Ваня Червенкова спря и се върна малко под Аконкагуа: Само вятърът и звездите бяха моите истински спътници!!!
След като през месец август предходната година Ваня Червенкова покори най-високия връх в Кавказ - Елбрус, бизнесдамата си сложи нова амбициозна цел.
Тя бе твърдо решена този път да изкачи връх Аконкагуа (6962 м), който е най-високият в Южна Америка и въобще отвън Азия. Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса. Червенкова потегли на дългото странствуване още на 8-ми януари, единствено месец откакто прекара коронавирус. След голям брой премеждия и прекарвания Аконкагуа не позволи Ваня, само че флага ни от върха развя различен българин - Любомир Бачев.
Ето и откровения роман от първо лице на бизнесдамата за извънредно рисковите дни, които е претърпяла в планината, както и за сложното решение да се откажеш единствено на няколко метра от триумфа:
'26.01.2022
5:55 Мин Лагер “Холера”
Великият Аконкагуа не ме позволи до себе си..Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
И все пак това беше най-голямата височина за човешкия ми организъм 6300 метра до която съм достигала и от която взех решение за връщане в 5 лагер “ Холера”
И в случай че на Елбрус през нощта след тежка втора степен на височинна болест взех решение да продължа и не усещах заплаха,тук взех вярното и трезво решение за връщане в първия вероятен лагер, с цел да се спася!Знаех и осъзнавах, че мога да стигна, само че сили за връщане няма да имам…
Щурмувахме малко след среднощ. Напредвахме постепенно, макар, че силите ми бяха съвсем изчерпани. Аз, Вика Клименко, Любомир Бачев и към нас от лагер “ Нидо де кондорес” се присъедени Сеня, съветски финансист, живеещ в Ню ЙОРК.
Истината е че, моят организъм не се оправи след скоро прекарания ковид/ в действителност единствено преди месец/истината е, че рискувах и потеглих. Пътуването ни изначално се обърка, с недопускането ни в Чили, изчаквахме нервно в Сао Пауло, и най-после се класирахме в Мендоса. След приемането ни на пермитите потеглихме. Предстояха ни дълги дистанции с температурни амплитуди от + 37 до финален лагер -30 градуса. Имахме дълги и мъчителни преходи до базов лагер “ Плаза де Мулас” преминахме сполучлива адаптация с радиални трекинги и и два пъти нанагорнище до 5550 метра и още веднъж втурване, изчакахме няколко дни извънредно неприятно време. Още на първата нощувка на лагер “ Нидо де Кондорес “ се разболях. Организма ми беше мощно отпаднал. Отказвах да хапвам, повръщаше ми се от всичко, доста внезапно смъкнах килограми. Кашлях безумно и започнаха първите признаци на височинна болест.
Въпреки всичко взех решение, че болна ще атакувам, което беше неуместно от моя страна. На 25 стигнахме от базов лагер във втори лагер “Нидо де Кондорес “преспахме за повторно на 5550 метра и оттова потеглихме за лагер 4” Берлин “и финален лагер “Холера “на 6000 метра..
Около среднощ щурмувахме.. Някъде по пътя организма ми отхвърли, доста мощно кашлях, нямах въздух, тресеше ме и след продължителна битка с волята си…по пътя под върха взех решение, че ще се върна. Нямаше смисъл да бавя останалите.
Амбицията ми споделяше да продължа.. думите на детето ми и няколкото индивида които обичам” върни се жива” надвиха.
Съжалявам, не съумях аз да подвигна флага над върха, само че се веселя, че това направи другият участник в нашата експедиция Любомир Бачев. И доколкото аз напълно финансирам цялата ни задача, се надявам да съм дала своя принос националния ни байрак да се развее над най-високата точка на Южното и Западното полукълбо!
Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха! Така е било писано!
Пътят към триумфа напълно не е елементарен, нито къс, само че аз поисквам на всички от цялото си сърце да следвате фантазиите си!
Аз ще не преставам да последвам моите! Скоро стартирам възобновяване и след подготовка потеглям към третият континентален отличник. Не обичам да споделям, че има лесни върхове, само че съдейки по височината за последните 6 дни,вече съм го изкачила 3 пъти …
Може би Ви разочаровах, може би не съм вашата героиня и не съумях да стъпя на върха, само че от време на време пътят, който ни води до там е това, което ни прави мощни,смели и РЕШИТЕЛНИ!
За мен беше най-трудното решение да се върна обратно, малко преди триумфа … само че от време на време би трябвало да умеем да вземаме и такива решения, които опонират на нашето ЕГО, само че кореспондират с нашият разсъдък!
Разплаках се, прегърнах всички, предадох флага на България на Любо и потънах в тъмнината..
Само вятърът и звездите бяха моите същински спътници!!!
Ваша Ваня
Само на няколко метра от успеха… "
Тя бе твърдо решена този път да изкачи връх Аконкагуа (6962 м), който е най-високият в Южна Америка и въобще отвън Азия. Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса. Червенкова потегли на дългото странствуване още на 8-ми януари, единствено месец откакто прекара коронавирус. След голям брой премеждия и прекарвания Аконкагуа не позволи Ваня, само че флага ни от върха развя различен българин - Любомир Бачев.
Ето и откровения роман от първо лице на бизнесдамата за извънредно рисковите дни, които е претърпяла в планината, както и за сложното решение да се откажеш единствено на няколко метра от триумфа:
'26.01.2022
5:55 Мин Лагер “Холера”
Великият Аконкагуа не ме позволи до себе си..Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
И все пак това беше най-голямата височина за човешкия ми организъм 6300 метра до която съм достигала и от която взех решение за връщане в 5 лагер “ Холера”
И в случай че на Елбрус през нощта след тежка втора степен на височинна болест взех решение да продължа и не усещах заплаха,тук взех вярното и трезво решение за връщане в първия вероятен лагер, с цел да се спася!Знаех и осъзнавах, че мога да стигна, само че сили за връщане няма да имам…
Щурмувахме малко след среднощ. Напредвахме постепенно, макар, че силите ми бяха съвсем изчерпани. Аз, Вика Клименко, Любомир Бачев и към нас от лагер “ Нидо де кондорес” се присъедени Сеня, съветски финансист, живеещ в Ню ЙОРК.
Истината е че, моят организъм не се оправи след скоро прекарания ковид/ в действителност единствено преди месец/истината е, че рискувах и потеглих. Пътуването ни изначално се обърка, с недопускането ни в Чили, изчаквахме нервно в Сао Пауло, и най-после се класирахме в Мендоса. След приемането ни на пермитите потеглихме. Предстояха ни дълги дистанции с температурни амплитуди от + 37 до финален лагер -30 градуса. Имахме дълги и мъчителни преходи до базов лагер “ Плаза де Мулас” преминахме сполучлива адаптация с радиални трекинги и и два пъти нанагорнище до 5550 метра и още веднъж втурване, изчакахме няколко дни извънредно неприятно време. Още на първата нощувка на лагер “ Нидо де Кондорес “ се разболях. Организма ми беше мощно отпаднал. Отказвах да хапвам, повръщаше ми се от всичко, доста внезапно смъкнах килограми. Кашлях безумно и започнаха първите признаци на височинна болест.
Въпреки всичко взех решение, че болна ще атакувам, което беше неуместно от моя страна. На 25 стигнахме от базов лагер във втори лагер “Нидо де Кондорес “преспахме за повторно на 5550 метра и оттова потеглихме за лагер 4” Берлин “и финален лагер “Холера “на 6000 метра..
Около среднощ щурмувахме.. Някъде по пътя организма ми отхвърли, доста мощно кашлях, нямах въздух, тресеше ме и след продължителна битка с волята си…по пътя под върха взех решение, че ще се върна. Нямаше смисъл да бавя останалите.
Амбицията ми споделяше да продължа.. думите на детето ми и няколкото индивида които обичам” върни се жива” надвиха.
Съжалявам, не съумях аз да подвигна флага над върха, само че се веселя, че това направи другият участник в нашата експедиция Любомир Бачев. И доколкото аз напълно финансирам цялата ни задача, се надявам да съм дала своя принос националния ни байрак да се развее над най-високата точка на Южното и Западното полукълбо!
Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха! Така е било писано!
Пътят към триумфа напълно не е елементарен, нито къс, само че аз поисквам на всички от цялото си сърце да следвате фантазиите си!
Аз ще не преставам да последвам моите! Скоро стартирам възобновяване и след подготовка потеглям към третият континентален отличник. Не обичам да споделям, че има лесни върхове, само че съдейки по височината за последните 6 дни,вече съм го изкачила 3 пъти …
Може би Ви разочаровах, може би не съм вашата героиня и не съумях да стъпя на върха, само че от време на време пътят, който ни води до там е това, което ни прави мощни,смели и РЕШИТЕЛНИ!
За мен беше най-трудното решение да се върна обратно, малко преди триумфа … само че от време на време би трябвало да умеем да вземаме и такива решения, които опонират на нашето ЕГО, само че кореспондират с нашият разсъдък!
Разплаках се, прегърнах всички, предадох флага на България на Любо и потънах в тъмнината..
Само вятърът и звездите бяха моите същински спътници!!!
Ваша Ваня
Само на няколко метра от успеха… "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ