След горещото и вълнуващо лято есента идва с тихи стъпки

След горещото и вълнуващо лято есента идва с тихи стъпки и носи цветен букет от цветове, аромати, усети както и безкрайна суматоха към печката. Една баба в село споделила, че тази зима ще е доста люта и правилни на нейната мъдрост всички запретнаха ръкави. Сладко, компоти и домашна лютеница във всяка кухня къкри нещо.

Тази година взех решение да се включа още по-активно в приготвянето на зимнина като внеса малко експериментаторски дух. Реших, че този път сладкото няма да има усет на разтопена захар и, разваляйки дългогодишното другарство на крушата и индришето, приложих една друга композиция.

И по този начин, в няколко дребни бурканчета съумях да побера сладкия усет на узряла круша, аромата на грозде, цитрусово лятно мигане и лека зимна нотка с мъничко канела. Получи се златиста, примес с богат и леко кисел усет.

Приготвяне
Крушите се почистват, обелват и нарязват на кубчета. Към тях се прибавя лимоновия сок (киселината не им разрешава да потъмнеят).

Гроздовите зърна се почистват от семките, а кожичката им се отстранява, в случай че са по-твърди, и се поставят при те. Към плодовете се прибавят лимонената кора и канелата и се омесват добре.

Накрая се посипва със захар и се оставя за една нощ да престои. След това сместа се изсипва в бездънен тиган или тенджера и се вари на сдържан огън при непрестанно бъркане, до момента в който се сгъсти. Към края на варенето се прибавя лимонената киселина. Ако сладкото стане доста кисело, може да се добави още захар, която би трябвало да се разтопи добре преди свалянето от котлона.

Когато е готово сладкото се изсипва в авансово измити и подсушени бурканчета, които още горещи се обръщат с капачката надолу за към 20мин. или се стерилизират.

И даже на открито да е студено, усетът на зрели още веднъж ще ни сгрява на закуска върху пържени филийки или палачинка.