Славчо Нейков: Инициативата на Сергей Станишев за дискусия за енергийна бедност е изключително навременна, а държавата закъсня доста
Славчо Нейков, ръководителя на УС на Института за енергиен мениджмънт, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
По какъв метод да понижим цената на сметките си и какви ограничения може да предприеме България за справяне с енергийната беднотия? Ще приказваме за това в този момент ден преди полемиката " Да понижим сметките – енергийна беднотия и цените “ – събитието е част от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, включваща оферти за 15 съответни ограничения и 100 милиарда евро зимен пакет за взаимност за жителите и бизнеса на страните-членки. Казвам положително утро на господин Славчо Нейков – ръководителя на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, който ще бъде и модератор на идното събитие.
Здравейте. Благодаря за поканата.
Здравейте, господин Нейков. Да стартираме с въпроса от моя анонс: по какъв начин да понижим цената на сметките си? Въпрос, който може би вълнува всички ни.
От позиция на жителите казусът не е толкоз огромен, тъй като те са по този начин или и другояче на контролиран пазар. И в това отношение желая да подчертая, че в случай че съпоставим цените на електрическата енергия към днешна дата с тези преди една година, има едно нарастване от към половин стотинка на киловатчас, което е на процедура към 3%. И когато приказваме за домакинство, в действителност при междинен разход на електрическа енергия в границите на от 300 до 400 киловатчаса на месец, става дума за едно минимално нарастване с към 2 лв. на домакинство, което съгласете се, не е проблем. Това обаче не значи, че по принцип тематиката е за подценяване, в противен случай, тематиката би трябвало да бъде прегледана в по-широк, в народен подтекст точно от позиция на това. За страдание в страната доста жители действително имат усложнения, които са резултат на ниски приходи. И това, несъмнено, се отнася освен за заплащането на сметките им, а се отнася за живота на тях и на техните фамилии като цяло. Така че от позиция особено на енергийния бранш ограниченията, които би трябвало да се подхващат, са свързани с цялостна смяна на подоходната политика от една страна, въпреки това, несъмнено, ограничения за енергийна успеваемост, тъй като там има доста запаси. Но всичко това е обвързвано с една по-цялостна идея на национално равнище, и жителите могат да бъдат дейни участници в това отношение. Ако позволите, аз единствено ще дам едно-две цифри за илюстрация.
Разбира се, да.
Ако погледнем междинното равнище на приходите в България по статистика, то е в размер на към 25% от средноевропейските приходи, което несъмнено, че е доста огромен проблем. Ако погледнете свастиката към януари 2022 година, отново по данни на Евростат, България е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, тя е към 330 евро. И единствено за едно съпоставяне, идната най-ниска заплата е 500 евро. Тоест, разликата сред нашата минималната заплата и идната най-ниска заплата в границите на Европейския съюз е 50%. Има и други статистически данни, които са доста стряскащи в това отношение, а да не приказваме за общия брой на тези, които могат да попаднат в графата " енергийно небогати “. Там приказваме за милиони, доста повече от 2 милиона. Утре ще бъдат изнесени съответни данни в това отношение. Затова отново споделям, става дума не толкоз съответно за цената на тока сега, а по-скоро става дума за една по-цялостна обществена политика и политика.
Да, национална енергийна политика на фона на европейската.
Точно по този начин.
Вие казахте къде се нареждаме по отношение на европейците. Г-н Нейков, каква би трябвало да бъде тук ролята на бизнеса при образуването на тази енергийна политика и какво наблюдавате вие?
Ролята на бизнеса при образуване на енергийната политика е голяма, тъй като енергийният бранш единствено по себе си не е обществен бранш, той е пазарен. И ние видяхме едно доста ясно доказателство в това отношение – какво стана когато се приложиха в действителност пазарни механизми, с оглед застраховане доставките на природен газ за България. Служебното държавно управление посредством " Булгаргаз “, откри тръжни процедури, вследствие на което без значение на интернационалната обстановка, която е много променлива във връзка с цената на газа, бяха реализирани оптимални цени. И подобен би трябвало да е методът. Бизнесът би трябвало да работи в изискванията на пазар, който там, където е належащо, е контролиран, както и за цената на тока за бита, както е във връзка с парното, както е във връзка с природния газ. Но бизнесът би трябвало да бъде оставен да работи оптимално интензивно, тъй като с помощта на бизнеса се обезпечава претовареност и се заплащат налози, които по-късно се преразпределят посредством обществената политика на страната. Така че ролята на бизнеса в това отношение е голяма. И апропо, по време на утрешната среща, живот и здраве е, утрешната полемика, ще стане дума и за това. Аз съм доста удовлетворен, че измежду панелистите има представители от разнообразни сфери на обществото, има представители на държавни институции, на Народното събрание, има представители на Българска академия на науките, има представители на бизнеса, ръководителят на енергийния регулатор също ще взе участие. Така че самодейността на господин Сергей Станишев за осъществяване на това събитие е извънредно навременна. За страдание обаче като цяло страната закъсня много с тематиката за енергийната беднотия, тъй като там става дума освен за въвеждане на формулировка за енергийна беднотия, която липсва, и която сме длъжни да създадем в сходство с европейското законодателство, само че става въпрос за едно изцяло преосмисляне и на други нормативни актове, които имат в това число и обществена устременост. Става дума за промени в Закона за енергийната успеваемост, за промени даже в законодателство, което е обвързвано с ръководство на жилищната политика и така нататък Така че срещата и полемиката е доста навременна. И аз употребявам опцията да уведомя вашите слушатели, че няма регистрация, всички, които желаят да заповядат на следващия ден от 09.00 часа в мол " Пардайз “ в София.
Отдавна се приказва за нова енергийна тактика, знаете, само че за какво не я виждаме, за какво не се случва тя, съгласно вас?
Въпросът ви е доста добър. Аз единствено да напомня, че през 2014 година, когато през почти по това време на годината стартира работа второто държавно управление на господин Борисов, бяха оповестени малко повече от 10 целта в региона на енергетиката, и тогава се говореше за нова енергийна тактика. Имаше някакъв план, който се появи, само че за жалост тази тематика някак си остана по-настрани, което е още една илюстрация на обстоятелството, че постоянно политическият дневен ред няма нищо общо с дневния ред на обществото. За страдание, и сега следим това. Нашите депутати се концентрират върху Изборния кодекс, до момента в който ето една тематика като енергийната беднотия, не зная за какво остава настрани. Така че аз се надявам, че ще има скоро време нов план на енергийна тактика. Искам единствено да отбележа, че приемането на енергийна тактика, което в последна сметка става от Народното събрание, минава през 3 стадия и лишава много време. Ние приказваме най-малко за едно от 6 до 8 месеца време за подготовката, и по-късно тя минава през Министерски съвет, предстои на публично разискване, по-късно би трябвало да се одобри в Народното събрание. Така че въпросът ви е повече от обоснован.
Преди сте заявявал, че е време от енергийна дипломация. От какво зависи тя? Имаме ли такива хора, които могат да водят енергийна дипломация в България?
А, времето за енергийна дипломация е доста наболяло, още повече в сегашната обстановка, в която в действителност ние в границите на Европейския съюз споделяме общи полезности, само че имаме доста самостоятелни проблеми в региона на енергетиката, и би трябвало доста мощно да се отстоява националния интерес в това отношение. Темата за въглищата е единствено една илюстрация в тази връзка. Има, несъмнено, и доста други тематики, само че аз единствено желаех да дам съответен образец. Надявам се, че на експертно равнище в границите на страната има задоволително фрагменти в това отношение, още повече, че Дипломатическият институт към министъра на външните работи има специфични стратегии за образование по енергийна дипломация. Но въпросът е освен в фрагментите, само че въпросът е да има изясненост за националната енергийна политика, и надлежно да има кураж тя да се отстоява и пред Брюксел. Искам да кажа, че България постоянно сякаш се е подценявала малко като страна-член, някак си по-пасивно одобряваме това, което се взема решение в Брюксел с тезата, че " те от Брюксел по този начин споделиха “, единствено че дано не забравяме: София също е Брюксел в това отношение. Ние като страна-член имаме право доста интензивно да се намесваме с процеса на подготовка на енергийната рамка на европейско равнище, а не по-късно да се явяваме единствено нейни пасивни консуматори.
По какъв метод да понижим цената на сметките си и какви ограничения може да предприеме България за справяне с енергийната беднотия? Ще приказваме за това в този момент ден преди полемиката " Да понижим сметките – енергийна беднотия и цените “ – събитието е част от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, включваща оферти за 15 съответни ограничения и 100 милиарда евро зимен пакет за взаимност за жителите и бизнеса на страните-членки. Казвам положително утро на господин Славчо Нейков – ръководителя на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, който ще бъде и модератор на идното събитие.
Здравейте. Благодаря за поканата.
Здравейте, господин Нейков. Да стартираме с въпроса от моя анонс: по какъв начин да понижим цената на сметките си? Въпрос, който може би вълнува всички ни.
От позиция на жителите казусът не е толкоз огромен, тъй като те са по този начин или и другояче на контролиран пазар. И в това отношение желая да подчертая, че в случай че съпоставим цените на електрическата енергия към днешна дата с тези преди една година, има едно нарастване от към половин стотинка на киловатчас, което е на процедура към 3%. И когато приказваме за домакинство, в действителност при междинен разход на електрическа енергия в границите на от 300 до 400 киловатчаса на месец, става дума за едно минимално нарастване с към 2 лв. на домакинство, което съгласете се, не е проблем. Това обаче не значи, че по принцип тематиката е за подценяване, в противен случай, тематиката би трябвало да бъде прегледана в по-широк, в народен подтекст точно от позиция на това. За страдание в страната доста жители действително имат усложнения, които са резултат на ниски приходи. И това, несъмнено, се отнася освен за заплащането на сметките им, а се отнася за живота на тях и на техните фамилии като цяло. Така че от позиция особено на енергийния бранш ограниченията, които би трябвало да се подхващат, са свързани с цялостна смяна на подоходната политика от една страна, въпреки това, несъмнено, ограничения за енергийна успеваемост, тъй като там има доста запаси. Но всичко това е обвързвано с една по-цялостна идея на национално равнище, и жителите могат да бъдат дейни участници в това отношение. Ако позволите, аз единствено ще дам едно-две цифри за илюстрация.
Разбира се, да.
Ако погледнем междинното равнище на приходите в България по статистика, то е в размер на към 25% от средноевропейските приходи, което несъмнено, че е доста огромен проблем. Ако погледнете свастиката към януари 2022 година, отново по данни на Евростат, България е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, тя е към 330 евро. И единствено за едно съпоставяне, идната най-ниска заплата е 500 евро. Тоест, разликата сред нашата минималната заплата и идната най-ниска заплата в границите на Европейския съюз е 50%. Има и други статистически данни, които са доста стряскащи в това отношение, а да не приказваме за общия брой на тези, които могат да попаднат в графата " енергийно небогати “. Там приказваме за милиони, доста повече от 2 милиона. Утре ще бъдат изнесени съответни данни в това отношение. Затова отново споделям, става дума не толкоз съответно за цената на тока сега, а по-скоро става дума за една по-цялостна обществена политика и политика.
Да, национална енергийна политика на фона на европейската.
Точно по този начин.
Вие казахте къде се нареждаме по отношение на европейците. Г-н Нейков, каква би трябвало да бъде тук ролята на бизнеса при образуването на тази енергийна политика и какво наблюдавате вие?
Ролята на бизнеса при образуване на енергийната политика е голяма, тъй като енергийният бранш единствено по себе си не е обществен бранш, той е пазарен. И ние видяхме едно доста ясно доказателство в това отношение – какво стана когато се приложиха в действителност пазарни механизми, с оглед застраховане доставките на природен газ за България. Служебното държавно управление посредством " Булгаргаз “, откри тръжни процедури, вследствие на което без значение на интернационалната обстановка, която е много променлива във връзка с цената на газа, бяха реализирани оптимални цени. И подобен би трябвало да е методът. Бизнесът би трябвало да работи в изискванията на пазар, който там, където е належащо, е контролиран, както и за цената на тока за бита, както е във връзка с парното, както е във връзка с природния газ. Но бизнесът би трябвало да бъде оставен да работи оптимално интензивно, тъй като с помощта на бизнеса се обезпечава претовареност и се заплащат налози, които по-късно се преразпределят посредством обществената политика на страната. Така че ролята на бизнеса в това отношение е голяма. И апропо, по време на утрешната среща, живот и здраве е, утрешната полемика, ще стане дума и за това. Аз съм доста удовлетворен, че измежду панелистите има представители от разнообразни сфери на обществото, има представители на държавни институции, на Народното събрание, има представители на Българска академия на науките, има представители на бизнеса, ръководителят на енергийния регулатор също ще взе участие. Така че самодейността на господин Сергей Станишев за осъществяване на това събитие е извънредно навременна. За страдание обаче като цяло страната закъсня много с тематиката за енергийната беднотия, тъй като там става дума освен за въвеждане на формулировка за енергийна беднотия, която липсва, и която сме длъжни да създадем в сходство с европейското законодателство, само че става въпрос за едно изцяло преосмисляне и на други нормативни актове, които имат в това число и обществена устременост. Става дума за промени в Закона за енергийната успеваемост, за промени даже в законодателство, което е обвързвано с ръководство на жилищната политика и така нататък Така че срещата и полемиката е доста навременна. И аз употребявам опцията да уведомя вашите слушатели, че няма регистрация, всички, които желаят да заповядат на следващия ден от 09.00 часа в мол " Пардайз “ в София.
Отдавна се приказва за нова енергийна тактика, знаете, само че за какво не я виждаме, за какво не се случва тя, съгласно вас?
Въпросът ви е доста добър. Аз единствено да напомня, че през 2014 година, когато през почти по това време на годината стартира работа второто държавно управление на господин Борисов, бяха оповестени малко повече от 10 целта в региона на енергетиката, и тогава се говореше за нова енергийна тактика. Имаше някакъв план, който се появи, само че за жалост тази тематика някак си остана по-настрани, което е още една илюстрация на обстоятелството, че постоянно политическият дневен ред няма нищо общо с дневния ред на обществото. За страдание, и сега следим това. Нашите депутати се концентрират върху Изборния кодекс, до момента в който ето една тематика като енергийната беднотия, не зная за какво остава настрани. Така че аз се надявам, че ще има скоро време нов план на енергийна тактика. Искам единствено да отбележа, че приемането на енергийна тактика, което в последна сметка става от Народното събрание, минава през 3 стадия и лишава много време. Ние приказваме най-малко за едно от 6 до 8 месеца време за подготовката, и по-късно тя минава през Министерски съвет, предстои на публично разискване, по-късно би трябвало да се одобри в Народното събрание. Така че въпросът ви е повече от обоснован.
Преди сте заявявал, че е време от енергийна дипломация. От какво зависи тя? Имаме ли такива хора, които могат да водят енергийна дипломация в България?
А, времето за енергийна дипломация е доста наболяло, още повече в сегашната обстановка, в която в действителност ние в границите на Европейския съюз споделяме общи полезности, само че имаме доста самостоятелни проблеми в региона на енергетиката, и би трябвало доста мощно да се отстоява националния интерес в това отношение. Темата за въглищата е единствено една илюстрация в тази връзка. Има, несъмнено, и доста други тематики, само че аз единствено желаех да дам съответен образец. Надявам се, че на експертно равнище в границите на страната има задоволително фрагменти в това отношение, още повече, че Дипломатическият институт към министъра на външните работи има специфични стратегии за образование по енергийна дипломация. Но въпросът е освен в фрагментите, само че въпросът е да има изясненост за националната енергийна политика, и надлежно да има кураж тя да се отстоява и пред Брюксел. Искам да кажа, че България постоянно сякаш се е подценявала малко като страна-член, някак си по-пасивно одобряваме това, което се взема решение в Брюксел с тезата, че " те от Брюксел по този начин споделиха “, единствено че дано не забравяме: София също е Брюксел в това отношение. Ние като страна-член имаме право доста интензивно да се намесваме с процеса на подготовка на енергийната рамка на европейско равнище, а не по-късно да се явяваме единствено нейни пасивни консуматори.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ