След страдалческата кончина на свети апостол Вартоломей, която той приел

След страдалческата кончина на свети деятел Вартоломей, която той приел поради Христа от нечестивите в арменския град Албан (днес Баку, бел.ред.), правилните взели честното тяло на светия деятел и го положили в оловен ковчег. От мощите на апостола почнали да стават чудеса, тъй като от тях се подавало излекуване за болните и заради това мнозина погрешни се обръщал към Христа. А прислужниците на дявола, нечестивите и жестоки жреци, като научили за тези чудеса, и даже ги видели с очите си, освен не познали Божията мощ, само че се ожесточили в сърцата си и възненавидели честните апостолови мощи. Стигнали до крайната степен на омраза и гняв, те взели оловния ковчег и го хвърлили в морето, с цел да го потопят в морските дълбини. Нечестивите хвърлили в морето и още четири ковчега с мощи на други свети мъченици. Смята се, че това били мощите на светите Папиан, Лукиан, Григорий и Акакий. Но вместо да потънат в морската пропаст, ковчезите плавали като ладии, носейки в себе си скъпи съкровища. Макар и да бил от олово, ковчегът на деятел Вартоломей не потопен - по извънреден метод той се оказал неизмеримо лек и се носел по морето измежду другите страдалчески ковчези като транспортен съд, ръководен от Всесилния Бог; два ковчега имало от дясната му страна и два - от лявата, поради апостолската чест.

Така по чудноват метод по море ковчезите стигнали до Босфор Тракийски в Пропонтида, а по-късно минали Хелеспонтския проток и през Егейско и Йонийско море достигнали Сицилия и се насочили на запад към остров Липара. Тук ковчегът на апостола пристанал към брега. Ковчезите на другите свети мъченици, съпроводили апостола до Липара, го оставили и се разделили, като по Божията воля всеки се отправил по своя път. Ковчегът на свети Папиан отплавал към Сицилия, на Лукиан - в Месина, на Григорий - в Калабрия, а на Акакий - в град Аскалус. За всичко това получил признание от Бога епископът на остров Липара Агатон. Той отишъл с клира и голям брой народ на морския бряг и намерил ковчега с мощите на апостола. Преизпълнил се с наслада и споделил: - Откъде пристигна при теб, Липара, това скъпо благосъстояние? Наистина, през днешния ден ти се възвеличи и популяризира. Ликувай и се радвай, приемайки в ръцете си посетилия те популярен покровител и ходатай пред Бога и възкликни към него: добре пристигнал при нас, Господен апостоле! Всички се учудвали по какъв начин оловният ковчег с мощите на светия деятел освен не потопен във водата, а се оказал по-лек от ладия и минал подобен дълг път по море, явно управителен не от човешка, а от Божия мощ, и прославяли Божието великолепие.

След това взели ковчега с мощите на апостола и тържествено и с псалмопения го понесли в църквата. А от светите мощи изтекло миро, от което се подавало излекуване за неизлечими заболявания.

Честните мощи на Христовия деятел се пазели на острова дълго време, чак до царуването на иконобореца Теофил. Тогава поради хорските грехове, по Божието допущение агаряните завладели остров Липара. Управителят на град Беневент, княз Сикард, от дълго време бил чувал за чудесата на Христовия деятел и се разгорял с топла религия към светеца. Затова повикал моряци от град Амалфия и като заречен да ги награди богато, ги убедил да пренесат от остров Липара мощите на свети деятел Вартоломей като скъпоценно богатство. Моряците се качили на кораба, взели от острова толкоз мечтаното духовно богатство и се завърнали. И едвам щом княз Сикард чул, че идват мощите на светеца, дружно с епископа и голям брой хора излязъл с кораби в морето да ги посрещне.

После с почести отнесли мощите в град Беневент, положили ги във Великата черква и тържествено отпразнували това събитие. Оттогава било открито да се чества преместването на мощите на свети деятел Вартоломей на двадесет и петия ден от месец август. А от честните мощи било подавано излекуване за разнообразни заболявания по молитвите на деятел Вартоломей и по благодатта на Господа наш Иисуса Христа.