Не мога да прегърна сина си, но той идва и ме прегръща… Историята на Ник Вуйчич
След като се родил без ръце и крайници, преживявайки единствено беди, Ник Вуйчич станал един от най-известните християнски проповедници в света. Предлагаме ви да прочетете част от негова прочувствена тирада:
Без ръце и без крайници не е елементарно, само че по-лошо е да имаш инвалидно сърце. Искам да стартира речта си с една занимателна история. Веднъж към мен се приближи един човек, погледна ме втренчено и възкликна: „ Какво се е случило с теб? “ А аз: „ Цигари! “ Винаги би трябвало да се смеете, запомнете…
Когато съм се родил, съобщили на родителите ми, че не умея да вървя, на което те дали отговор: „ Не знаеш какво можеш, до момента в който не пробваш “. Те не знаели, че освен не мога да вървя, само че и да скачам, плавам, да се занимавам със сърфинг и даже да скачам с парашут.
Когато бях дете, не знаех какво ми следва, виждах единствено разрушени части. Мислех какъв ще бъде животът ми в случай че всеки може да ме обиди? Мислех, че в никакъв случай няма да се оженя… Вече 4 години сме дружно с моята брачна половинка и имаме двама сина. Обичам своя живот и не бих трансформирал нищо в него.
Но първо би трябвало да се научите да бъдете признателни за това, което имате. Не знам какво имате в този момент и защо мечтаете, само че най-важното в света е любовта.
Веднъж попитах деца на 8 години: „ Усещате ли напрежение? “ И те ми дадоха отговор: „ Аха! Толкова комплицирани домашни работи, писна ни и от братята и сестрите. Само стрес в живота! “
После говорех с 13-годишен младеж, а той: „ Родителите ми ме побъркват, нямам гадже, стрес “. И при 17-годишните е стрес – последна година в учебно заведение и би трябвало да постъпят в университет. И в случай че влязат в университет – всичко ще е наред! Но знаете ли какво? Те ще влязат в университет, а положителното няма да пристигна, в този момент парите няма да стигат: „ Само да получа работа и всичко ще бъде наред! “ Получил работа, погледнал своя началник и стрес цялостен!
Мислех, че даже в случай че се оженя, не мога да хвана за ръка своята жена. Но през днешния ден знам, че не е наложително да я държа за ръка, нужно е да я държа за сърцето.
Днес по-големият ми наследник Кийоши е на три години, той е по-висок от мен. Когато синът ми плаче, аз не мога да го прегърна, само че той и два и ме прегръща самичък. Ето ви доказателство: фантазиите се сбъдват!
Веднъж говорех пред публика в Калифорния и видях по какъв начин един мъж подвигна малко момче – Даниел Мартинес. Погледнах го и въздъхнах: то нямаше нито ръце, нито крайници. Помолих татко му да докара дребния на сцената, той беше единствено на 19 месеца.
Той гледаше мен, аз него, не можех да му дам „ пет “, само че поставих своя дребен крайник върху него. И той се усмихна. А всички в близост плакаха, тъй като това беше знамение.
Бъдете признателни за това, което имате и мечтайте по-мащабно. Някога аз не ценях своя крайник. Но в този момент с него набирам 43 думи в минута върху клавиатурата (това, в случай че към момента допивам чашата си кафе).
И да, преди да получа покана от първото си учебно заведение, се обадих на 52 образователни заведения! 52 неуспеха. Когато имаш цел бъди подготвен за неуспехи.
Държавата не можеше да ми помогне, когато постъпих в университет. Помогна ми некомерсиалната организация „ Австралийци за австралийците “.
Дръжте се за живота, за вярата и още веднъж ще ви повдигнат нагоре!
