След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се

„ След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се увеличи “. Това съобщи шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, представен във financialtribune.bg.

В парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната през днешния ден Вуйчич показа опита на Хърватия за приемане на общата валута, изгодите от нея, икономическия напредък и равнищата на инфлация след присъединението към Еврозоната.

„ Хърватия е една относително дребна стопанска система, тъй че за нас беше значимо, че успяхме да понижим риска от валутен продан. Разходите за кредитиране спаднаха. По отношение на корпоративните разноски, те са на равнището на еврозоната сега. Нивата при заемите за семейства дори са по-ниски по отношение на тези от междинното равнище на Еврозоната “, изясни Вуйчич. „ При нас има доста по-голяма резистентност и по-стабилни цени, което прави страната ни по-привлекателна за вложения “, сподели той.

Управителят на Хърватската национална банка обърна внимание, че въздействието от присъединението на еврото по отношение на инфлацията в страната е много малко. „ Цените са се повишили основно в бранша на услугите. Еврото не е повлияло върху цени на артикули и артикули. Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване с 0,2 процентни пункта “, посочи той.

Вуйчич открои, че след приемането на еврото в Хърватия се вижда и повишаване на виталния стандарт в страната през 2023 година „ Реалните приходите са се усили с 5,7%. В това се има поради и инфлацията в страната. През 2024 година чакаме 3,6% повишаване на действителните приходи “, заяви той.

Банкнотите и монетите, добави Вуйчич, бяха сменени още преди Хърватия да влезе в Еврозоната.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев засегна смисъла на политическия и на икономическите фактори. Той напомни, че България започва пътя си към Еврозоната през 2018 година, а Хърватия година по-късно. „ Ние влязохме в един доста непроизводителен политически интервал. Това, че имаме постоянно държавно управление от средата на предходната година, даде опция този развой в този момент да бъде обновен “, сподели Радев и уточни като извънредно значим за този развой политическият фактор.

Управителят на Българска народна банка добави, че Еврозоната е една отлична опция за ускореното модернизиране на страната, изпреварващ стопански напредък, възстановяване на благосъстоянието на хората.

Вуйчич разяснява, че и в Хърватия има хора, които са скептични към еврото, само че те не са болшинство. „ Всички съществени партии поддържаха еврото и присъединението ни към Еврозоната. След като се присъединихме към Еврозоната поддръжката към еврото набъбна “, сподели той и добави, че 3 – 4 година след присъединението към Еврозоната поддръжката измежду популацията нараства до 70 – 80%, а преди началото на процеса 50% от хората поддържат еврото.