“Измислиха нов начин”. Как руските доброволци със свои ръце помагат на фронта
След мобилизацията събитията в Украйна дефинитивно престанаха да занимават само професионалните военни. Не остават настрани и тези, които не са отишли на фронта. За това по какъв начин руснаците поддържат бойците - в материала.
Всичко се пазеше у дома.
Ксения Шевченко от Самара стартира да шие инцидентно - преди пет години, в отпуск по майчинство тя взема решение да " занимава главата и ръцете си ". Така се появява заниманието.
„ Някъде на 25 септември си помислих, че в подобен миг е належащо да се помогне на мобилизираните и сътворих групата „ Шием за нашите момчета “, споделя тя. „ Сега в чата ни има към 300 души, всеки оказва помощ както може. "
Правят всичко - пуловери, камуфлажни костюми, балаклави, " петолъчки " (тактически килимчета), термобельо, шапки. Материалът се закупува за лична сметка. Небезразлични хора изпращат пари.
Отначало Ксения шие сама. След това се включват и приятелки.
" Те работеха вкъщи и готовите облекла се съхраняваха при мен. Просто стана невероятно да се разхождате из жилището - безусловно не можехте да стигнете до кухнята, с цел да изпържите яйца ", спомня си тя.
Но преди седмица локален духовник им оказва помощ - дава помещение в църквата, където може да оставят нещата. Там локалните дами носят плетени чорапи за мобилизираните.
" Още има и доста пощенски картички и детски писма. Изпращаме ги и на бойците - освен да ги стоплим физически, само че и да ги стоплим по някакъв метод в душата. Това също е доста значимо ", споделя Шевченко.
Първата партида, изпратена на фронта през октомври, тежала към 160 кг. След това помоще прехвърляна още няколко пъти.
Домашна храна на фронта
Не изпращат единствено облекла. Например Мария Варламова от Симферопол купува и храна. Започнала да вари сладко - “Домашното въпреки всичко е по-вкусно! ".
„ Но знаех, че мога да оказа помощ повече “, изяснява тя.
И тогава кримчанката взема решение да сготви " изсъхнал борш ": изсушава към този момент сварените зеленчуци в дехидратор, смесва и пакетира на порции. Остава единствено да се излее вряща вода.
Прави към 100 порции на първата партида. Впечатляващо количество за една стопанка - само че капка в морето от армейски потребности.
Постепенно набира помощници - 15 души подготвят необикновени дажби с нея. Сред тях е Анна Бояринцева, която последователно уголемява делото: договаря доставките с доброволци и учетворява екипа.
" Някой купува артикули, някой ги обработва, някой ги суши. И два пъти седмично се събираме в къщата на някого, с цел да опаковаме всичко ", споделя Мария.
Те постоянно работят за Бояринцева, която управлява плана. Но е невероятно да се създават комплекти в такива размери в апартамент - нужни са специфични условия за предпазване. Затова градът отпуска нова постройка. Сега се прави ремонт - за сметка на локални бизнесмени.
Когато разбрали за кримчанките в обществените мрежи, почнали да оферират помощ. И те в отговор изпратиха предписания - в този момент дажбите се вършат в 30 града в цяла Русия. Те подготвят освен супи и месни ястия, само че и да вземем за пример сладкиши, които могат да се съхраняват дълго време.
„ Това може да избави нечий живот “
Военните се нуждаят от храна и облекло от самото начало. Медицински консумативи - по-рядко, макар че животът на бойците от време на време зависи от тях. Следователно всички артикули би трябвало да бъдат с високо качество. Точно това твърди Владимир Котелников от Краснодар, шивач.
При оповестяването на мобилизацията той се свързва с приятеля си Евгений Самарев, който работи с тримерен принтер. Заедно вземат решение да вършат турникети - специфични устройства, които оказват помощ за бързо прекъсване на кървенето при пострадване на крак.
Идеята е взета като основа за отворения интернационален план “Глия ” за произвеждане на печатни турникети - тази технология се употребява интензивно, да вземем за пример, в Близкия изток.
В своята работа Владимир и Евгений се придържат към два елементарни правилото: планът би трябвало да бъде нетърговски, а продуктите би трябвало да бъдат допустимо най-лесни за произвеждане.
" Първоначално всичко се правеше за нашасметка - цената е много ниска. В един миг познати започнаха да подаряват, а по-късно се включиха и непознати. Предприятията, в които работим, помогнаха, дадоха ни материали и ни разрешиха да използваме техника ”, споделя Евгений.
В продължение на три месеца турникетите непрестанно се усъвършенстват - въз основа на противоположна връзка от военните и специфичен екип от изпитатели. Сега, отбелязва Самарев, образците са оптимално надалеч от непознатите мостри. Всъщност Краснодар е основал лична технология.
Сега производството се уголемява. Наскоро е основана и специфичен резистентен на заледяване турникет, с който може да се работи при минус четиридесет.
„ Популярни са и нашите ампули за противошокови комплекти, които разрешават да подготвите лекарството за приложение не за 20 секунди, а за три или четири. Това е сериозно значимо за човек в потрес. Устройството е просто, само че ние работим по него дълго време. Вече сме създали към 1500 бройки ", споделя доброволецът.
Малък приход носи единствено създаденият тренажор за слагане на тампони, който ненадейно става издирван. На военните се дава на себестойност, до момента в който облагите се вършат от продажби на разнообразни цивилни компании.
На Самарев неведнъж са предлагани огромни средства за разкриване на пълновръстен цех. „ Но колкото повече пари, толкоз по-голяма е отговорността ", споделя той. „ И философията на нашия план е малко по-различна – желаеме да останем децентрализирани ”, добавя той.
Така, уверен е доброволецът, ще бъде допустимо да се привлекат още повече грижовни хора. В последна сметка всеки турникет, всяка здравна шина може да избави нечий живот.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Всичко се пазеше у дома.
Ксения Шевченко от Самара стартира да шие инцидентно - преди пет години, в отпуск по майчинство тя взема решение да " занимава главата и ръцете си ". Така се появява заниманието.
„ Някъде на 25 септември си помислих, че в подобен миг е належащо да се помогне на мобилизираните и сътворих групата „ Шием за нашите момчета “, споделя тя. „ Сега в чата ни има към 300 души, всеки оказва помощ както може. "
Правят всичко - пуловери, камуфлажни костюми, балаклави, " петолъчки " (тактически килимчета), термобельо, шапки. Материалът се закупува за лична сметка. Небезразлични хора изпращат пари.
Отначало Ксения шие сама. След това се включват и приятелки.
" Те работеха вкъщи и готовите облекла се съхраняваха при мен. Просто стана невероятно да се разхождате из жилището - безусловно не можехте да стигнете до кухнята, с цел да изпържите яйца ", спомня си тя.
Но преди седмица локален духовник им оказва помощ - дава помещение в църквата, където може да оставят нещата. Там локалните дами носят плетени чорапи за мобилизираните.
" Още има и доста пощенски картички и детски писма. Изпращаме ги и на бойците - освен да ги стоплим физически, само че и да ги стоплим по някакъв метод в душата. Това също е доста значимо ", споделя Шевченко.
Първата партида, изпратена на фронта през октомври, тежала към 160 кг. След това помоще прехвърляна още няколко пъти.
Домашна храна на фронта
Не изпращат единствено облекла. Например Мария Варламова от Симферопол купува и храна. Започнала да вари сладко - “Домашното въпреки всичко е по-вкусно! ".
„ Но знаех, че мога да оказа помощ повече “, изяснява тя.
И тогава кримчанката взема решение да сготви " изсъхнал борш ": изсушава към този момент сварените зеленчуци в дехидратор, смесва и пакетира на порции. Остава единствено да се излее вряща вода.
Прави към 100 порции на първата партида. Впечатляващо количество за една стопанка - само че капка в морето от армейски потребности.
Постепенно набира помощници - 15 души подготвят необикновени дажби с нея. Сред тях е Анна Бояринцева, която последователно уголемява делото: договаря доставките с доброволци и учетворява екипа.
" Някой купува артикули, някой ги обработва, някой ги суши. И два пъти седмично се събираме в къщата на някого, с цел да опаковаме всичко ", споделя Мария.
Те постоянно работят за Бояринцева, която управлява плана. Но е невероятно да се създават комплекти в такива размери в апартамент - нужни са специфични условия за предпазване. Затова градът отпуска нова постройка. Сега се прави ремонт - за сметка на локални бизнесмени.
Когато разбрали за кримчанките в обществените мрежи, почнали да оферират помощ. И те в отговор изпратиха предписания - в този момент дажбите се вършат в 30 града в цяла Русия. Те подготвят освен супи и месни ястия, само че и да вземем за пример сладкиши, които могат да се съхраняват дълго време.
„ Това може да избави нечий живот “
Военните се нуждаят от храна и облекло от самото начало. Медицински консумативи - по-рядко, макар че животът на бойците от време на време зависи от тях. Следователно всички артикули би трябвало да бъдат с високо качество. Точно това твърди Владимир Котелников от Краснодар, шивач.
При оповестяването на мобилизацията той се свързва с приятеля си Евгений Самарев, който работи с тримерен принтер. Заедно вземат решение да вършат турникети - специфични устройства, които оказват помощ за бързо прекъсване на кървенето при пострадване на крак.
Идеята е взета като основа за отворения интернационален план “Глия ” за произвеждане на печатни турникети - тази технология се употребява интензивно, да вземем за пример, в Близкия изток.
В своята работа Владимир и Евгений се придържат към два елементарни правилото: планът би трябвало да бъде нетърговски, а продуктите би трябвало да бъдат допустимо най-лесни за произвеждане.
" Първоначално всичко се правеше за нашасметка - цената е много ниска. В един миг познати започнаха да подаряват, а по-късно се включиха и непознати. Предприятията, в които работим, помогнаха, дадоха ни материали и ни разрешиха да използваме техника ”, споделя Евгений.
В продължение на три месеца турникетите непрестанно се усъвършенстват - въз основа на противоположна връзка от военните и специфичен екип от изпитатели. Сега, отбелязва Самарев, образците са оптимално надалеч от непознатите мостри. Всъщност Краснодар е основал лична технология.
Сега производството се уголемява. Наскоро е основана и специфичен резистентен на заледяване турникет, с който може да се работи при минус четиридесет.
„ Популярни са и нашите ампули за противошокови комплекти, които разрешават да подготвите лекарството за приложение не за 20 секунди, а за три или четири. Това е сериозно значимо за човек в потрес. Устройството е просто, само че ние работим по него дълго време. Вече сме създали към 1500 бройки ", споделя доброволецът.
Малък приход носи единствено създаденият тренажор за слагане на тампони, който ненадейно става издирван. На военните се дава на себестойност, до момента в който облагите се вършат от продажби на разнообразни цивилни компании.
На Самарев неведнъж са предлагани огромни средства за разкриване на пълновръстен цех. „ Но колкото повече пари, толкоз по-голяма е отговорността ", споделя той. „ И философията на нашия план е малко по-различна – желаеме да останем децентрализирани ”, добавя той.
Така, уверен е доброволецът, ще бъде допустимо да се привлекат още повече грижовни хора. В последна сметка всеки турникет, всяка здравна шина може да избави нечий живот.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ