Д-р Христо Стоянов: Българите доплащат 70% за здравна грижа, реформата е наложителна
„ След ковидната пандемия и преди 11 месеца, когато бях назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността шеф, болничното заведение беше в едно релативно устойчиво положение. След приключването на дотациите, свързани с пандемията, както и останалите лечебни заведения, имаме известни компликации, само че сега болница работи на цялостни обороти и се стремим да реализиране нужните предели. “ Това сподели шефът на УМБАЛ „ Лозенец “ доктор Христо Стоянов пред БНР.
Той акцентира, че лечебното заведение има към 4 млн. лева просрочени отговорности, които са разпределени за поетапно покриване и са главно към енергийни източници - ток и вода.
„ Но ще се оправим, имаме над 2 млн. лева приходи за ноември месеца, всички кревати са ни заети и се надявам, че този тренд ще се резервира и отсега нататък ", посочи още доктор Стоянов.
По думите му лечебното заведение ще продължи да работи в бъдеще в посока болничното заведение да бъде отворена за всички български жители, на второ място ще продължи да се развива и ползва интердисциплинарният метод в лекуването на пациентите.
„ Ще продължи развиването на Центъра за профилактика и лекуване на рака на дебелото черво, отпред с доктор Герасим Темелков, а от началото на идната година ще бъде оголен и Център за рак на панкреаса като за задачата през януари 2023 година сме поканили водещ европейски хирург - той е завеждащ на втория максимален център по панкреатична хирургия в Германия.
Ще продължи традицията да се провеждат през безвъзмездни профилактични прегледи, като през два месеца се организират клинични дни, отдадени на разнообразни заболявания, като първата е рак на панкреаса. Част от нашия екип към този момент е водещ хирург в панкреатичната област - доцент Олег Чолаков. Предстои и разкриването на Метаболитен център, които ще се управлява от млад ендокринолог - доктор Десимира Миронова, и който ще работи взаимно с нашите гастроентеролози ", описа още д- р Стоянов.
Директорът на УМБАЛ „ Лозенец “ разяснява и трансплантационната активност в болничното заведение. „ Тя се развива по този начин, както е в цялата страна - т.е. тя е замряла. Ние можем да вършим бъбречни трансплантации когато и да е, стига да има донорски обстановки. В момента нямаме опция да правим трансплантации на черен дроб на деца, тъй като нямаме екип, който чисто механически да прави тази активност. И сме изпратили млади сътрудници за образование в Румъния в техния максимален трансплантационен център. По два екипа по линия на ИАМН те се образоват в региона на трансплантации за бъбреци и черен дроб ", заяви доктор Стоянов.
Според него най-големите проблеми на българското опазване на здравето са в несъответстващото остойностяване на клиничните пътеки, което води до огромни проблеми в системата на държавното опазване на здравето. Другият проблем е кадровият недостиг във всяка здравна област.
" Остойностяването на клиничните пътеки в частта си здравна активност и вложени медицински произведения би трябвало главно да се преразгледат. Приветствам самодейността на служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев да се изготви остойностяване на лекарския труд, съобразено с европейските правила. Крайно време е научните сдружения да одобряват и правила за добра здравна процедура ", сподели още той.
По думите на доктор Стоянов, българите доплащат 70 на 100 за здравна грижа, по тази причина е неотложно да има политическа воля да се вземат решения за метаморфоза на системата в тази област. „ Има задоволително добре развити практики в Западна Европа, с които са контролирани тези доплащания и въвеждането на ясни правила за това ще докара до сигурност и за пациента, който ще знае защо дава пари и каква услуга получава, а работещите ще могат умерено да получават почтени хонорари “, съобщи шефът на УМБАЛ „ Лозенец “.
Той акцентира, че лечебното заведение има към 4 млн. лева просрочени отговорности, които са разпределени за поетапно покриване и са главно към енергийни източници - ток и вода.
„ Но ще се оправим, имаме над 2 млн. лева приходи за ноември месеца, всички кревати са ни заети и се надявам, че този тренд ще се резервира и отсега нататък ", посочи още доктор Стоянов.
По думите му лечебното заведение ще продължи да работи в бъдеще в посока болничното заведение да бъде отворена за всички български жители, на второ място ще продължи да се развива и ползва интердисциплинарният метод в лекуването на пациентите.
„ Ще продължи развиването на Центъра за профилактика и лекуване на рака на дебелото черво, отпред с доктор Герасим Темелков, а от началото на идната година ще бъде оголен и Център за рак на панкреаса като за задачата през януари 2023 година сме поканили водещ европейски хирург - той е завеждащ на втория максимален център по панкреатична хирургия в Германия.
Ще продължи традицията да се провеждат през безвъзмездни профилактични прегледи, като през два месеца се организират клинични дни, отдадени на разнообразни заболявания, като първата е рак на панкреаса. Част от нашия екип към този момент е водещ хирург в панкреатичната област - доцент Олег Чолаков. Предстои и разкриването на Метаболитен център, които ще се управлява от млад ендокринолог - доктор Десимира Миронова, и който ще работи взаимно с нашите гастроентеролози ", описа още д- р Стоянов.
Директорът на УМБАЛ „ Лозенец “ разяснява и трансплантационната активност в болничното заведение. „ Тя се развива по този начин, както е в цялата страна - т.е. тя е замряла. Ние можем да вършим бъбречни трансплантации когато и да е, стига да има донорски обстановки. В момента нямаме опция да правим трансплантации на черен дроб на деца, тъй като нямаме екип, който чисто механически да прави тази активност. И сме изпратили млади сътрудници за образование в Румъния в техния максимален трансплантационен център. По два екипа по линия на ИАМН те се образоват в региона на трансплантации за бъбреци и черен дроб ", заяви доктор Стоянов.
Според него най-големите проблеми на българското опазване на здравето са в несъответстващото остойностяване на клиничните пътеки, което води до огромни проблеми в системата на държавното опазване на здравето. Другият проблем е кадровият недостиг във всяка здравна област.
" Остойностяването на клиничните пътеки в частта си здравна активност и вложени медицински произведения би трябвало главно да се преразгледат. Приветствам самодейността на служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев да се изготви остойностяване на лекарския труд, съобразено с европейските правила. Крайно време е научните сдружения да одобряват и правила за добра здравна процедура ", сподели още той.
По думите на доктор Стоянов, българите доплащат 70 на 100 за здравна грижа, по тази причина е неотложно да има политическа воля да се вземат решения за метаморфоза на системата в тази област. „ Има задоволително добре развити практики в Западна Европа, с които са контролирани тези доплащания и въвеждането на ясни правила за това ще докара до сигурност и за пациента, който ще знае защо дава пари и каква услуга получава, а работещите ще могат умерено да получават почтени хонорари “, съобщи шефът на УМБАЛ „ Лозенец “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ