Шолц ни донесе една радост и 100 огорчения
След ваканцията на децата нормално им споделят в учебно заведение: " Я-я, какъв брой сте пораснали! " А България, в случай че се огледа от Брюксел, би трябвало да си каже: " Я-я, какъв брой съм се смалила! "
Германският канцлер Олаф Шолц едвам дочака да наближи края на отпускарския сезон и прикани на 29 август своите сътрудници да се залавят за работа. Той отиде в Прага, която е ротационна столица на Съвета на Европейски Съюз, за да изложи стратегия за дългосрочна реформа на Съюза извън неотложния дневен ред, чиято първа точка е издирването на сила за отопление на търпима цена през зимата. Тъй като Германия изпълни скоростно съвсем догоре газовите си складове, реши, че е време да хвърли взор оттатък националните си грижи и да си върне лидерската роля в Европейски Съюз, която след оттеглянетто на предходната канцлерка Ангела Меркел бе поета от френския президент Еманюел Макрон.
В си Шолц предложи да се извърши
фина конфигурация
и на трите управителни институции на Европейски Съюз: Европарламента, Еврокомисията и Съвета (правителствата) на Европейски Съюз. Обоснова концепциите си не толкоз с войната на Русия в Украйна, която господства в европейските диспути, а с... разширението на Евросъюза, което сега е хипотетично. Засега нито една страна не стои на прага на 27-членния Европейски Съюз, само че Шолц сподели: " един Съюз с 30 или даже 36 страни членки ще наподобява друго от настоящия ни Съюз ". За изясненост изброи кои 9 страни има поради: " Ангажиран съм с разширението на Европейския съюз - да включи страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора - б.р.), Украйна, Молдова, а в бъдеще и Грузия ". Неизвестно за какво пропусна Турция, която има статут на страна кандидатка, почнала присъединителни договаряния, и най-малко по този фиктивен индикатор изпреварва някои от изброените. Но добави: " Центърът на Европа се реалокира на изток - Украйна не е Люксембург, " което ненапълно изясни неговата заплеснатост. Шолц се тревожи, че приемането на нови страни в Европейски Съюз, които няма от кое място да дойдат, с изключение на от изток, води до релативно понижаване на тежестта на западните страни, основали Съюза преди 65 години по свои ограничения и правила.
Ако в началото е изглеждало заслужено всички страни да бъдат равнопоставени заради сходната си обществена, икономическа и политическа основа, моторите на Европейски Съюз - Германия и Франция - желаят новоприетите да демонстрират към тях по-голямо почитание и гласът им да тежи съразмерно на по-скромните им размери. Затова след смяна на договорите не всяка страна би излъчвала еврокомисар, както е в този момент, а в Европрламента броят на депутатите няма да се усилва безкрайно.
По-важна е промяната в Съвета на Европейски Съюз,
предлагана от Шолц. Там и в този момент се отчита другата тежест на страните, само че единствено по второстепенни въпроси. По най-важните държавните управления са равнопоставени, тъй като имат право на несъгласие.
Лисабонският контракт, който влезе в действие през 2007 година (точно след двуетапното Пето разширяване на Европейски Съюз с 12 държави), вкара от 2014 година системата за двойното болшинство. Това е тип квалифицирано болшинство, което привежда в действие решенията, препоръчани от Еврокомисията, в случай че за тях са дали своят вот 55% от страните членки (15 страни), представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз. Ако предложенията произтичат не от Еврокомисията, а от държавните управления, ще би трябвало да бъдат подкрепени от 72% от страните (19 страни), представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз.
Тъй като съюз с толкоз доста и разнообразни страни е заставен непрекъснато да търси взаимни отстъпки, съвсем всички решения се вземат с единодушие и рядко се постанова квалифицирано болшинство да постанова волята си. Но за всеки случай някои сфери категорично са посочени в Лисабонския контракт като подлежащи единствено на консенсус. С други думи, всяка страна може да наложи несъгласие над решения по въпроси като започването на присъединителни договаряния с страни кандидатки, приемането им в Европейски Съюз, данъчната политика, хармонизацията в обществената протекция, някои клаузи в областта на правораздаването и вътрешните работи (европейския прокурор, полицейското сътрудничество), общата външна политика и политиката за сигурност, европейското поданство, някои институционални въпроси като изборната система за Европарламент и определянето на мястото, където да действат институциите, смяната на договорите и прочие
За да се отстрани правото на несъгласие, ще би трябвало всички страни да се съгласят, т.е. никоя да не наложи несъгласие. В момента това наподобява, в случай че не невероятно, най-малко мъчно постижимо.
Какво би означавало за България?
За да я завоюва за своята концепция, Шолц сподели: " България и Румъния би трябвало да бъдат признати в шенгенската зона ". От 2011 година Европейската комисия постоянно удостоверява, че те са изпълнили публично оповестените механически критерии за участие. Но най-малко една страна - Нидерландия (зад която се крият и други) - постанова несъгласие поради съмнение, че ще станат троянски коне в Европейски Съюз на корупцията и проведената престъпност, с които настойчиво отхвърлят да се преборят. Отпадне ли правото на несъгласие, ще се откри квалифицирано болшинство да бъдат признати в шенгенското пространство каквито са. Това е единствената радостна вест (поне за българската клептокрация) от речта на Шолц.
Досега България се е позовавала единствено два пъти на правото си на несъгласие в Европейски Съюз, което е било изцяло целесъобразно от позицията на нейните национални ползи. Първият път бе преди приемането на Лисабонския контракт, когато страната ни предизвести, че няма да го подпише, в случай че редакторите му не престават да ни вменяват, че на български думата " евро " се написа " еуро ", с цел да прилича гръцкото ΕΥΡΩ. Защитата на една българска дума даде съображение по-късно на страната ни да изиска въвеждане на кирилицата в надписите върху евробанкнотите, които досега се печатаха само с латински и гръцки букви.
Това бе
единствено закана за налагане на несъгласие и въпреки всичко свърши работа
Същинско несъгласие бе приложено през 2019 година против започването на присъединителни договаряния с районен съд Македония. То защищити България от инжектиране в Европейски Съюз на операциите на македонизма и отвори опция за европейска протекция на българската общественост в РС Македония, унижавана и унизена близо 80 години. Поради недодяланата политика на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация България се бе сложила в съвсем цялостна интернационална изолираност по този въпрос, само че правото на несъгласие ѝ завоюва време, което ѝ даде опция да притегли вниманието на страните в Европейски Съюз върху нейните причини, най-важният от които бе отбраната на човешките права на българите в районен съд Македония. Без ветото едно квалифицирано болшинство елементарно щеше да я сложи в ъгъла.
След като предходната председателка на Съвета на Европейски Съюз Франция разбра основателността на българското несъгласие, направи тази пролет предложение, което стана консенсусно в Европейски Съюз, а и наложително за кандидатката Северна Македония., че правото на несъгласие ще продължи да работи през целия интервал на договарянията със Скопие, и пресметнаха, че България ще може да го приложи още 100 пъти, тъй като отварянето и затварянето на преговорни глави ще минава и през нейното единодушие. Сега Шолц ни сподели: откажете се! Даваме ви 1, само че ви вземаме 100.
Впрочем, Германия, която бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз преди Франция, се провали в напъните си да пречупи българската преграда за районен съд Македония, без да изиска вразумяване на Скопие.
Германският канцлер Олаф Шолц едвам дочака да наближи края на отпускарския сезон и прикани на 29 август своите сътрудници да се залавят за работа. Той отиде в Прага, която е ротационна столица на Съвета на Европейски Съюз, за да изложи стратегия за дългосрочна реформа на Съюза извън неотложния дневен ред, чиято първа точка е издирването на сила за отопление на търпима цена през зимата. Тъй като Германия изпълни скоростно съвсем догоре газовите си складове, реши, че е време да хвърли взор оттатък националните си грижи и да си върне лидерската роля в Европейски Съюз, която след оттеглянетто на предходната канцлерка Ангела Меркел бе поета от френския президент Еманюел Макрон.
В си Шолц предложи да се извърши
фина конфигурация
и на трите управителни институции на Европейски Съюз: Европарламента, Еврокомисията и Съвета (правителствата) на Европейски Съюз. Обоснова концепциите си не толкоз с войната на Русия в Украйна, която господства в европейските диспути, а с... разширението на Евросъюза, което сега е хипотетично. Засега нито една страна не стои на прага на 27-членния Европейски Съюз, само че Шолц сподели: " един Съюз с 30 или даже 36 страни членки ще наподобява друго от настоящия ни Съюз ". За изясненост изброи кои 9 страни има поради: " Ангажиран съм с разширението на Европейския съюз - да включи страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора - б.р.), Украйна, Молдова, а в бъдеще и Грузия ". Неизвестно за какво пропусна Турция, която има статут на страна кандидатка, почнала присъединителни договаряния, и най-малко по този фиктивен индикатор изпреварва някои от изброените. Но добави: " Центърът на Европа се реалокира на изток - Украйна не е Люксембург, " което ненапълно изясни неговата заплеснатост. Шолц се тревожи, че приемането на нови страни в Европейски Съюз, които няма от кое място да дойдат, с изключение на от изток, води до релативно понижаване на тежестта на западните страни, основали Съюза преди 65 години по свои ограничения и правила.
Ако в началото е изглеждало заслужено всички страни да бъдат равнопоставени заради сходната си обществена, икономическа и политическа основа, моторите на Европейски Съюз - Германия и Франция - желаят новоприетите да демонстрират към тях по-голямо почитание и гласът им да тежи съразмерно на по-скромните им размери. Затова след смяна на договорите не всяка страна би излъчвала еврокомисар, както е в този момент, а в Европрламента броят на депутатите няма да се усилва безкрайно.
По-важна е промяната в Съвета на Европейски Съюз,
предлагана от Шолц. Там и в този момент се отчита другата тежест на страните, само че единствено по второстепенни въпроси. По най-важните държавните управления са равнопоставени, тъй като имат право на несъгласие.
Лисабонският контракт, който влезе в действие през 2007 година (точно след двуетапното Пето разширяване на Европейски Съюз с 12 държави), вкара от 2014 година системата за двойното болшинство. Това е тип квалифицирано болшинство, което привежда в действие решенията, препоръчани от Еврокомисията, в случай че за тях са дали своят вот 55% от страните членки (15 страни), представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз. Ако предложенията произтичат не от Еврокомисията, а от държавните управления, ще би трябвало да бъдат подкрепени от 72% от страните (19 страни), представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз.
Тъй като съюз с толкоз доста и разнообразни страни е заставен непрекъснато да търси взаимни отстъпки, съвсем всички решения се вземат с единодушие и рядко се постанова квалифицирано болшинство да постанова волята си. Но за всеки случай някои сфери категорично са посочени в Лисабонския контракт като подлежащи единствено на консенсус. С други думи, всяка страна може да наложи несъгласие над решения по въпроси като започването на присъединителни договаряния с страни кандидатки, приемането им в Европейски Съюз, данъчната политика, хармонизацията в обществената протекция, някои клаузи в областта на правораздаването и вътрешните работи (европейския прокурор, полицейското сътрудничество), общата външна политика и политиката за сигурност, европейското поданство, някои институционални въпроси като изборната система за Европарламент и определянето на мястото, където да действат институциите, смяната на договорите и прочие
За да се отстрани правото на несъгласие, ще би трябвало всички страни да се съгласят, т.е. никоя да не наложи несъгласие. В момента това наподобява, в случай че не невероятно, най-малко мъчно постижимо.
Какво би означавало за България?
За да я завоюва за своята концепция, Шолц сподели: " България и Румъния би трябвало да бъдат признати в шенгенската зона ". От 2011 година Европейската комисия постоянно удостоверява, че те са изпълнили публично оповестените механически критерии за участие. Но най-малко една страна - Нидерландия (зад която се крият и други) - постанова несъгласие поради съмнение, че ще станат троянски коне в Европейски Съюз на корупцията и проведената престъпност, с които настойчиво отхвърлят да се преборят. Отпадне ли правото на несъгласие, ще се откри квалифицирано болшинство да бъдат признати в шенгенското пространство каквито са. Това е единствената радостна вест (поне за българската клептокрация) от речта на Шолц.
Досега България се е позовавала единствено два пъти на правото си на несъгласие в Европейски Съюз, което е било изцяло целесъобразно от позицията на нейните национални ползи. Първият път бе преди приемането на Лисабонския контракт, когато страната ни предизвести, че няма да го подпише, в случай че редакторите му не престават да ни вменяват, че на български думата " евро " се написа " еуро ", с цел да прилича гръцкото ΕΥΡΩ. Защитата на една българска дума даде съображение по-късно на страната ни да изиска въвеждане на кирилицата в надписите върху евробанкнотите, които досега се печатаха само с латински и гръцки букви.
Това бе
единствено закана за налагане на несъгласие и въпреки всичко свърши работа
Същинско несъгласие бе приложено през 2019 година против започването на присъединителни договаряния с районен съд Македония. То защищити България от инжектиране в Европейски Съюз на операциите на македонизма и отвори опция за европейска протекция на българската общественост в РС Македония, унижавана и унизена близо 80 години. Поради недодяланата политика на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация България се бе сложила в съвсем цялостна интернационална изолираност по този въпрос, само че правото на несъгласие ѝ завоюва време, което ѝ даде опция да притегли вниманието на страните в Европейски Съюз върху нейните причини, най-важният от които бе отбраната на човешките права на българите в районен съд Македония. Без ветото едно квалифицирано болшинство елементарно щеше да я сложи в ъгъла.
След като предходната председателка на Съвета на Европейски Съюз Франция разбра основателността на българското несъгласие, направи тази пролет предложение, което стана консенсусно в Европейски Съюз, а и наложително за кандидатката Северна Македония., че правото на несъгласие ще продължи да работи през целия интервал на договарянията със Скопие, и пресметнаха, че България ще може да го приложи още 100 пъти, тъй като отварянето и затварянето на преговорни глави ще минава и през нейното единодушие. Сега Шолц ни сподели: откажете се! Даваме ви 1, само че ви вземаме 100.
Впрочем, Германия, която бе ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз преди Франция, се провали в напъните си да пречупи българската преграда за районен съд Македония, без да изиска вразумяване на Скопие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ