Бездомното куче Найден обикаля три дни с отрязана опашка, до...
След тридневно търсене из пловдивския квартал „ Кършияка “ доброволци избавиха бездомно куче с отрязана опашка. Това се случи след сигнал на пловдивчанка в обществените мрежи.
17-годишната Божидара Илчева попада на обърканото и страдащо животно напът за работа в дъждовния 1 декември, а гледката е ужасяваща. Някой е отрязал опашката на кучето, което се върти безпомощно на тротоар в пловдивския квартал „ Кършияка “.
В опит да избави живота на агонизиращото животно тя подава сигнал на Спешния телефон 112, откъдето ѝ дават обещание, че ще предадат за случая към виновната община.
Божидара чака под дъжда час и 20 минути. Никой не се е появява.
Момичето е в невъзможност и взема решение да потърси съидейници в обществените мрежи. Постът на Божидара с ужасяващи фотоси с отрязана и кървяща опашка за малко време набира стотици мнения, които молят незабавно да се окаже съответна помощ на раненото животно. Минути след обявата, доброволци се провеждат и се насочват към мястото, което е показала. Само че от кучето няма и диря.
Предприемат издирване, което продължава до късно през нощта и приключва без резултат. Всяка стъпка на доброволците се следи в действително време, а част от коментиращите показват вяра, че „ този път общината може да си е свършила работата и да е прибрала кучето “. Други пък яростно молят за по-строги закони за отбрана на животните, тъй като, експанзията против бездомните е плашеща.
Разочарованието е огромно, само че на идващия ден се появява сигнал, че кучето е видяно още веднъж, а издирването се възобновява. Цял ден и чак до среднощ групи от хора претърсват градинки, шубраци, градежи и паркинги, очаквайки да открият бездомничето, само че и този път удрят на камък. Дискусията под обявата на Божидара не стопира, а хората са подготвени да продължат да го търсят колкото е належащо, единствено и единствено да му се помогне.
Междвременно се схваща, че то е било виждано на няколко места и подминавано. Никой от виделите го не е подхванал нищо, с цел да облекчи страданията му.
Едва на третия ден, още веднъж след сигнал, бездомния мъченик е открит отпаднал и съвсем примрял до мантинелите, разделящи платната на бул. " България " от Симона Петкова. Така получава и името си – открит.
Найден е един от стотиците бездомни несретници в Пловдив. Прилича на ловно куче, с привички на домакински любим. Дошъл е от нечий дом. Времето, прекарано по улиците, бездушието и гладът са унищожили здравето му.
Той е настанен в клиника „ Заравет “, а двуседмичното му лекуване към този момент дава резултат и демонстрира желанието му за живот. Лекарите споделят за него, че е „ блъснал джакпота “.
Найден е улично куче, ничие. Търси му се краткотраен или непрекъснат дом, където специфичен човек или семейство ще му дадат обич и приемане. В противоположен случай се връща на улицата, където го чакат гладът и заплахите.
Сумата за лекуването му се събира от доброволци. Крайно незадоволителна е за всичко, което му престои. А всеки, който желае да помогне финансово на бездомния Найден, може да подари по сметката на клиника „ Заравет “:
IBAN: BG06 BPBI 7924 1067 2226 02
BIC код: BPBIBGSF
Основание „ Найден “
Какво не ни е наред?
Отглеждаме домакински любим досега, в който спре да дава отговор на упованията ни. Тогава се отърваваме от него или бебетата - зхвърляте безпомощното кучило до някой резервоар или го давим. Връзваме непотребното животно в гората, до момента в който то ни гледа с боготворене, и усърдно залепваме възела, с цел да не се измъкне. Или му купираме ушите и го увесваме на някое дърво в чувал, осигурявайки му никакъв късмет за оцеляване.
В „ по-хуманния “ случай, товарим доверчивото създание в колата, отдалечаваме го за по-сигурно надалеч от вкъщи и го изоставяме на непознато място, импровизирано да оцелява единствено.
Какво ни има? Какво не ни е наред?
Едно от значимите неща, които Европейският съюз и страните членки одобриха през 2020 година е, че държат напълно сметка за условията за хуманно отношение към животните като същества с чувства, идентични с човешките.
Какво ли е усещало куче с отрязана опашка, вървейки три дни по улици и сред хора, които не са му оказали помощ. Може би е същото като да ни отрежат ухото и да агонизираме дни наред.
Мисля си, че би трябвало незабавно да се стреснем.
Загубили сме хуманността си, ако сме почнали да отвръщаме безразличен взор от уязвимите, страдащите и слабите.
Мисълта е плашеща даже още повече, че казусът „ Мечо “ още не е смълчан, а единствено преди дни се състоя и митинг в отбрана на бездомните животни. Мечо е бил свиреп изтезаван поради това, че е имал нещастния шанс да живее на улицата. Мъчителят му пък е имал нещастния шанс да бъде сниман. Казва, че съжалява, макар че от къщата му месеци наред са се чували писъци и писък на изтезавани животни, а сигналите на съседите му са безрезултатни.
През 2021 година пък, навръх Бъдни вечер, водач прегази съзнателно кучето Роска в пазарджишкото село Мало Конаре. Роска отиде в приемен дом. А водачът потъна в неопределеност.
Само че никоя камера не е снимала мъчителя на кучето Найден. Някой е отрязал опашката му, тъй като може, тъй като е „ занимателно “ и тъй като е сигурен, че няма да го заловен. А в случай че го заловен, най-вероятно ще му се размине.
Спешно би трябвало да се стреснем, тъй като случаите на принуждение зачестяват. Ежегодно кучета и котки са всеобщо отравяни, бити до гибел, задушавани или, още по-кошмарно, са изгаряни или заравяни живи. Тези незаконни практики са не просто ужасяващи. Те са сериозен сигнал за трайно увреждане на обществото.
Крайно време е полицията и институциите да погледнат по-сериозно на тази експанзия и оттатък нея, тъй като и логиката на психиката, и практиката потвърждават, че хората, които изтезават или убиват животни са рискови и тези актове на принуждение постоянно са предвестител за по-сериозно закононарушение.
Развитието на едно общество се познава по отношението към най-нуждаещите се и уязвимите., а у нас кметове, като този в Кричим, не разрешиха храненето на бездомни животни. През 2012 година шефът на ОП “Зооветеринарен комплекс ” Иван Шиков прикани за същото, тъй като „ това не решавало казуса “.
А проблем има и той не е в бездомните животни. Проблемът сме ние, хората, които не си чипираме домашните любимци, изхвърляме ги най-безотговорно и ги изтезаваме
Боледуваме от нетърпимост, незаинтересованост, експанзия, бездушност и липса на отговорност към общия ни дом. Толкова сме привикнали с несправедливостите, че някак сме ги приели за норма.
Затова незабавно би трябвало да се стреснем. Защото не е обикновено да оставаме безучастни против страданието, губейки усета си за правдивост. Не е обикновено да се изтезават животни, тъй като е „ занимателно “.
Не са естествени мълчанието и бездействието на виновните в институциите.
Не е обикновено да няма последици.
Научихме се да не носим отговорност - не е обикновено, а всички сме забъркани с бездействието си.
Познаваме ли Закона за отбрана на животните?
Европейският съюз има едни от най-високите стандарти в света за отбрана на животните. Те се отразяват в така наречен " пет свободи " - независимост от апетит и жажда; независимост от дискомфорт; независимост от болежка, пострадване и заболявания; независимост да показват естественото си поведение; независимост от боязън и стрес. А през февруари 2020 година депутатите одобриха резолюция, която се афишира за наложителна регистрация на животните и за наказания при нарушавания.
България се пробва да бъде съвременна европейска стана от 15 години, но на запад от нас бездомни животни няма.
У нас казусът с безстопанствените не се взема решение към този момент десетилетия и съществуването им води до дискомфорт в обществото, застрашавайки живота и здравето на хора.
Известно е, че бездомните животни могат да бъдат преносители на заболявания, застрашаващи индивида – ехинококоза (кучешка тения), бруцелоза, микроспория, демодекоза, бяс и прочие Те са приносители на кърлежи, а повода за съществуването на безстопанствени кучета е у хората. Страхът към тях пък покачва социалното напрежение.
За да реагираме съответно на всяка обстановка, е нужно да познаваме Закона за отбрана на животните* /ДВ, бр.13 от 08.02.2008 г./, Закон за ветеринарномедицинската активност, както и Наредба за преодоляване популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране развъждането на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив.
Законът не разрешава и планува санкции за:
- нечовешкото отношение към животните – това е причиняване на болежка или страдалчество на животно или предизвикателство на мощен страх;
- жестокост към животните - всяко деяние или безучастие, което предизвиква дълготрайно или повтарящо се страдалчество на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
- Особена свирепост към животните - умишленото причиняване на гибел на животни;
- умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни; организирането на боеве с животни; стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен.
Действащият закон задължава притежателите на домашни любимци да ги записват, кастрират и чипират, както и да ги отглеждат съгласно хуманните правила и в резултат с физиологичните им и поведенчески особености.
Ако притежател на животно не може да поставя грижи за него, е задължен да го съобщи в подслон, избавителен център, различен животновъден обект или на нов притежател, който да го отглежда човешки.
В противоположен случай животното се трансформира в следващото изоставено на улицата.
Пак съгласно Закона за отбрана на животните, всеки, който откри болно или засегнато животно, е задължен да осведоми приюта за животни, съответните органи на локалната власт, Областната дирекция за сигурност на храните, Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната организация по горите.
Според член 16, алинея 2 и алинея 3 от същия този закон, след всеки сигнал за болно или засегнато куче, виновните институции по места са длъжни да обезпечат незабавна ветеринарномедицинска помощ и да настанят кучето в подслон или различен обект, както и да вземе ограничения за лекуването му.
*Законът за отбрана на животните у нас е в действие от 31.01.2008 г
17-годишната Божидара Илчева попада на обърканото и страдащо животно напът за работа в дъждовния 1 декември, а гледката е ужасяваща. Някой е отрязал опашката на кучето, което се върти безпомощно на тротоар в пловдивския квартал „ Кършияка “.
В опит да избави живота на агонизиращото животно тя подава сигнал на Спешния телефон 112, откъдето ѝ дават обещание, че ще предадат за случая към виновната община.
Божидара чака под дъжда час и 20 минути. Никой не се е появява.
Момичето е в невъзможност и взема решение да потърси съидейници в обществените мрежи. Постът на Божидара с ужасяващи фотоси с отрязана и кървяща опашка за малко време набира стотици мнения, които молят незабавно да се окаже съответна помощ на раненото животно. Минути след обявата, доброволци се провеждат и се насочват към мястото, което е показала. Само че от кучето няма и диря.
Предприемат издирване, което продължава до късно през нощта и приключва без резултат. Всяка стъпка на доброволците се следи в действително време, а част от коментиращите показват вяра, че „ този път общината може да си е свършила работата и да е прибрала кучето “. Други пък яростно молят за по-строги закони за отбрана на животните, тъй като, експанзията против бездомните е плашеща.
Разочарованието е огромно, само че на идващия ден се появява сигнал, че кучето е видяно още веднъж, а издирването се възобновява. Цял ден и чак до среднощ групи от хора претърсват градинки, шубраци, градежи и паркинги, очаквайки да открият бездомничето, само че и този път удрят на камък. Дискусията под обявата на Божидара не стопира, а хората са подготвени да продължат да го търсят колкото е належащо, единствено и единствено да му се помогне.
Междвременно се схваща, че то е било виждано на няколко места и подминавано. Никой от виделите го не е подхванал нищо, с цел да облекчи страданията му.
Едва на третия ден, още веднъж след сигнал, бездомния мъченик е открит отпаднал и съвсем примрял до мантинелите, разделящи платната на бул. " България " от Симона Петкова. Така получава и името си – открит.
Найден е един от стотиците бездомни несретници в Пловдив. Прилича на ловно куче, с привички на домакински любим. Дошъл е от нечий дом. Времето, прекарано по улиците, бездушието и гладът са унищожили здравето му.
Той е настанен в клиника „ Заравет “, а двуседмичното му лекуване към този момент дава резултат и демонстрира желанието му за живот. Лекарите споделят за него, че е „ блъснал джакпота “.
Найден е улично куче, ничие. Търси му се краткотраен или непрекъснат дом, където специфичен човек или семейство ще му дадат обич и приемане. В противоположен случай се връща на улицата, където го чакат гладът и заплахите.
Сумата за лекуването му се събира от доброволци. Крайно незадоволителна е за всичко, което му престои. А всеки, който желае да помогне финансово на бездомния Найден, може да подари по сметката на клиника „ Заравет “:
IBAN: BG06 BPBI 7924 1067 2226 02
BIC код: BPBIBGSF
Основание „ Найден “
Какво не ни е наред?
Отглеждаме домакински любим досега, в който спре да дава отговор на упованията ни. Тогава се отърваваме от него или бебетата - зхвърляте безпомощното кучило до някой резервоар или го давим. Връзваме непотребното животно в гората, до момента в който то ни гледа с боготворене, и усърдно залепваме възела, с цел да не се измъкне. Или му купираме ушите и го увесваме на някое дърво в чувал, осигурявайки му никакъв късмет за оцеляване.
В „ по-хуманния “ случай, товарим доверчивото създание в колата, отдалечаваме го за по-сигурно надалеч от вкъщи и го изоставяме на непознато място, импровизирано да оцелява единствено.
Какво ни има? Какво не ни е наред?
Едно от значимите неща, които Европейският съюз и страните членки одобриха през 2020 година е, че държат напълно сметка за условията за хуманно отношение към животните като същества с чувства, идентични с човешките.
Какво ли е усещало куче с отрязана опашка, вървейки три дни по улици и сред хора, които не са му оказали помощ. Може би е същото като да ни отрежат ухото и да агонизираме дни наред.
Мисля си, че би трябвало незабавно да се стреснем.
Загубили сме хуманността си, ако сме почнали да отвръщаме безразличен взор от уязвимите, страдащите и слабите.
Мисълта е плашеща даже още повече, че казусът „ Мечо “ още не е смълчан, а единствено преди дни се състоя и митинг в отбрана на бездомните животни. Мечо е бил свиреп изтезаван поради това, че е имал нещастния шанс да живее на улицата. Мъчителят му пък е имал нещастния шанс да бъде сниман. Казва, че съжалява, макар че от къщата му месеци наред са се чували писъци и писък на изтезавани животни, а сигналите на съседите му са безрезултатни.
През 2021 година пък, навръх Бъдни вечер, водач прегази съзнателно кучето Роска в пазарджишкото село Мало Конаре. Роска отиде в приемен дом. А водачът потъна в неопределеност.
Само че никоя камера не е снимала мъчителя на кучето Найден. Някой е отрязал опашката му, тъй като може, тъй като е „ занимателно “ и тъй като е сигурен, че няма да го заловен. А в случай че го заловен, най-вероятно ще му се размине.
Спешно би трябвало да се стреснем, тъй като случаите на принуждение зачестяват. Ежегодно кучета и котки са всеобщо отравяни, бити до гибел, задушавани или, още по-кошмарно, са изгаряни или заравяни живи. Тези незаконни практики са не просто ужасяващи. Те са сериозен сигнал за трайно увреждане на обществото.
Крайно време е полицията и институциите да погледнат по-сериозно на тази експанзия и оттатък нея, тъй като и логиката на психиката, и практиката потвърждават, че хората, които изтезават или убиват животни са рискови и тези актове на принуждение постоянно са предвестител за по-сериозно закононарушение.
Развитието на едно общество се познава по отношението към най-нуждаещите се и уязвимите., а у нас кметове, като този в Кричим, не разрешиха храненето на бездомни животни. През 2012 година шефът на ОП “Зооветеринарен комплекс ” Иван Шиков прикани за същото, тъй като „ това не решавало казуса “.
А проблем има и той не е в бездомните животни. Проблемът сме ние, хората, които не си чипираме домашните любимци, изхвърляме ги най-безотговорно и ги изтезаваме
Боледуваме от нетърпимост, незаинтересованост, експанзия, бездушност и липса на отговорност към общия ни дом. Толкова сме привикнали с несправедливостите, че някак сме ги приели за норма.
Затова незабавно би трябвало да се стреснем. Защото не е обикновено да оставаме безучастни против страданието, губейки усета си за правдивост. Не е обикновено да се изтезават животни, тъй като е „ занимателно “.
Не са естествени мълчанието и бездействието на виновните в институциите.
Не е обикновено да няма последици.
Научихме се да не носим отговорност - не е обикновено, а всички сме забъркани с бездействието си.
Познаваме ли Закона за отбрана на животните?
Европейският съюз има едни от най-високите стандарти в света за отбрана на животните. Те се отразяват в така наречен " пет свободи " - независимост от апетит и жажда; независимост от дискомфорт; независимост от болежка, пострадване и заболявания; независимост да показват естественото си поведение; независимост от боязън и стрес. А през февруари 2020 година депутатите одобриха резолюция, която се афишира за наложителна регистрация на животните и за наказания при нарушавания.
България се пробва да бъде съвременна европейска стана от 15 години, но на запад от нас бездомни животни няма.
У нас казусът с безстопанствените не се взема решение към този момент десетилетия и съществуването им води до дискомфорт в обществото, застрашавайки живота и здравето на хора.
Известно е, че бездомните животни могат да бъдат преносители на заболявания, застрашаващи индивида – ехинококоза (кучешка тения), бруцелоза, микроспория, демодекоза, бяс и прочие Те са приносители на кърлежи, а повода за съществуването на безстопанствени кучета е у хората. Страхът към тях пък покачва социалното напрежение.
За да реагираме съответно на всяка обстановка, е нужно да познаваме Закона за отбрана на животните* /ДВ, бр.13 от 08.02.2008 г./, Закон за ветеринарномедицинската активност, както и Наредба за преодоляване популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране развъждането на домашни кучета и котки на територията на община Пловдив.
Законът не разрешава и планува санкции за:
- нечовешкото отношение към животните – това е причиняване на болежка или страдалчество на животно или предизвикателство на мощен страх;
- жестокост към животните - всяко деяние или безучастие, което предизвиква дълготрайно или повтарящо се страдалчество на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
- Особена свирепост към животните - умишленото причиняване на гибел на животни;
- умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни; организирането на боеве с животни; стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен.
Действащият закон задължава притежателите на домашни любимци да ги записват, кастрират и чипират, както и да ги отглеждат съгласно хуманните правила и в резултат с физиологичните им и поведенчески особености.
Ако притежател на животно не може да поставя грижи за него, е задължен да го съобщи в подслон, избавителен център, различен животновъден обект или на нов притежател, който да го отглежда човешки.
В противоположен случай животното се трансформира в следващото изоставено на улицата.
Пак съгласно Закона за отбрана на животните, всеки, който откри болно или засегнато животно, е задължен да осведоми приюта за животни, съответните органи на локалната власт, Областната дирекция за сигурност на храните, Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната организация по горите.
Според член 16, алинея 2 и алинея 3 от същия този закон, след всеки сигнал за болно или засегнато куче, виновните институции по места са длъжни да обезпечат незабавна ветеринарномедицинска помощ и да настанят кучето в подслон или различен обект, както и да вземе ограничения за лекуването му.
*Законът за отбрана на животните у нас е в действие от 31.01.2008 г
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ