Слушайте възрастните си родители – полезно е за тях!
След като в тийнейджърските си години тотално са отрекли полезностите на родителите си, някои млади възрастни преоткриват насладата от фамилния живот и още веднъж виждат смисъл в гледните точки на по-зрялото потомство. Кой знае? Може би даже има изгода от фукането с акъла на „ нашите ”. Започването на диалог с „ Мама постоянно казваше… ” или „ Татко умееше да… ” би могло да помогне на един некомпетентен двадесет-и-няколко-годишен да звучи като извор на мъдрост.
Но колкото и ядно да се възхищават на проницателността на предците си, младите възрастни евентуално възприемат едвам дребна част от техните препоръки. Защото… ами, светът е друг от времето на техните млади години. А и кой се вижда с родителите си всеки ден, откогато се е изнесъл от бащиното огнище? И какво ли знаят мама и баща за напрежението в съвремието? Ама съществено!
Тъжно, в случай че нещата в действителност стоят по този начин. Защото съгласно ново изследване, оповестено в мартенския брой на Social Psychology Quarterly, хората на възраст над 60 години, които намират благоприятни условия да споделят мъдростта си и да дават потребни препоръки, намират живота си за по-пълноценен.
Изследването, извършено измежду 2583 американци, сочи, че 90% от запитаните в посочената възрастова група, които през последната година са посъветвали другар, родственик, комшия или чужд, считат житейския си път за по-стойностен. За съпоставяне, единствено 60% от респондентите, които не са имали опция да дадат упътване, са на същото мнение.
Запленен от явната връзка сред удовлетвореността от живота и предаването на мъдрост, един от създателите на проучването, Маркус Шафер, споделя: „ Много хора на възраст 60+ от скоро са пенсионери. Може би гнездата им наскоро са се опразнили и сега се пробват прочувствено да се разделят с работното място и фамилните отговорности, и да преминат към заниманията и паниките, които съпровождат старостта. Може би за първи път от десетилетия се усещат незначими. Даването на препоръки може да им помогне да се усещат свързани. ”
Вероятно изненадващо, анализът на резултатите от анкетата демонстрира, че изгодите от даването на препоръки за удовлетвореността от живота фрапантно понижават след 70-годишна възраст. Според Шафер, повода е, че когато доближат 70+, множеството хора са приключили прехода от работни и фамилни отговорности и са разкрили нови способи да се усещат значими и да останат свързани със света. С годините може би са изнемощели физически, само че пък се оправят както могат.
Покер, някой?
Ребека Кофи, теоретичен публицист, хуморист и романист; създател на фактологичния разказ Hysterical: Anna Freud’s Story, за Psychology Today
Източник: Мениджър Нюз
