Невският класик В. Г. Зебалд за първи път на български
След сборника с разкази „ Емигрантите “ издателство „ Колибри “ предлага на българските читатели първия разказ на В. Г. Зебалд, публикуван през 1990 година под заглавие „ Световъртеж. Чувства. “. Казват, че в литературата има единствено две тематики: любовта и гибелта. Именно те имат извънредно изразително наличие и в „ Световъртеж. Чувства. “ (Колибри). В четири независими елементи - четири мистериозни истории - изобретателно свързани с повтарящи се претекстове, исторически и литературни препратки и автобиографични мемоари, създателят преплита фигури и времена, създавайки атмосфера, белязана от безпокойствие и обезпокоително предусещане за бъдещето.
Френският боец Анри Бейл, знаменит като Стендал, и изключително пражкият служител Франц Кафка, един от титаните на модерността, духът на чието литературно създание – ловеца Гракх, витае из цялата книга, са героите на повествованието: герои на меланхолията, на непостигнатата обич и на литературата. По думите на преводача Стоян Гяуров още в първата работа на Зебалд към този момент са завършени стилът и писателската му техника: „ сонатната “ конструкция от четири елементи, безметежното пътешестване във времето и историята - персонална и обща, повтарящите се претекстове и, несъмнено, тези мъгляви фотоси, в които читателят желае, само че не може да проникне. В. Г. Зебалд (1944–2001) е немски стихотворец, есеист и публицист, една от най-представителните фигури в актуалната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се открива във Англия, където след сполучлива научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия.
Носител е на голям брой литературни оценки, измежду които Берлинската литературна премия, премиите „ Хайнрих Бьол ” и „ Хайнрих Хайне ”, Националната премия на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични произведения са „ Световъртеж. Чувства. “ (1990), „ Емигрантите “ (1992), „ Пръстените на Сатурн “ (1995) и „ Аустерлиц “ (2001). В творчеството си Зебалд смесва детайли от пътеписа, биографията, мемоара и по този начин основава собствен безподобен род, плътна поетична прозаичност, блуждаеща сред документалното и фикционалното, тайнствено усукана, само че безпощадно ясна в мощните си прозрения за актуалния свят.
създател: СЛАВА
...
Френският боец Анри Бейл, знаменит като Стендал, и изключително пражкият служител Франц Кафка, един от титаните на модерността, духът на чието литературно създание – ловеца Гракх, витае из цялата книга, са героите на повествованието: герои на меланхолията, на непостигнатата обич и на литературата. По думите на преводача Стоян Гяуров още в първата работа на Зебалд към този момент са завършени стилът и писателската му техника: „ сонатната “ конструкция от четири елементи, безметежното пътешестване във времето и историята - персонална и обща, повтарящите се претекстове и, несъмнено, тези мъгляви фотоси, в които читателят желае, само че не може да проникне. В. Г. Зебалд (1944–2001) е немски стихотворец, есеист и публицист, една от най-представителните фигури в актуалната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се открива във Англия, където след сполучлива научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия.
Носител е на голям брой литературни оценки, измежду които Берлинската литературна премия, премиите „ Хайнрих Бьол ” и „ Хайнрих Хайне ”, Националната премия на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични произведения са „ Световъртеж. Чувства. “ (1990), „ Емигрантите “ (1992), „ Пръстените на Сатурн “ (1995) и „ Аустерлиц “ (2001). В творчеството си Зебалд смесва детайли от пътеписа, биографията, мемоара и по този начин основава собствен безподобен род, плътна поетична прозаичност, блуждаеща сред документалното и фикционалното, тайнствено усукана, само че безпощадно ясна в мощните си прозрения за актуалния свят.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ