След поражението си от руснаците при Полтава през 1709 г.

След провалянето си от руснаците при Полтава през 1709 година шведската сухопътна войска към този момент не представлявала онази страховита мощ, с която крал Карл XII почнал Северната война (1700-1721). Но съществуването на мощен шведски флот пречело на бързото и победоносно преустановяване на войната в интерес на Русия и нейните съдружници. През 1714 г. първоначалният проект за деяние предвиждал взаимни дейности на съветските и датските военноморски сили. Походът на съветския флот от леки галери трябвало да има помощен темперамент. И без това към този момент съвсем никой не ги употребявал в огромни борби – тяхното време от дълго време било минало.

Съвместните дейности с датчаните обаче не се състояли, по тази причина проектът на акцията бил изменен. Петър I наредил галерният флот да се движи около брега на Балтийско море, да стовари десант на територията на врага и така войната да завърши. Той се състоял от 99 галери и по-малки гребни кораби – скампавеи. Общото управление публично се осъществявало от генерал-адмирал Ф. М. Апраксин макар, че основната роля в операцията принадлежала на царя.

През юли 1714 г. шведският флот под командването на адмирал Ватранг заградил пътя на съветските галери при нос Гангут. Шведите не бързали да влязат в пердах и чакали съветското командване да направи неверен ход.

На полуостров Гангут в района, където се намирал съветският флот, имало тясна (около 2 км) сухоземна линия, комфортна за влачене на относително леките съветски галери. Според плана на Петър I трябвало да се извлекат няколко галери и по този метод да се заблуди врага. Но шведското командване решило да хване съветския галерен флот „ в клещи “.

Малък отряд от една фрегата, шест галери и два шхербота под командването на контраадмирал Нилс Ереншелд се насочил към мястото, където русите строели трасето за влачене. Отрядът на вицеадмирал Лиле трябвало да обстрелва съветските галери в базата им до село Твермине, а самият Ватранг с основните сили останал при нос Гангут.

Но тогава се намесил случаят – нямало никакъв вятър и шведският флот просто останал имобилен.Отрядът на Лиле не успял да доближи Твермине, като се задоволил със пукотевица от прекомерно огромно разстояние. На свой ред съветското командване подхванало самоуверен пробив при нос Гангут. Авангардът  минал във вътрешността в морето около ескадрата на Ватранг, а основните сили – около брега. Основните сили на съветския галерен флот, които направили пробива, в това време блокирали отряда на контраадмирал Ереншелд. Шведите се подготвили за борба в тесния фиорд Рилакс, където русите не можели да разпрострат силите си.

За офанзива на шведските позиции бил избран отряд от 23 съветски галери. Единадесет от тях били ориентирани към шведския флагман в центъра, а по четири трябвало да нападат двата фланга.

Още четири галери трябвало да заобиколят шведите и да атакуват отзад. Съотношението на силите било следното: на девет шведски кораба имало 941 бойци с 94 оръдия; руският авангард от 23 галери имал на борда си 3450 души и от 127 до 143 оръдия. В 14 ч. на 7 август 1714 г. от съветската флагманска галера „ Света Наталия “ бил подаден сигнал за атака.

Руското командване съумяло да сътвори решаващо преимущество и в артилерия, и в жива мощ. Но освен количествено, превъзходството на русите било и качествено. Личният състав били не моряци, а войници от пехотни полкове, които можели да извършват най-различни функционалности: по време на поход гребели, по време на десант слизали на брега, а при морски пердах взели участие в абордажите. Нещо повече, за разлика от шведските моряци, те имали еднообразно въоръжение: най-вече пушки-фузеи с щикове, а за хладно оръжие – шпаги или прави саби-палаши.

При приближаването си към противника ниските шведски кораби били обсипани с градушка от патрони. Така да вземем за пример, 700 души от съветския Ингерманландски полк  стреляли средно по 28 пъти – а пушечният огън от късо разстояние с изключение на, че е смъртоносен, оказва и съществено психическо влияние.

И едва след нескончаем обстрел на шведските кораби последвал абордажна борба, където численото предимство и еднаквото въоръжение се оказали решаващите фактори. Самият абордаж също се правил поредно. Първо били завладяни шведските флангови галери, а след това последвала едновременна офанзива от няколко страни на най-мощния шведски транспортен съд – флагманският „ Елефант “ („ Слон “).

В резултат на тричасовата борба били пленени всичките 9 шведски кораба. Руският флот не понесъл загуби в кораби. Били убити 124 души, други 342 – ранени. Загубите на шведите били доста по-големи: 361 души убити, а всички останали – пленени. Сред пленниците бил и контраадмирал Ереншелд, който получил седем рани.

Победата при Гангут била необятно отпразнувана в Санкт-Петербург. За участниците в борбата бил изсечен специфичен орден. По време на празничните тържества на площад „ Троицкая “ издигнали триумфална арка, върху която изобразили орел, седнал върху слон. Надписът „ Руският орел не лови мухи “ загатвал за руския герб, а изображението – и за името на шведския флагман.

Шведските пленени кораби останали в Санкт-Петербург до 1743 година. Победата на съветския флот разрешила да бъдат завладяни Аландските острови. Новината провокирала и забележителен резонанс в Европа. От тактическа позиция, с цената на относително дребни загуби, на шведския флот било нанесено сензитивно проваляне. Командирът на шведската ескадра адмирал Ватранг не издържал позора: идната година, базирайки се на лошо здраве, той се отказал от командването и година по-късно умрял.

Младият съветски флот получил доста забавен и поучителен опит в такива абордажни сражения, които били типични единствено за Северната война. Но шведите не си взели поука: 6 години по-късно русите ги разгромили при Гренгам в сходни условия. А борбата при Гангут останала известна в историята като последното стълкновение на галерите.

–