Това ли е краят на Меркел?
След близо пет седмици договаряния за сформиране на така наречен "коалиция Ямайка ", Свободните демократи (СвДП) изненадващо прекъснаха сондажите.
Според водача им Кристиан Линднер, четирите партии (ХДС, ХСС, Зелените и СвДП) не са съумели да се обединят към обща концепция за модернизирането на страната. А тъкмо това е било изискването за сформиране на устойчиво държавно управление, сподели водачът на Либералите в нощта против понеделник.
Тактически ход?
Линднер съобщи още, че различията сред ХДС, ХСС и СвДП били преодолими, с което на процедура индиректно упрекна Зелените за неуспеха на договарянията. "Ние не укоряваме никого за това, че държи на правилата си. Ние обаче също държим на нашите правила ", сподели Линднер и добави: "По-добре е да не си в ръководството, в сравнение с да управляваш неверно ".
Според политическия коментатор на обществено-правната телевизия АРД Арнц Хенце, решението на СвДП да прекъсне съдружните договаряния може и да е чисто тактически ход. "Всъщност нито една от четирите партии не искаше коалиция "Ямайка “, само че те бяха принудени да договарят. (...)
Колкото до неуспеха на договарянията, може да се спекулира, че Либералите желаят нови избори, защото се надяват на този избор да реализират още по-добър резултат ", сподели Хенце в директен репортаж от Берлин.
Какви са разновидностите оттук насетне?
Оттук нататък има няколко разновидността. Първият е огромна коалиция сред Социалдемократите и ХДС/ХСС. Теоретично това е допустимо, само че е прекомерно необикновено, откакто още в деня на парламентарните избори през септември Социалдемократите отхвърлиха опцията да се коалират с партията на Меркел.
Ако Социалдемократите продължат да отстояват тази позиция, може да се стигне до държавно управление на малцинството. Например сред ХДС/ХСС и Либералите или сред ХДС/ХСС и Зелените, като и в двата случая държавното управление ще бъде подвластно от другите партии. В Германия в никакъв случай до момента не е имало държавно управление на малцинството.
(Мартин Шулц - водачът на ГСДП, удостовери късно нощес, че партията му няма да взе участие в нова огромна коалиция с ХДС/ХСС - б.р.)
Третият вид са нови парламентарни избори. До тях обаче не се стига елементарно. Според немската конституция, федералният президент би трябвало първо да предложи претендент за канцлер, който да бъде утвърден най-малко от половината депутати. Ако това не се случи, може да бъде препоръчан втори, трети, четвърти претендент...
За избора на канцлер Народното събрание разполага с общо две седмици. Ако и този ход се провали, се организира гласоподаване, при което печели претендентът, получил най-вече гласове. Решението за назначението на този претендент за канцлер е в пълномощията на федералния президент, който обаче може да постанови и друго: разформироване на Народното събрание. В подобен случай в период от 60 дни би трябвало да се проведат нови избори.
Числата от 24 септември
На парламентарните избори, които се организираха на 24 септември, съюзът ХДС/ХСС събра най-вече гласове - общо 32,9%, само че това бе най-лошото му показване от 1949 насам. Рекордно неприятен резултат означиха и Социалдемократите, които получиха едвам 20,8% от гласовете. На трето място се подреди дяснопопулистката "Алтернатива за Германия ", следвана от Свободните демократи и Зелените.
* Текстът е оповестен тук.
Според водача им Кристиан Линднер, четирите партии (ХДС, ХСС, Зелените и СвДП) не са съумели да се обединят към обща концепция за модернизирането на страната. А тъкмо това е било изискването за сформиране на устойчиво държавно управление, сподели водачът на Либералите в нощта против понеделник.
Тактически ход?
Линднер съобщи още, че различията сред ХДС, ХСС и СвДП били преодолими, с което на процедура индиректно упрекна Зелените за неуспеха на договарянията. "Ние не укоряваме никого за това, че държи на правилата си. Ние обаче също държим на нашите правила ", сподели Линднер и добави: "По-добре е да не си в ръководството, в сравнение с да управляваш неверно ".
Според политическия коментатор на обществено-правната телевизия АРД Арнц Хенце, решението на СвДП да прекъсне съдружните договаряния може и да е чисто тактически ход. "Всъщност нито една от четирите партии не искаше коалиция "Ямайка “, само че те бяха принудени да договарят. (...)
Колкото до неуспеха на договарянията, може да се спекулира, че Либералите желаят нови избори, защото се надяват на този избор да реализират още по-добър резултат ", сподели Хенце в директен репортаж от Берлин.
Какви са разновидностите оттук насетне?
Оттук нататък има няколко разновидността. Първият е огромна коалиция сред Социалдемократите и ХДС/ХСС. Теоретично това е допустимо, само че е прекомерно необикновено, откакто още в деня на парламентарните избори през септември Социалдемократите отхвърлиха опцията да се коалират с партията на Меркел.
Ако Социалдемократите продължат да отстояват тази позиция, може да се стигне до държавно управление на малцинството. Например сред ХДС/ХСС и Либералите или сред ХДС/ХСС и Зелените, като и в двата случая държавното управление ще бъде подвластно от другите партии. В Германия в никакъв случай до момента не е имало държавно управление на малцинството.
(Мартин Шулц - водачът на ГСДП, удостовери късно нощес, че партията му няма да взе участие в нова огромна коалиция с ХДС/ХСС - б.р.)
Третият вид са нови парламентарни избори. До тях обаче не се стига елементарно. Според немската конституция, федералният президент би трябвало първо да предложи претендент за канцлер, който да бъде утвърден най-малко от половината депутати. Ако това не се случи, може да бъде препоръчан втори, трети, четвърти претендент...
За избора на канцлер Народното събрание разполага с общо две седмици. Ако и този ход се провали, се организира гласоподаване, при което печели претендентът, получил най-вече гласове. Решението за назначението на този претендент за канцлер е в пълномощията на федералния президент, който обаче може да постанови и друго: разформироване на Народното събрание. В подобен случай в период от 60 дни би трябвало да се проведат нови избори.
Числата от 24 септември
На парламентарните избори, които се организираха на 24 септември, съюзът ХДС/ХСС събра най-вече гласове - общо 32,9%, само че това бе най-лошото му показване от 1949 насам. Рекордно неприятен резултат означиха и Социалдемократите, които получиха едвам 20,8% от гласовете. На трето място се подреди дяснопопулистката "Алтернатива за Германия ", следвана от Свободните демократи и Зелените.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ