Никица Корубин, политик от РСМ: Защо все още виждаме България със сръбски очи?
След следващото нахлуване против български културен клуб в Северна Македония - накъде вървят връзките сред двете страни? Преди дни водачът на опозицията в Скопие изиска всички български сдружения в страната да бъдат закрити. Има ли учредения за това и какви ще бъдат следствията от измененията в македонски закон, с които ще могат да се управляват имената на непознати сдружения. По тези тематики беседваме с някогашния македонски народен представител Никица Корубин.
Има ли учредения за претенции като това за затваряне на всички български културни клубове в Северна Македония? Такова искане насочи Християн Мицкоски преди няколко дни.
Това е едно несвоевременно изказване на водача на опозицията, че в този момент законът, т.е. измененията в закона за сдруженията и фондациите, давали съображение за закриване на клубовете. Трябва да кажа, че като някогашен депутат най-малкото съм обезпокоена, че тъкмо в интервала, когато започнахме договарянията с Европейски Съюз, Народното събрание одобри по съкратена процедура един рестриктивен закон, т.е. изменение на съществуващия закон за сдруженията и фондациите. Аз съм обезпокоена по няколко точки.
Първо, измененията бяха по съкратена процедура в миг, когато Министерството на правораздаването към този момент приготвя напълно нов закон за сдруженията и фондациите.
Второ, материята, която урежда законът за сдруженията и фондациите, се отнася точно до правото на жителите да се сдружават и да показват мнението си по най-различни учредения, освен във връзка с културните клубове. С други думи, в подобен вид закони ние би трябвало да имаме минимум ограничавания. Особено ме смущава един детайл в измененията и това е съществуването на комисия, която случайно ще взема решение за допустимостта или непригодността на исторически персони. Между другото, Институтът за национална история също ще бъде част от тази комисия, което значи, че имате научна институция, която е директно намесена в правовия ред на страната и случайно, бих споделила по един властнически, даже тоталитарен модел , ще взема решение възможни или неприемливи са дадени исторически персони.
Още един детайл е спорен по отношение на този закон и това е неговата евентуална ретроактивност , т.е. назад деяние, което по някакъв метод заплашва правната сигурност, тъй като сега, в който без значение кое съдружие или фондация е записано по едни правила, вие не може по-късно да измененията разпоредбите и да ги приложите в предишното.
Това, което ме обнадеждава е, че след приемането на този закон, който към този момент влезе в действие, имахме изказвания и от министъра на външните работи, и от министър-председателя, като аз считам това държавно управление и лицата в него за проевропейски, че в процеса на скрининг би трябвало да преразгледаме измененията и в случай че има проблематични моменти в този закон, да ги хармонизираме с Европейски Съюз.
Изявленията са малко закъснели. Това, което би трябвало да се направи в този момент е Министерството на правораздаването, което към този момент приготвя новия закон, да извърши един повсеместен разбор, с публично разискване, да включи специалистите и по-широката общност и да не допуснем страна, която е претендент за Европейски Съюз и членка на НАТО, с парламентарна народна власт, да има каквито и да било ограничаващи, властнически разпореждания в своето законодателство.
Свързани
Вие смятате ли, че в случай че тези промени останат такива каквито са в закона за сдруженията, това ще се отрази отрицателно на интеграцията на Северна Македония км Европейски Съюз?
Интеграцията в Европейски Съюз преди малко стартира. В момента тече процесът на скрининг, при който на практика задачата на Европейски Съюз е да инспектира нашето законодателство, дружно с нашите министерства и преговорния екип. Това е интервалът, в който се чака да осъществим нашето последното обвързване, което е конституционните промени и включването на българите в преамбюла на конституцията. Всеки закон би трябвало да важи за всички и да не бъде дискриминационен. Не би трябвало да разрешаваме в процеса на законовите промени, какъвто е казусът със закона за сдруженията и фондациите, обществото, т.е. онази част от обществото, която е по някакъв метод инструктирана, инструментализирана и даже манипулираща, да диктува процеса на участие на страната в Европейски Съюз.
С други думи, проевропейското държавно управление, което имаме, не би трябвало да се поддава на популистките и националистически подстрекателства на избрани структури в обществото и по някакъв метод да заплаши нашия път, който преди малко стартира с началото на процеса на скрининг и това, което следва – отварянето на първите преговорни глави.
Надявам се това, което се случи с измененията в закона за сдруженията и фондациите, да не се отрази отрицателно и че новият закон няма да съдържа подобен вид ограничаващи разпореждания.
В свои изказвания сте казвали, че днешното македонско отношение по отношение на България не е достоверно македонско, а значително е артикул на външни сили, останали от времето на Югославия. Кой диктува това отношение през днешния ден?
Добър въпрос. Ясно е, че Република Северна Македония е произлязла от Социалистическа федеративна република Югославия и ние сме били неразделна част от тази страна, само че в случай че до 1991 година, т.е. до нашата самостоятелност, можем да търсим оправдания, че не сме имали цялостен надзор или опция да водим наша политика и че политиката в тази Македония като част от Югославия е била диктувана от различен център – от Белград или от тази федерална политика, то няма никакво опрощение за какво след 1991 година на практика резервираме същото отношение към предишното , т.е. го разрешава цялото общество, било при основаването на народен роман, като този за националната история, дали е отношението към съседите като обстановката с България, даже отношението към нашите съграждани албанци в границите на страната. Ние не виждаме с наши достоверни македонски очи, а виждаме с това, което можем да определим като просръбски, сърбофилски, сърбомански, в случай че желаете, взор върху нещата, което може би е законно за Сърбия като страна, да има едни връзки с България и Албания, само че е безусловно нелегитимно, неразбираемо и недопустимо, за какво ние като страна бихме имали същото отношение и взор. Метафорично казано, за какво ние – Македония и македонците виждаме България със сръбски очи и със сръбски очи виждаме или сме виждали албанците?
В този смисъл, това, което нашето общество би трябвало да направи, а аз мисля, че шансът за това е в този момент с процеса на интеграция в Европейски Съюз, е един самокритичен взор към самите себе си, към нашето минало, към нашия роман и най-сетне да изградим, със забавяне от 30 години, една наша достоверна позиция освен в науката, историята, образованието, само че на първо място в политиката и връзките, които построяваме със съседите, тъй че те да бъдат наши връзки.
Разбира се, ние би трябвало да имаме положителни връзки с всички прилежащи страни, само че погледът към България би трябвало да бъде наш, македонски взор. Дори бих споделила, че процесът на европейска интеграция е последният късмет за създаване на здрави връзки, тъй като сега авторитетните структури в обществото, които значително са наследени от някогашна Югославия, без значение дали са в политическите партии, бизнеса, академичната общественост, медиите, които имат голямо въздействие, де факто са тези авторитетни привилегировани структури от предходния режим, които по някакъв метод към момента диктуват държанието и политиката ни. Но в последна сметка зависи от нас, това е изправянето ни очи в очи със самите себе си, с цел да можем не поради България, Гърция или който и да било различен комшия, а поради самите себе си да имаме едно обикновено крепко общество, а с това и естествени връзки със съседите.
Свързани
Казвате, това е последният късмет за възпитаване на здравомислещ взор по отношение на отношението към България, само че оптимист ли сте за това, че връзките сред София и Скопие ще се развиват в позитивна посока оттук насетне?
Аз съм оптимист, тъй като ние различен избор нямаме. Каква ще бъде динамичността и качеството на връзките с България зависи значително от това каква ще бъде динамичността на нашето официално присъединение в Европейски Съюз. Аз не преглеждам тези процеси като отделени един от различен.
Мисля, че с процеса на промени, във всички сфери на обществото, до момента в който съзряваме и по някакъв метод се учим да бъдем самостоятелни, освен чисто официално политически, защото ние сме самостоятелна страна от 30 години, само че и ментално да бъдем самостоятелни, редом ще се усъвършенстват връзките с България. Какви ще са връзките зависи и от двете страни, несъмнено. Ние обаче не можем да влияем на българската страна, на българската политика и общество. Нас би трябвало да ни интересува какво е нашето държание, по отношение на България в тази ситуация, като тук не би трябвало да се минираме и блокираме самите себе си, защото наш интерес като страна е да имаме положителни връзки с България. По този метод ще бъдем по-зрели като страна, както във връзка с проблемите с България, по този начин и ще бъдем зрели и виновни като членка на НАТО и бъдеща членка на Европейски Съюз. Така че за мен това са паралелни процеси – промяната в обществото, която ще се случи по време на присъединението в Европейски Съюз, автоматизирано съгласно мен ще усъвършенства и връзките с България.
Има ли учредения за претенции като това за затваряне на всички български културни клубове в Северна Македония? Такова искане насочи Християн Мицкоски преди няколко дни.
Това е едно несвоевременно изказване на водача на опозицията, че в този момент законът, т.е. измененията в закона за сдруженията и фондациите, давали съображение за закриване на клубовете. Трябва да кажа, че като някогашен депутат най-малкото съм обезпокоена, че тъкмо в интервала, когато започнахме договарянията с Европейски Съюз, Народното събрание одобри по съкратена процедура един рестриктивен закон, т.е. изменение на съществуващия закон за сдруженията и фондациите. Аз съм обезпокоена по няколко точки.
Първо, измененията бяха по съкратена процедура в миг, когато Министерството на правораздаването към този момент приготвя напълно нов закон за сдруженията и фондациите.
Второ, материята, която урежда законът за сдруженията и фондациите, се отнася точно до правото на жителите да се сдружават и да показват мнението си по най-различни учредения, освен във връзка с културните клубове. С други думи, в подобен вид закони ние би трябвало да имаме минимум ограничавания. Особено ме смущава един детайл в измененията и това е съществуването на комисия, която случайно ще взема решение за допустимостта или непригодността на исторически персони. Между другото, Институтът за национална история също ще бъде част от тази комисия, което значи, че имате научна институция, която е директно намесена в правовия ред на страната и случайно, бих споделила по един властнически, даже тоталитарен модел , ще взема решение възможни или неприемливи са дадени исторически персони.
Още един детайл е спорен по отношение на този закон и това е неговата евентуална ретроактивност , т.е. назад деяние, което по някакъв метод заплашва правната сигурност, тъй като сега, в който без значение кое съдружие или фондация е записано по едни правила, вие не може по-късно да измененията разпоредбите и да ги приложите в предишното.
Това, което ме обнадеждава е, че след приемането на този закон, който към този момент влезе в действие, имахме изказвания и от министъра на външните работи, и от министър-председателя, като аз считам това държавно управление и лицата в него за проевропейски, че в процеса на скрининг би трябвало да преразгледаме измененията и в случай че има проблематични моменти в този закон, да ги хармонизираме с Европейски Съюз.
Изявленията са малко закъснели. Това, което би трябвало да се направи в този момент е Министерството на правораздаването, което към този момент приготвя новия закон, да извърши един повсеместен разбор, с публично разискване, да включи специалистите и по-широката общност и да не допуснем страна, която е претендент за Европейски Съюз и членка на НАТО, с парламентарна народна власт, да има каквито и да било ограничаващи, властнически разпореждания в своето законодателство.
Свързани
Вие смятате ли, че в случай че тези промени останат такива каквито са в закона за сдруженията, това ще се отрази отрицателно на интеграцията на Северна Македония км Европейски Съюз?
Интеграцията в Европейски Съюз преди малко стартира. В момента тече процесът на скрининг, при който на практика задачата на Европейски Съюз е да инспектира нашето законодателство, дружно с нашите министерства и преговорния екип. Това е интервалът, в който се чака да осъществим нашето последното обвързване, което е конституционните промени и включването на българите в преамбюла на конституцията. Всеки закон би трябвало да важи за всички и да не бъде дискриминационен. Не би трябвало да разрешаваме в процеса на законовите промени, какъвто е казусът със закона за сдруженията и фондациите, обществото, т.е. онази част от обществото, която е по някакъв метод инструктирана, инструментализирана и даже манипулираща, да диктува процеса на участие на страната в Европейски Съюз.
С други думи, проевропейското държавно управление, което имаме, не би трябвало да се поддава на популистките и националистически подстрекателства на избрани структури в обществото и по някакъв метод да заплаши нашия път, който преди малко стартира с началото на процеса на скрининг и това, което следва – отварянето на първите преговорни глави.
Надявам се това, което се случи с измененията в закона за сдруженията и фондациите, да не се отрази отрицателно и че новият закон няма да съдържа подобен вид ограничаващи разпореждания.
В свои изказвания сте казвали, че днешното македонско отношение по отношение на България не е достоверно македонско, а значително е артикул на външни сили, останали от времето на Югославия. Кой диктува това отношение през днешния ден?
Добър въпрос. Ясно е, че Република Северна Македония е произлязла от Социалистическа федеративна република Югославия и ние сме били неразделна част от тази страна, само че в случай че до 1991 година, т.е. до нашата самостоятелност, можем да търсим оправдания, че не сме имали цялостен надзор или опция да водим наша политика и че политиката в тази Македония като част от Югославия е била диктувана от различен център – от Белград или от тази федерална политика, то няма никакво опрощение за какво след 1991 година на практика резервираме същото отношение към предишното , т.е. го разрешава цялото общество, било при основаването на народен роман, като този за националната история, дали е отношението към съседите като обстановката с България, даже отношението към нашите съграждани албанци в границите на страната. Ние не виждаме с наши достоверни македонски очи, а виждаме с това, което можем да определим като просръбски, сърбофилски, сърбомански, в случай че желаете, взор върху нещата, което може би е законно за Сърбия като страна, да има едни връзки с България и Албания, само че е безусловно нелегитимно, неразбираемо и недопустимо, за какво ние като страна бихме имали същото отношение и взор. Метафорично казано, за какво ние – Македония и македонците виждаме България със сръбски очи и със сръбски очи виждаме или сме виждали албанците?
В този смисъл, това, което нашето общество би трябвало да направи, а аз мисля, че шансът за това е в този момент с процеса на интеграция в Европейски Съюз, е един самокритичен взор към самите себе си, към нашето минало, към нашия роман и най-сетне да изградим, със забавяне от 30 години, една наша достоверна позиция освен в науката, историята, образованието, само че на първо място в политиката и връзките, които построяваме със съседите, тъй че те да бъдат наши връзки.
Разбира се, ние би трябвало да имаме положителни връзки с всички прилежащи страни, само че погледът към България би трябвало да бъде наш, македонски взор. Дори бих споделила, че процесът на европейска интеграция е последният късмет за създаване на здрави връзки, тъй като сега авторитетните структури в обществото, които значително са наследени от някогашна Югославия, без значение дали са в политическите партии, бизнеса, академичната общественост, медиите, които имат голямо въздействие, де факто са тези авторитетни привилегировани структури от предходния режим, които по някакъв метод към момента диктуват държанието и политиката ни. Но в последна сметка зависи от нас, това е изправянето ни очи в очи със самите себе си, с цел да можем не поради България, Гърция или който и да било различен комшия, а поради самите себе си да имаме едно обикновено крепко общество, а с това и естествени връзки със съседите.
Свързани
Казвате, това е последният късмет за възпитаване на здравомислещ взор по отношение на отношението към България, само че оптимист ли сте за това, че връзките сред София и Скопие ще се развиват в позитивна посока оттук насетне?
Аз съм оптимист, тъй като ние различен избор нямаме. Каква ще бъде динамичността и качеството на връзките с България зависи значително от това каква ще бъде динамичността на нашето официално присъединение в Европейски Съюз. Аз не преглеждам тези процеси като отделени един от различен.
Мисля, че с процеса на промени, във всички сфери на обществото, до момента в който съзряваме и по някакъв метод се учим да бъдем самостоятелни, освен чисто официално политически, защото ние сме самостоятелна страна от 30 години, само че и ментално да бъдем самостоятелни, редом ще се усъвършенстват връзките с България. Какви ще са връзките зависи и от двете страни, несъмнено. Ние обаче не можем да влияем на българската страна, на българската политика и общество. Нас би трябвало да ни интересува какво е нашето държание, по отношение на България в тази ситуация, като тук не би трябвало да се минираме и блокираме самите себе си, защото наш интерес като страна е да имаме положителни връзки с България. По този метод ще бъдем по-зрели като страна, както във връзка с проблемите с България, по този начин и ще бъдем зрели и виновни като членка на НАТО и бъдеща членка на Европейски Съюз. Така че за мен това са паралелни процеси – промяната в обществото, която ще се случи по време на присъединението в Европейски Съюз, автоматизирано съгласно мен ще усъвършенства и връзките с България.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ