След страхотното представяне на Григор Димитров на финалите на АТП

След страхотното показване на Григор Димитров на финалите на АТП в Лондон южният град Хасково не е същият. Той към този момент не е " Градът на Богородица ", нито " Градът на тополите ". Той просто е Градът на Григор Димитров. Гришо написа нова страница в историята на родния тенис, откакто завоюва извънредно влиятелния шампионат. Но това към този момент е история. Историята, която един хасковлия написа. И която той ще продължи да написа в близко време.
Не беше обаче от дълго време времето, когато напористото хасковско момче търсеше финансова и морална поддръжка за участия в първите си надпревари. Тогава той не откри такава поддръжка в Хасково, пък и кой ли да повярва, че един ден Гришо ще се приближи до висините на славата. Във Варна обаче виждат в момчето една от спортните очаквания на страната и го поддържат. Така хасковлията влиза в огромната игра от името на Варна. И 14-годишен става европейски първенец. Заспива и се разсънва с фантазията да взе участие в откритото състезание на Съединени американски щати... А коментаторите постоянно пропущат да упоменат, че Гришо е от Хасково. Даже на Запад го показват на младини като " Голямата вяра от Варна ".

А коренът на момчето е от дребното хасковското селце Стойково, където се родила майка му Мария. И където през днешния ден живее дядо му - 77-годишният боен пенсионер Господин Димитров. Когато Григор печели борбата в юношеския шампионат на " Уимбълдън ", дядото на момчето черпи наред в селото с кафе и шоколадови бонбони. А и по какъв начин другояче - фотографията на внука му е на първа страница на всички вестници. Въпреки това околните на огромния Григор не дават изявленията. Твърдят, че няма какво повече да кажат от това, което Гришо демонстрира на корта. Дядо Господин се оказва малко по-словоохотлив и дава единственото си към този момент малко изявление. Прави го поради внука си...

- От много време се написа, че Григор Димитров стартира да играе тенис още на 6 годинки?

- Не е правилно, това. Категорично не е правилно! Той беше на три годинки, когато татко му го заведе на тенис кортовете. Помня, че му беше купил една дребна ракета и Григор стартира да играе с нея. Тя още е при мене.

- Баща му Димитър също ли играеше тенис?

- Да, по това време той беше може би единственият, който непрестанно беше на кортовете. Преди обаче да се захване с тениса, тренираше бокс. След това се отхвърли от бокса и напълно се отдаде на тениса. Непрекъснато водеше и Григор със себе си. Така се стартира... Бавно и последователно и вижте до каква степен доближи нашето момче!

- Палаво дете ли беше Григор?

- Като всички деца. Обичаше животните и непрестанно си играеше с кучето. А двамата доста обичахме да се разхождаме до една чешма, която се намира отвън селото. Често го правехме дружно и не се уморявахме. Като стартира да спортува, се източи и като че ли внезапно порасна. Дотогава го учех на дисциплинираност, което е доста значимо в спорта. Бивш боен съм от танковия полк, а на такава работа знаете, че дисциплината е преди всичко. Сега виждам, че това, на което съм научил Григор, доста му оказва помощ.

- Предполагам, че си благополучен...

- Разбира се, несъмнено... Човек, с цел да успее в каквото и да е занятие, би трябвало на първо място да е порядъчен!

- А какъв беше като възпитаник?

- Той приключи частното спортно учебно заведение. И го приключи не по какъв начин да е, а с отличен! Нещо повече - бележникът му непрестанно беше цялостен с шестици. И през първия, и през втория период. Няма по какъв начин да не се гордеем с това.

- Откога не си се виждал с Григор?

- Ами все по-рядко го виждам в последно време, тъй като той и татко му непрестанно пътуват. Идват си за малко, забележим се едвам седнем дружно на масата да им се порадваме и отново отпътуват. Само по вестниците чета за него и по малкия екран го виждам. Когато имам опция, и по скайпа се чуваме, само че не толкоз постоянно. Такава е специалността му, не можем да му се сърдим...

- Говори се, че родителите на Григор продали парцелите си, с цел да може той да взе участие в надпреварите? Тенисът въпреки всичко е много безценен спорт, в който разноските са много големи, изключително за тези, които занапред потеглят да нападат върховете...

- Ами то си е по този начин, спор няма. Докато момчето ни влезе в Топ 150 от листата на международния тенис, в действителност се наложи да се търсят пари. Ние, родителите на Мария, както и татко му Митко, помагахме с каквото можем, само че силите ни се изчерпаха. Наложи се да продадем колата, а по-късно и жилището. Такива бяха времената, та по какъв начин другояче да намерим пари и да помогнем. Сега към този момент е друго...Но откогато Григор стартира да се състезава, ние постоянно сме го подкрепяли. Преди всяко съревнование вървим на черква, палим свещи за неговото здраве, за триумфите му... Надявам се да доживея и да типа внука си на най-високото ходило в тениса.

- Той в действителност натам се е запътил. 

- Знам, знам. Чета вестници, виждам телевизия, пък и с него се чуваме от време на време, татко му и майка му ми описват по какъв начин вървят нещата. Много пъти съм го гледал на корта по време на надпревари тук в България обаче. В чужбина не съм ходил, само че татко му постоянно е с него. Добрите новини, нали знаете, идват и в село. Ходя в кръчмата, там има вестници, всичките хора четат за внука ми, стискат ръката ми. Дядо съм му, въпреки всичко...

- И се радват на триумфите на Григор, допускам?

- Да, само че нали знаеш, егоизмът е неприятен консултант. Но да спи зло под камък, поздравяват ме хората, кои откровено, кои лицемерно. Пък аз се апелирам да е жив и здрав внукът ми. Всичко друго се оправя.

-Значи казваш някои те поздравяват лицемерно...

-Е, има и такива, нали знаеш...

- Разкажи ни за първата обич на Григор...

- Това беше доста от дълго време. Беше се увлякъл по едно момиче, само че тя не беше спортистка. Живееше в Испания с родителите си - българи. Там се били срещнали. Но това беше за малко. Нали знаете Григор - няма време за любовни истории, той непрестанно тренира. Иначе в този момент има ли си другарка, няма ли си, аз не знам...