Руско-сръбски център застрашава сигурността на Балканите
След съветската експанзия против Украйна Сърбия е единствената страна в Европа, която отхвърли да поддържа глобите против Русия, да осъди нашествието и усили въздушните полети сред Белград и Москва. Това провокира възмущението на Брюксел, само че и безпокойството на доста прилежащи страни. Подобно държание може да си разреши единствено страна подвластна от Москва в тази обстановка.
В самото сърце на Балканите е ситуиран, съгласно формалната терминология, Руско-сръбски филантропичен център. Той се намира в град Ниш, на към 170 км от София. Неговото предопределение до ден-днешен остава незнайно, съобщи БГНЕС.
През последните 10 години връзките сред Сърбия и Русия са повече от другарски. Те изцяло могат да бъдат оценени като стратегически. Голяма заслуга да придобият този темперамент имат министър председателят, а в този момент президент Александър Вучич и някогашният външен министър и сегашен ръководител на Скупщината Ивица Дачич. И двамата са политици израснали под крилото на починалия югославски деспот Слободан Милошевич във времената на кървавите етнически войни през 90-те години на предишния век – единият като негов министър на информацията, а другият като негов представител.
Именно при Вучич и Дачич Русия се оформи като един от най-големите вложители в сръбската стопанска система, поставяйки под собствен надзор стратегически сфери освен в енергетиката, само че и в банковото дело, железопътния превоз и доста други.
Икономическата взаимозависимост на Белград от Москва се разшири и в региона на сигурността. Тук основна роля играят две неща: Руско-сръбският филантропичен център и директните доставки на съветско оръжие, включващо модерни Противовъздушна отбрана системи „ Панцир С “, изтребители МиГ-29 и осъвременени танкове, които оказват помощ на Белград да промени стратегическия баланс в района в своя изгода.
И до момента в който България и нейните съдружници от Западните Балкани търсят своята сигурност под крилото на военно-политическия съюз НАТО, като акцентът тук е на политиката и дипломацията, с които се преодоляват старите дразги и се гради ново бъдеще, Сърбия залага на политики и модели от предишното, също както ментора си Русия с политиката на сфери на въздействие, пробвайки се да възвърне своята мини империя. Този развой закупи ясни контури слез 2017 година с провъзгласяването на хрумвания като „ Отворени Балкани “ и „ Сръбски свят “. В тяхната реализация Белград и диктаторът Вучич са подкрепени от Русия и нейния център край Ниш.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Историята му стартира относително наскоро. На 20 октомври 2009 година Русия и Сърбия вземат решение да си сътрудничат при изключителни обстановки, свързани със стихийни бедствия, техногенни повреди и ликвидирането на техните последствия.
Три години по-късно, на 25 април 2012 година, центърът става факт след подписването на двустранно държавно съглашение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на съветския министър на изключителните обстановки военачалник Сергей Шойгу, предстоящ министър на защитата, един от архитектите на съветското настъпление в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 година
Заедно с подписването на съглашението се утвърждава и устава на центъра. Според него РСХЦ е междуправителствена филантропична неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в сходство с нейното законодателство. Центърът би трябвало да бъде „ пълноценна интернационална конструкция, осигуряваща помощ и подпомагане при изключителни обстановки на всички страни от Балканския район “. Към него може да се причисли и всяка страна или организация, която е солидарна с задачите и дилемите му. РСХЦ се управлява от шеф и съдиректор, който се назначават надлежно от съветската и сръбската страна на ротационна основа за период от две години. В момента Центърът се оглавява от Боян Костич, а съдиректор е Евгений Филатов.
Заради потайния темперамент въз основата край Ниш, тя неведнъж е била обект на рецензия от страна на Запада.
В началото на 2017 година заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич намерено декларира, че Вашингтон „ е угрижен от това, в което може да се трансформира Руско-сръбският филантропичен център в Ниш “. Почти по същото време американският дипломат в Белград Кайл Скот предизвестява: „ Не знам какво тъкмо вършат там, само че съгласно мен има задоволително аргументи за безпокойствие ".
След предизвестията от страна на Европейски Съюз, че съществуването на РСХЦ може да попречи на предприсъединителните договаряния на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 ще каже: сами ще решим какво да вършим по този въпрос – по отношение на настояването на Русия нейните чиновници да получат дипломатически статут.
На 15 ноември 2017 година командирът на американските армейски елементи в Европа ген. Бен Ходжис декларира следното за РСХЦ: „ Не имам вяра, че това е филантропичен център. Това е фасадата, само че не това е неговото предопределение. Трябва да има малко повече бистрота и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя “.
РСХЦ се намира в непосредствена непосредственост до летището в Ниш. Резонно поражда и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград.
„ Руско-сръбският филантропичен център в Ниш е открит през април 2012 година по времето, когато министър на изключителните обстановки в Русия е Сергей Шойгу, основал и управля-вал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на защитата на Руската Федерация “, напомня при започване на своя разбор, написан особено за БГНЕС, външнополитическият наблюдаващ Детелин Димитров, един от най-хубавите познавачи на Сърбия и Западните Балкани.
„ На срещата си през май 2021 година със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, актуалният министър на изключителните обстановки Евгений Зиничев зая-ви, че РСХЦ е единственият и максимален център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го назовава един от най-важните планове сред двете приятелски страни.
Разположен е на второто по величина сръбско интернационалното летище " Константин Велики " и при положение на нужда, може да се трансформира в база, откъдето да се управлява територия в радиус от най-малко 300 км, в което с изключение на Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и елементи от Босна и Херцеговина, Румъния и съвсем половин България.
Кремъл неведнъж е упорствал Сърбия да даде на РСХЦ специфичен статут на съветския личен състав, работещ в центъра, посредством съглашение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа задача. Това провокира съмненията на някои западни страни, на първо място на Съединени американски щати, че може да се трансформира в съветска военна база. От друга страна, достъпът на дипломатически представители, упълномощени в Сърбия, до РСХЦ остава мощно стеснен, което допълни-телно нагнетява догадките, какво се случва в него.
За десетте години битие, центърът взе участие в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, само че българското държавно управление отхвърли през 2019 година предлагането на РСХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, посредством РСХЦ беше доставена съветска техника за изпомп-ване, а при започване на пандемията през 2020 година също през РСХЦ мина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши стерилизация в избрани региони на територията на Сърбия. С тези дейности и няколко филантропични такива, беше оправдана нуждата от съществуването на сходен съветски спешен център на Балканите.
Досега не са оповестени сведения от РСХЦ да се прави въздушно наблюдаване и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на Съединени американски щати на Балканите " Бондстил " или прилежащите страни. А и надали е належащо, защото Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически страни. Освен това, евентуалната цел на съществуването на РСХЦ в съветските проекти е на първо място привлекателната концепция да бъде разгърната при положение на нужда военна база в тила на НАТО “, предизвестява в разбора си за БГНЕС Детелин Димитров.
В самото сърце на Балканите е ситуиран, съгласно формалната терминология, Руско-сръбски филантропичен център. Той се намира в град Ниш, на към 170 км от София. Неговото предопределение до ден-днешен остава незнайно, съобщи БГНЕС.
През последните 10 години връзките сред Сърбия и Русия са повече от другарски. Те изцяло могат да бъдат оценени като стратегически. Голяма заслуга да придобият този темперамент имат министър председателят, а в този момент президент Александър Вучич и някогашният външен министър и сегашен ръководител на Скупщината Ивица Дачич. И двамата са политици израснали под крилото на починалия югославски деспот Слободан Милошевич във времената на кървавите етнически войни през 90-те години на предишния век – единият като негов министър на информацията, а другият като негов представител.
Именно при Вучич и Дачич Русия се оформи като един от най-големите вложители в сръбската стопанска система, поставяйки под собствен надзор стратегически сфери освен в енергетиката, само че и в банковото дело, железопътния превоз и доста други.
Икономическата взаимозависимост на Белград от Москва се разшири и в региона на сигурността. Тук основна роля играят две неща: Руско-сръбският филантропичен център и директните доставки на съветско оръжие, включващо модерни Противовъздушна отбрана системи „ Панцир С “, изтребители МиГ-29 и осъвременени танкове, които оказват помощ на Белград да промени стратегическия баланс в района в своя изгода.
И до момента в който България и нейните съдружници от Западните Балкани търсят своята сигурност под крилото на военно-политическия съюз НАТО, като акцентът тук е на политиката и дипломацията, с които се преодоляват старите дразги и се гради ново бъдеще, Сърбия залага на политики и модели от предишното, също както ментора си Русия с политиката на сфери на въздействие, пробвайки се да възвърне своята мини империя. Този развой закупи ясни контури слез 2017 година с провъзгласяването на хрумвания като „ Отворени Балкани “ и „ Сръбски свят “. В тяхната реализация Белград и диктаторът Вучич са подкрепени от Русия и нейния център край Ниш.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Историята му стартира относително наскоро. На 20 октомври 2009 година Русия и Сърбия вземат решение да си сътрудничат при изключителни обстановки, свързани със стихийни бедствия, техногенни повреди и ликвидирането на техните последствия.
Три години по-късно, на 25 април 2012 година, центърът става факт след подписването на двустранно държавно съглашение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на съветския министър на изключителните обстановки военачалник Сергей Шойгу, предстоящ министър на защитата, един от архитектите на съветското настъпление в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 година
Заедно с подписването на съглашението се утвърждава и устава на центъра. Според него РСХЦ е междуправителствена филантропична неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в сходство с нейното законодателство. Центърът би трябвало да бъде „ пълноценна интернационална конструкция, осигуряваща помощ и подпомагане при изключителни обстановки на всички страни от Балканския район “. Към него може да се причисли и всяка страна или организация, която е солидарна с задачите и дилемите му. РСХЦ се управлява от шеф и съдиректор, който се назначават надлежно от съветската и сръбската страна на ротационна основа за период от две години. В момента Центърът се оглавява от Боян Костич, а съдиректор е Евгений Филатов.
Заради потайния темперамент въз основата край Ниш, тя неведнъж е била обект на рецензия от страна на Запада.
В началото на 2017 година заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич намерено декларира, че Вашингтон „ е угрижен от това, в което може да се трансформира Руско-сръбският филантропичен център в Ниш “. Почти по същото време американският дипломат в Белград Кайл Скот предизвестява: „ Не знам какво тъкмо вършат там, само че съгласно мен има задоволително аргументи за безпокойствие ".
След предизвестията от страна на Европейски Съюз, че съществуването на РСХЦ може да попречи на предприсъединителните договаряния на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 ще каже: сами ще решим какво да вършим по този въпрос – по отношение на настояването на Русия нейните чиновници да получат дипломатически статут.
На 15 ноември 2017 година командирът на американските армейски елементи в Европа ген. Бен Ходжис декларира следното за РСХЦ: „ Не имам вяра, че това е филантропичен център. Това е фасадата, само че не това е неговото предопределение. Трябва да има малко повече бистрота и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя “.
РСХЦ се намира в непосредствена непосредственост до летището в Ниш. Резонно поражда и въпросът за руско-сръбските учения, които може да минават до центъра и през военното летище Батайница край Белград.
„ Руско-сръбският филантропичен център в Ниш е открит през април 2012 година по времето, когато министър на изключителните обстановки в Русия е Сергей Шойгу, основал и управля-вал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на защитата на Руската Федерация “, напомня при започване на своя разбор, написан особено за БГНЕС, външнополитическият наблюдаващ Детелин Димитров, един от най-хубавите познавачи на Сърбия и Западните Балкани.
„ На срещата си през май 2021 година със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, актуалният министър на изключителните обстановки Евгений Зиничев зая-ви, че РСХЦ е единственият и максимален център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го назовава един от най-важните планове сред двете приятелски страни.
Разположен е на второто по величина сръбско интернационалното летище " Константин Велики " и при положение на нужда, може да се трансформира в база, откъдето да се управлява територия в радиус от най-малко 300 км, в което с изключение на Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и елементи от Босна и Херцеговина, Румъния и съвсем половин България.
Кремъл неведнъж е упорствал Сърбия да даде на РСХЦ специфичен статут на съветския личен състав, работещ в центъра, посредством съглашение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа задача. Това провокира съмненията на някои западни страни, на първо място на Съединени американски щати, че може да се трансформира в съветска военна база. От друга страна, достъпът на дипломатически представители, упълномощени в Сърбия, до РСХЦ остава мощно стеснен, което допълни-телно нагнетява догадките, какво се случва в него.
За десетте години битие, центърът взе участие в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, само че българското държавно управление отхвърли през 2019 година предлагането на РСХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, посредством РСХЦ беше доставена съветска техника за изпомп-ване, а при започване на пандемията през 2020 година също през РСХЦ мина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши стерилизация в избрани региони на територията на Сърбия. С тези дейности и няколко филантропични такива, беше оправдана нуждата от съществуването на сходен съветски спешен център на Балканите.
Досега не са оповестени сведения от РСХЦ да се прави въздушно наблюдаване и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на Съединени американски щати на Балканите " Бондстил " или прилежащите страни. А и надали е належащо, защото Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически страни. Освен това, евентуалната цел на съществуването на РСХЦ в съветските проекти е на първо място привлекателната концепция да бъде разгърната при положение на нужда военна база в тила на НАТО “, предизвестява в разбора си за БГНЕС Детелин Димитров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ