Какво се е произвеждало във Варна първата половина на 20-и век
След войните при започване на 20-и век промишлеността във Варна е поела към напредък. В един момента единствено в града са работили 40 предприятия, които са генерирали произвеждане на тогавашна стойност над половин милиард лв.. Това излиза наяве от обява в брой на вестник Варненски кореняк от 1937 година, научи Moreto.net.
Статията преглежда развиването на промишлеността в морския град незабавно след Освобождението и през първите десетилетия на 20-и век.
„ В разстояние на 20 години от Освобождението ни до 1900 година в град Варна са зародили единствено няколко предприятия, едвам заслужаващи названието фабрични, заради нищожните си капитали, примитивната си апаратура и незначителното си произвеждане. Това са били две сапунарници, една паромелница, две заведения за сода и лимонада, една дребна пивоварница, няколко тютюнджийници за рязан тютюн и една окръжна образцова железарска работилница. Вън от тия при гара Гебедже е била учредена и първата българска стъкларска фабрика, а в село Девня са били в деяние 33 небетчийски мелници, от които 10 последователно преобразувани в Търговски.
Това положение на промишлеността във Варна не е било за дълго време. След 1900 стартира бързо да се трансформира, изключително след цялостното пробутване на характерна митническа цена в 1905 и 1909 година. От тогава във Варна пораждат едно след друго повече от десетина предприятия, сред които някои изцяло фабрични като пивоварница „ Галата “ (сега в безучастие и демонтирана), памучно-предачницата „ Цар Борис “, памучно-тъкачницата на Г. х. Дечев (сега известния Текстил), огромната мелница „ Сила “ (отпосле мелница „ София “ в този момент в бездействие), две съвременни кожарски заводи (също в този момент в бездействие), три механизирани железарски работилници и прочие.
Същевременно остарялата стъкларска фабрика в Гебедже се още веднъж преобразува, а най – огромните мелници в Река – Девня се трансформират във валцови и с най – съвременни съоръжения. В съседство на тия мелници поражда и единствената тогава фабрика за ютени произведения. Това раздвижване на индустриалния процес на град Варна и околията бе прекъснато от избухналата Балканска война в 1912 година и от намесата ни в огромната европейска война. “
След края на войните съвземането за производството в града е постепенно. Причината са затруднените връзки с чужбина за обнова на изхабения заводски инвентар и за доставка на сурови материали. Не след дълго обаче стопанският живот последователно се възстановява и промишлеността поема още веднъж своя път.
След 1921 във Варна и региона й пораждат нови фабрични предприятия, сред които една рафинерия за слънчогледово масло (доскоро в безучастие, само че в последно време подновена), четири заводи за консервирани зеленчуци, плодове, риба и други, една за медни и алуминиеви произведения, три бояджийски за памучни прежди, една предачно – плетачна за въже, канапи, пет за стоманени и чугунени произведения, две за дантели и ленти, една за градеж и корекция на кораби, вагони и локомотиви и по една за тъкане на памучни платове, за макарони и фидета, за винена киселина и бикарбонати, за боядисване и химическо почистване на облекла, за пастели, тебешири, бои, сапуни, взривни субстанции, винервайс, безалкохолни питиета и други.
„ Наред с това многообразие на индустриални производства, прави се и едно непрекъснато уголемение на техническото рационализиране на самите предприятия, което през днешния ден издига Варненската промишленост като първокачествен икономически фактор в цяла Североизточна България. Памучната фабрика „ Текстил “, която е почнала единствено с няколко тъкачни станове, през днешния ден разполага със 700 такива и една образцово уредена предачница с 15000 вретена за индустриални прежди. Така е и с предачната фабрика „ Цар Борис “, която е повишила броя на вретената си до 15 000, приспособени както и тия на „ Текстил “ за изпридане и на наш български памук. Техническо уголемение и рационализиране е показала и показала и ютената фабрика „ Кирил “ с новите си производства на вълнени килими и фини дамски платове. Също така и тъкачната фабрика на Пилософ и Каракунев е обхванала към този момент всички типове цветни платове за градска и селска консумация. Към напредващите текстилни предприятия би трябвало да причислим и двете пасмантерийни заводи „ Български трибагреник “ и Българ. Производство “ и изключително въжарската фабрика за Бр. Ценкови, която изцяло е заместила задграничния коноп с български, с помощта на новоинсталираната си предачница. Широк механически обсег са показали и металообработващите предприятия. Цялата тази промишленост, която в началото е била един елементарен кърпачески железарски поминък, през днешния ден се издига като креативна машинна техника, задоволяваща с безпределно многообразие на изделията си освен техническите на селско – гражданските стопанства и строителното дело, само че и потребностите на самата ни промишленост с машинните си инсталационни изработки и поправки. Нещо повече, както „ Текстил “ и „ Цар Борис “ са първи с памучното си произвеждане в страната, така и „ Вулкан “, „ Кораловаг “, „ Лорм “, „ Партам “ и „ Енгибаров “ държат предно място – всеки със своите специфични произведения “, се споделя още в обявата.
В публикацията се показва още, че по същия път на непрекъснато рационализиране се движат и консервените предприятия на братя Кирякови, фабрика „ Болярин “, „ Черно море “ и „ Българска консерва “, които са към този момент минали от зеленчуковите и плодни консерви към рибни и месни. Фабриката за винена киселина и бикарбонати е с наклонност да се развие в една химическа промишленост за калцинирана сода, стипца, нишадър, сярна киселина и други, за произвеждане на които могат да бъдат употребявани и локални материали.
„ Друго едно дружество, показало механически триумф, е фабриката „ Тестена промишленост “ за макарони и фидета, както и новото произвеждане на безалкохолни пития на кооперация „ Съединение “. Най – сетне с бързото си развиване заслужава изключително внимание първата по величина и техника българска стъкларска фабрика в Гебедже с двете си нови съоръжения за прозорци и порцеланови произведения и с големите си генератори, които заместиха дървеното горивос наши пернишки въглища. Към тоя механически триумф да прибавим и цялостното заменяне на задграничните първоначални материали с наш кварцов пясък и каолин от известната мина Шумну – бохчилар – Новопазарско. “, написа още във Варненски кореняк.
Проведена по това време анкета дава данни за Варненската промишленост, брояща 40 предприятия, приети от закона за промишлеността. Според допитването вложеният капитал в места, постройки, машинария е над 400 млн. лв., механичните мотори са с обща мощ 6000 к.с.; административният и механически личен състав, служащи са към 6 хиляди души; годишно им е заплащано над 220 млн. лева; производството е на стойност повече от половин милиард лв..
„ Тези данни обгръщат единствено 40 – те предприятия в града и демонстрират явно мощността на варненската промишленост като икономически фактор. И тоя индустриален триумф на варненци е най – значимото средство за стопанско възмогване на западнала Варна – единственият съвсем лост към предходното й богатство, което тя имаше в миналото като пръв търговски град на България. Но по тази причина се постанова и едно изключително внимание и грижи от страна на страната към промишления процес на Варна и околията й, към още по – усиленото закрепване и преуспяване на нейната промишленост.....Нека имаме съзнанието, че жертвата и богатствата, които страната би дала за промишления напредък на Варна, не ще бъдат безплатно погълнати от нея, а ще бъдат многократно възвърнати и вложени в бъдещето на България! “, написа още във варненския вестник от 1937 година.
Статията преглежда развиването на промишлеността в морския град незабавно след Освобождението и през първите десетилетия на 20-и век.
„ В разстояние на 20 години от Освобождението ни до 1900 година в град Варна са зародили единствено няколко предприятия, едвам заслужаващи названието фабрични, заради нищожните си капитали, примитивната си апаратура и незначителното си произвеждане. Това са били две сапунарници, една паромелница, две заведения за сода и лимонада, една дребна пивоварница, няколко тютюнджийници за рязан тютюн и една окръжна образцова железарска работилница. Вън от тия при гара Гебедже е била учредена и първата българска стъкларска фабрика, а в село Девня са били в деяние 33 небетчийски мелници, от които 10 последователно преобразувани в Търговски.
Това положение на промишлеността във Варна не е било за дълго време. След 1900 стартира бързо да се трансформира, изключително след цялостното пробутване на характерна митническа цена в 1905 и 1909 година. От тогава във Варна пораждат едно след друго повече от десетина предприятия, сред които някои изцяло фабрични като пивоварница „ Галата “ (сега в безучастие и демонтирана), памучно-предачницата „ Цар Борис “, памучно-тъкачницата на Г. х. Дечев (сега известния Текстил), огромната мелница „ Сила “ (отпосле мелница „ София “ в този момент в бездействие), две съвременни кожарски заводи (също в този момент в бездействие), три механизирани железарски работилници и прочие.
Същевременно остарялата стъкларска фабрика в Гебедже се още веднъж преобразува, а най – огромните мелници в Река – Девня се трансформират във валцови и с най – съвременни съоръжения. В съседство на тия мелници поражда и единствената тогава фабрика за ютени произведения. Това раздвижване на индустриалния процес на град Варна и околията бе прекъснато от избухналата Балканска война в 1912 година и от намесата ни в огромната европейска война. “
След края на войните съвземането за производството в града е постепенно. Причината са затруднените връзки с чужбина за обнова на изхабения заводски инвентар и за доставка на сурови материали. Не след дълго обаче стопанският живот последователно се възстановява и промишлеността поема още веднъж своя път.
След 1921 във Варна и региона й пораждат нови фабрични предприятия, сред които една рафинерия за слънчогледово масло (доскоро в безучастие, само че в последно време подновена), четири заводи за консервирани зеленчуци, плодове, риба и други, една за медни и алуминиеви произведения, три бояджийски за памучни прежди, една предачно – плетачна за въже, канапи, пет за стоманени и чугунени произведения, две за дантели и ленти, една за градеж и корекция на кораби, вагони и локомотиви и по една за тъкане на памучни платове, за макарони и фидета, за винена киселина и бикарбонати, за боядисване и химическо почистване на облекла, за пастели, тебешири, бои, сапуни, взривни субстанции, винервайс, безалкохолни питиета и други.
„ Наред с това многообразие на индустриални производства, прави се и едно непрекъснато уголемение на техническото рационализиране на самите предприятия, което през днешния ден издига Варненската промишленост като първокачествен икономически фактор в цяла Североизточна България. Памучната фабрика „ Текстил “, която е почнала единствено с няколко тъкачни станове, през днешния ден разполага със 700 такива и една образцово уредена предачница с 15000 вретена за индустриални прежди. Така е и с предачната фабрика „ Цар Борис “, която е повишила броя на вретената си до 15 000, приспособени както и тия на „ Текстил “ за изпридане и на наш български памук. Техническо уголемение и рационализиране е показала и показала и ютената фабрика „ Кирил “ с новите си производства на вълнени килими и фини дамски платове. Също така и тъкачната фабрика на Пилософ и Каракунев е обхванала към този момент всички типове цветни платове за градска и селска консумация. Към напредващите текстилни предприятия би трябвало да причислим и двете пасмантерийни заводи „ Български трибагреник “ и Българ. Производство “ и изключително въжарската фабрика за Бр. Ценкови, която изцяло е заместила задграничния коноп с български, с помощта на новоинсталираната си предачница. Широк механически обсег са показали и металообработващите предприятия. Цялата тази промишленост, която в началото е била един елементарен кърпачески железарски поминък, през днешния ден се издига като креативна машинна техника, задоволяваща с безпределно многообразие на изделията си освен техническите на селско – гражданските стопанства и строителното дело, само че и потребностите на самата ни промишленост с машинните си инсталационни изработки и поправки. Нещо повече, както „ Текстил “ и „ Цар Борис “ са първи с памучното си произвеждане в страната, така и „ Вулкан “, „ Кораловаг “, „ Лорм “, „ Партам “ и „ Енгибаров “ държат предно място – всеки със своите специфични произведения “, се споделя още в обявата.
В публикацията се показва още, че по същия път на непрекъснато рационализиране се движат и консервените предприятия на братя Кирякови, фабрика „ Болярин “, „ Черно море “ и „ Българска консерва “, които са към този момент минали от зеленчуковите и плодни консерви към рибни и месни. Фабриката за винена киселина и бикарбонати е с наклонност да се развие в една химическа промишленост за калцинирана сода, стипца, нишадър, сярна киселина и други, за произвеждане на които могат да бъдат употребявани и локални материали.
„ Друго едно дружество, показало механически триумф, е фабриката „ Тестена промишленост “ за макарони и фидета, както и новото произвеждане на безалкохолни пития на кооперация „ Съединение “. Най – сетне с бързото си развиване заслужава изключително внимание първата по величина и техника българска стъкларска фабрика в Гебедже с двете си нови съоръжения за прозорци и порцеланови произведения и с големите си генератори, които заместиха дървеното горивос наши пернишки въглища. Към тоя механически триумф да прибавим и цялостното заменяне на задграничните първоначални материали с наш кварцов пясък и каолин от известната мина Шумну – бохчилар – Новопазарско. “, написа още във Варненски кореняк.
Проведена по това време анкета дава данни за Варненската промишленост, брояща 40 предприятия, приети от закона за промишлеността. Според допитването вложеният капитал в места, постройки, машинария е над 400 млн. лв., механичните мотори са с обща мощ 6000 к.с.; административният и механически личен състав, служащи са към 6 хиляди души; годишно им е заплащано над 220 млн. лева; производството е на стойност повече от половин милиард лв..
„ Тези данни обгръщат единствено 40 – те предприятия в града и демонстрират явно мощността на варненската промишленост като икономически фактор. И тоя индустриален триумф на варненци е най – значимото средство за стопанско възмогване на западнала Варна – единственият съвсем лост към предходното й богатство, което тя имаше в миналото като пръв търговски град на България. Но по тази причина се постанова и едно изключително внимание и грижи от страна на страната към промишления процес на Варна и околията й, към още по – усиленото закрепване и преуспяване на нейната промишленост.....Нека имаме съзнанието, че жертвата и богатствата, които страната би дала за промишления напредък на Варна, не ще бъдат безплатно погълнати от нея, а ще бъдат многократно възвърнати и вложени в бъдещето на България! “, написа още във варненския вестник от 1937 година.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ