живия живот. Казват, че мозъкът е като всяко нещо – желае поддържане и интензивно потребление. Колкото повече и до по-късна възраст го използваме интензивно, толкоз по-дълго той ще ни служи по най-хубавия метод. За тренирането му оказват помощ игри, в които дейна роля има паметта – карти, шах, решение на кръстословици. Криминалните сюжети на книгите и филмите са също добра занимателна среда за нашия разум – разгадаваш ходовете на героите, правиш умозаключения и заключения. Специалистите предлагат да подтикваме мозъка си като вършим нормалните неща по необикновен метод – минаваме по различен път за у дома, измиваме зъбите си лявата ръка, в случай че сме десничари и прочие

На помощ за възстановяване на паметта ни се притичва и природата. Няколко билки сигурно подтикват този развой:

Гинко билоба - подтиква кръвообращението и покачва притока на кръв в мозъка. Съдържа антиоксиданти, които обезвреждат рисковите свободни радикали и предотвратява натрупването на холестерол и превръщането му в плаки.

Американски женшен - усъвършенства паметта като усилва притока на кръв към мозъка. Освен това той понижава равнището на стрес и меланхолия – едни от основните аргументи за намаляване на паметта.

Зелен чай - богат е на антиоксиданти. Забавя стареенето на мозъка и подтиква имунната система.

Зеленика – от него се извлича вещество, което покачва оросяването на мозъка.

Ако непрекъснато даваме храна на нашия мозък – нещо, над което да работи, а въпреки това му осигуряваме задоволителна отмора, ще можем да съхраним оптимално дълго тази най-същинска част от нашето АЗ.