Шарков: Следващият здравен министър трябва да балансира всички интереси в системата
„ Следващият здравен министър би трябвало да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и осведомителната информираност. Трябва акцент върху обществените мрежи, с цел да се стигне до по-младата част от обществото “. Това съобщи в изявление за БГНЕС Аркади Шарков, здравен икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП)
„ Факт е, че професор Хинков самичък съобщи, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато приказваме за министър на опазването на здравето и потребностите на системите, касаят най-много балансите там. Профилът на идващия министър би трябвало да бъде привързан с това да може да балансира всичките типове ползи в системата на опазването на здравето “, счита Шарков.
Според него идващият човек на поста би трябвало да бъде балансьор, с необятен административен опит и потенциал, с цел да може да ръководи структурата, а даже и да е бил част от системата. По думите му основна задача, с която би трябвало да се заеме идващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг, касаещи съществени онкологични болести. „ Тук би трябвало да споменем и културата на пациентите за провеждането на постоянни прегледи, с цел да се хване заболяването на време, в този случай би трябвало да има осведомителна акция от страна на Министерство на здравеопазването, само че освен посредством медиите, само че и да се навлезе на равнище обществени мрежи, с цел да бъде достигнато до най-младите “, разяснява специалистът.
Аркади Шарков напомни, че Коронавирус пандемията занемари вниманието върху хроничните болести. Като главен проблем той уточни множеството нелекувани тежки хронични болести. „ Тук приказваме за хипертонии, които бяха отвън надзор за хората с диабет. Лекарствата за точно такива пациенти са обезпечени едвам на 25% от НЗОК, и този % би трябвало да е повишен “, означи Шарков.
Здравният икономист разяснява и проблемите с медикаментите. Според него дефицитът на медикаменти е в разнообразни форми, като за това има и външни фактори. „ Повишаващите се цени на базовите съставки за произвеждане на медикаменти и цените за опаковките – тук приказваме за липса на алуминий в резултат на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки в резултат на постефектите от пандемията и взаимоотношенията на Европа със Съединени американски щати и Китай, както и спорът в Палестина. Има направен законопроект, касаещ системата СЕСПА, той би трябвало да бъде изработен по този начин, че да бъде в изгода за пациентите “, означи Аркади Шарков.
Относно дефицита на фрагменти в системата на опазването на здравето пък той разяснява, че лекари ще има, само че казусът е при медицинските сестри. „ Трябват тласъци за медицинските сестри, и то най-много финансов. Трябва да се намерения от бъдещите управници за сходен вид стабилизация за това изчезнало звено “, сподели Шарков.
„ Факт е, че професор Хинков самичък съобщи, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато приказваме за министър на опазването на здравето и потребностите на системите, касаят най-много балансите там. Профилът на идващия министър би трябвало да бъде привързан с това да може да балансира всичките типове ползи в системата на опазването на здравето “, счита Шарков.
Според него идващият човек на поста би трябвало да бъде балансьор, с необятен административен опит и потенциал, с цел да може да ръководи структурата, а даже и да е бил част от системата. По думите му основна задача, с която би трябвало да се заеме идващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо обмисляне за стратегиите по скрининг, касаещи съществени онкологични болести. „ Тук би трябвало да споменем и културата на пациентите за провеждането на постоянни прегледи, с цел да се хване заболяването на време, в този случай би трябвало да има осведомителна акция от страна на Министерство на здравеопазването, само че освен посредством медиите, само че и да се навлезе на равнище обществени мрежи, с цел да бъде достигнато до най-младите “, разяснява специалистът.
Аркади Шарков напомни, че Коронавирус пандемията занемари вниманието върху хроничните болести. Като главен проблем той уточни множеството нелекувани тежки хронични болести. „ Тук приказваме за хипертонии, които бяха отвън надзор за хората с диабет. Лекарствата за точно такива пациенти са обезпечени едвам на 25% от НЗОК, и този % би трябвало да е повишен “, означи Шарков.
Здравният икономист разяснява и проблемите с медикаментите. Според него дефицитът на медикаменти е в разнообразни форми, като за това има и външни фактори. „ Повишаващите се цени на базовите съставки за произвеждане на медикаменти и цените за опаковките – тук приказваме за липса на алуминий в резултат на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки в резултат на постефектите от пандемията и взаимоотношенията на Европа със Съединени американски щати и Китай, както и спорът в Палестина. Има направен законопроект, касаещ системата СЕСПА, той би трябвало да бъде изработен по този начин, че да бъде в изгода за пациентите “, означи Аркади Шарков.
Относно дефицита на фрагменти в системата на опазването на здравето пък той разяснява, че лекари ще има, само че казусът е при медицинските сестри. „ Трябват тласъци за медицинските сестри, и то най-много финансов. Трябва да се намерения от бъдещите управници за сходен вид стабилизация за това изчезнало звено “, сподели Шарков.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ