Опасна игра
" Слънцето в никакъв случай не залязва над Британската империя " бе в миналото известната фраза, описваща могъществото на Англия с нейните обширни колонии. Но естественият ход на историята се стреми към баланс и предаване на щафетата в международното владичество. Така се стига до процесите на деколонизация и раждането на " Движението на необвързаните " през 50-те и 60-те години на XX век, които дават опция на редица страни от Азия и Африка да извоюват своята самостоятелност и да наченат пътя на своето независимо развиване, борейки се за самопризнание и пълноправие в комплицирания свят на интернационалните връзки. Краят на империалистическата ера и в частност на империите неизбежно оставя след себе си дълбоки белези в новите страни. Общоприетото схващане е, че бремето, оставено в завещание от империализма е отговорно, в огромна степен, за комплексните и продължаващи до през днешния ден местни спорове в редица азиатски и африкански страни. Хонконг и Кашмир са измежду последните образци, които приковаха международното политическо и медийно внимание.
Тенденцията е отговорността за локалните несъгласия сред доминионите да се трансферира върху някогашните империи и да се връщаме още веднъж към формулата " бремето на белия човек ". Все отново може да се допусне и хипотезата, че тези дебати не са резултат от колониалното завещание. В последните години се виждат първи проблясъци на
възобновление на национализма
и религиозно-етническия детайл в редица страни по света. Индия не е изключение от тях. Предизборната акция на Нарендра Моди бе построена на религиозния шовинизъм с съществени акценти върху хиндуизма и отрицателна агитация против съседа Пакистан. Обещанията на Моди за хомогенизиране на популацията на страната, в този смисъл, не закъсняват. Непосредствен мотив за разпалването на спора сред Индия и Пакистан още веднъж е районът на Кашмир. На 5 август индийското държавно управление прокара президентски декрет за отменяне на специфичния статут на управлявания от Индия Кашмир. Министърът на вътрешните работи Амит Шах съобщи в Народното събрание, че президентът е подписал декрет за унищожаване на член 370 от Конституцията, който дава специфична автономност на хималайския район с болшинство от популацията мюсюлмани. " Цялата конституция ще бъде използвана за щата Джаму и Кашмир ", сподели Шах на гръмките митинги на опозиционните законодатели, които бяха срещу анулацията. Въпросният член 370 от Конституцията не разрешава на индийците отвън щата да се заселват непрекъснато, да купуват земя, да се кандидатират за места в локалната власт и да обезпечават просветителни стипендии. Амит Шах сподели още, че държавното управление има желание да раздели най-северната територия на страната на две съюзни територии - Джаму и Кашмир, които ще имат законодателна власт, и Ладакх, който ще се ръководи непосредствено от централното държавно управление без личен законодателен орган.
Регионалните партии в Джаму и Кашмир по-рано нарекоха опитите за анулация на член 370 за
експанзия против 7-те милиона души
живеещи в противоречивия район. Законът датира от 1927 година, когато заповед на администрацията на тогавашното княжество Кашмир дава на субектите на щата изключителни наследствени права. Два месеца откакто Индия печели самостоятелност от английското ръководство през август 1947 година, Махараджа Хари Сингх, владетелят на Джаму и Кашмир, подписва Договор за присъединение на региона към останалата част от Индия. По-нататъшните полемики приключват със Споразумението от Делхи от 1952 година, президентска заповед, която уголемява индийското поданство до жителите на щата, само че оставя привилегиите на махараджата непокътнати.
Кашмир е разграничен сред Индия и Пакистан и те претендират за района в неговата целокупност. Частта на управляваната от Индия територия е в положение на протест в продължение на три десетилетия, като десетки хиляди са починали. Член 35А от конституцията на Индия позволява на локалния законодателен орган в Кашмир да дефинира непрекъснати поданици на района.
Конфликтът е със междинна активност и стартира още при започване на основаването на страните Индия и Пакистан през 1947 година Основен проблем е
териториалният спор
за Кашмир, което провокира две войни през 1948 година и 1965 година, последвани от трета през 1971 година, когато от Източен Пакистан се основава страната Бангладеш. Допълнителен фактор в техните връзки става тестването на нуклеарни оръжия през 1998 година. През ХХI век конфликтът сред двете районни сили се лимитира в стрелби, набези в пограничните региони и терористични акции, за които Индия и Пакистан взаимно се упрекват. Разделянето на Британска Индия води до огромни кръвопролитни стълкновения, в които, по публични данни, умират към 1 милион души, и до всеобща миграция на популацията - към 18 милиона души. Пакистан е формиран от територии, обитаеми най-вече с мюсюлмани, а Индия - с индуси. Разделението се прави на основата на религиозно-етническия принцип. Кашмир в началото е трябвало да остане самостоятелен, като след това е заплануван референдум, който да дефинира към коя от двете нови страни да се причисли региона. По това време близо 90% от популацията на Кашмир е мюсюлманско. През октомври 1947 година Пакистан взема решение да реализира инвазия в Кашмир и да го причисли към територията си. Хари Сингх обаче взема решение да се обърне към Индия за военна помощ в подмяна на присъединението на Кашмир към Индия. Така се стига до Първата Индо-пакистанска война. Важно е да уточним, че Китай също има териториални искания към Кашмир. Войната е прекъсната през януари 1949 година с самодейността и посредничеството на Организация на обединените нации. Примирието планува евакуиране на войските на двете страни от Кашмир и провеждането на референдум под контрола на Организация на обединените нации. Поради опозицията на Индия референдумът не се организира.
Индия причислява териториите от Кашмир под името Джаму и Кашмир, Пакистан - териториите под името Азад Кашмир. След индийско-китайската война от 1962 година част от региона Джаму и Кашмир попада под китайски надзор. Днес 45% от Кашмир е под контрола на Индия, 35% под контрола на Пакистан и 20% е под контрола на Китай.
С последните си дейности от началото на август водачът на Индия Нарендра Моди направи действия да интегрира напълно региона в Индия и премахвайки член 370, на процедура, се подтиква миграцията на хиндуистко население в региона. Страхувайки се от асимилация на Кашмир, Пакистан направи действия пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и бе подсилен от Китай. Китай поддържа Пакистан като съдружник против Индия в района на Южна Азия, до момента в който Съединени американски щати и Русия отдават желанията си на Индия. Напрежението сред двете нуклеарни страни ескалира, като даже се чуха закани за приложимост на нуклеарно оръжие за разрешаване на спора.
Вниманието на огромните сили
е обезпокоително концентрирано в района, като до нуклеарна война надали ще се стигне. Засегнати ще бъдат прекомерно значими ползи. Най-логичният излаз от спора би бил съвместен компромис и с посредничеството на Организация на обединените нации и интернационалната общественост да бъде оргарнизиран замисленият референдум, с който да се реши статутът на Кашмир. Негативна последица от глобализацията е връщането на националистическите детайли като водещи в политиката на редица страни. И опирайки се на етно-религиозните несъгласия, разнообразни играчи и фактори вземат решение ориста на хиляди хора. Конфликтът в Кашмир продължава да взема човешки жертви. В момента положението на двустранните връзки сред Индия и Пакистан е извънредно тежко. Прекъснати са значими транспортни, търговски и стопански връзки. Телекомуникациите и интернет връзката в региона на Кашмир бяха прекратени от индийските управляващи, което докара до още по-силните апели на Исламабад за незабавно съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Тенденцията е отговорността за локалните несъгласия сред доминионите да се трансферира върху някогашните империи и да се връщаме още веднъж към формулата " бремето на белия човек ". Все отново може да се допусне и хипотезата, че тези дебати не са резултат от колониалното завещание. В последните години се виждат първи проблясъци на
възобновление на национализма
и религиозно-етническия детайл в редица страни по света. Индия не е изключение от тях. Предизборната акция на Нарендра Моди бе построена на религиозния шовинизъм с съществени акценти върху хиндуизма и отрицателна агитация против съседа Пакистан. Обещанията на Моди за хомогенизиране на популацията на страната, в този смисъл, не закъсняват. Непосредствен мотив за разпалването на спора сред Индия и Пакистан още веднъж е районът на Кашмир. На 5 август индийското държавно управление прокара президентски декрет за отменяне на специфичния статут на управлявания от Индия Кашмир. Министърът на вътрешните работи Амит Шах съобщи в Народното събрание, че президентът е подписал декрет за унищожаване на член 370 от Конституцията, който дава специфична автономност на хималайския район с болшинство от популацията мюсюлмани. " Цялата конституция ще бъде използвана за щата Джаму и Кашмир ", сподели Шах на гръмките митинги на опозиционните законодатели, които бяха срещу анулацията. Въпросният член 370 от Конституцията не разрешава на индийците отвън щата да се заселват непрекъснато, да купуват земя, да се кандидатират за места в локалната власт и да обезпечават просветителни стипендии. Амит Шах сподели още, че държавното управление има желание да раздели най-северната територия на страната на две съюзни територии - Джаму и Кашмир, които ще имат законодателна власт, и Ладакх, който ще се ръководи непосредствено от централното държавно управление без личен законодателен орган.
Регионалните партии в Джаму и Кашмир по-рано нарекоха опитите за анулация на член 370 за
експанзия против 7-те милиона души
живеещи в противоречивия район. Законът датира от 1927 година, когато заповед на администрацията на тогавашното княжество Кашмир дава на субектите на щата изключителни наследствени права. Два месеца откакто Индия печели самостоятелност от английското ръководство през август 1947 година, Махараджа Хари Сингх, владетелят на Джаму и Кашмир, подписва Договор за присъединение на региона към останалата част от Индия. По-нататъшните полемики приключват със Споразумението от Делхи от 1952 година, президентска заповед, която уголемява индийското поданство до жителите на щата, само че оставя привилегиите на махараджата непокътнати.
Кашмир е разграничен сред Индия и Пакистан и те претендират за района в неговата целокупност. Частта на управляваната от Индия територия е в положение на протест в продължение на три десетилетия, като десетки хиляди са починали. Член 35А от конституцията на Индия позволява на локалния законодателен орган в Кашмир да дефинира непрекъснати поданици на района.
Конфликтът е със междинна активност и стартира още при започване на основаването на страните Индия и Пакистан през 1947 година Основен проблем е
териториалният спор
за Кашмир, което провокира две войни през 1948 година и 1965 година, последвани от трета през 1971 година, когато от Източен Пакистан се основава страната Бангладеш. Допълнителен фактор в техните връзки става тестването на нуклеарни оръжия през 1998 година. През ХХI век конфликтът сред двете районни сили се лимитира в стрелби, набези в пограничните региони и терористични акции, за които Индия и Пакистан взаимно се упрекват. Разделянето на Британска Индия води до огромни кръвопролитни стълкновения, в които, по публични данни, умират към 1 милион души, и до всеобща миграция на популацията - към 18 милиона души. Пакистан е формиран от територии, обитаеми най-вече с мюсюлмани, а Индия - с индуси. Разделението се прави на основата на религиозно-етническия принцип. Кашмир в началото е трябвало да остане самостоятелен, като след това е заплануван референдум, който да дефинира към коя от двете нови страни да се причисли региона. По това време близо 90% от популацията на Кашмир е мюсюлманско. През октомври 1947 година Пакистан взема решение да реализира инвазия в Кашмир и да го причисли към територията си. Хари Сингх обаче взема решение да се обърне към Индия за военна помощ в подмяна на присъединението на Кашмир към Индия. Така се стига до Първата Индо-пакистанска война. Важно е да уточним, че Китай също има териториални искания към Кашмир. Войната е прекъсната през януари 1949 година с самодейността и посредничеството на Организация на обединените нации. Примирието планува евакуиране на войските на двете страни от Кашмир и провеждането на референдум под контрола на Организация на обединените нации. Поради опозицията на Индия референдумът не се организира.
Индия причислява териториите от Кашмир под името Джаму и Кашмир, Пакистан - териториите под името Азад Кашмир. След индийско-китайската война от 1962 година част от региона Джаму и Кашмир попада под китайски надзор. Днес 45% от Кашмир е под контрола на Индия, 35% под контрола на Пакистан и 20% е под контрола на Китай.
С последните си дейности от началото на август водачът на Индия Нарендра Моди направи действия да интегрира напълно региона в Индия и премахвайки член 370, на процедура, се подтиква миграцията на хиндуистко население в региона. Страхувайки се от асимилация на Кашмир, Пакистан направи действия пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и бе подсилен от Китай. Китай поддържа Пакистан като съдружник против Индия в района на Южна Азия, до момента в който Съединени американски щати и Русия отдават желанията си на Индия. Напрежението сред двете нуклеарни страни ескалира, като даже се чуха закани за приложимост на нуклеарно оръжие за разрешаване на спора.
Вниманието на огромните сили
е обезпокоително концентрирано в района, като до нуклеарна война надали ще се стигне. Засегнати ще бъдат прекомерно значими ползи. Най-логичният излаз от спора би бил съвместен компромис и с посредничеството на Организация на обединените нации и интернационалната общественост да бъде оргарнизиран замисленият референдум, с който да се реши статутът на Кашмир. Негативна последица от глобализацията е връщането на националистическите детайли като водещи в политиката на редица страни. И опирайки се на етно-религиозните несъгласия, разнообразни играчи и фактори вземат решение ориста на хиляди хора. Конфликтът в Кашмир продължава да взема човешки жертви. В момента положението на двустранните връзки сред Индия и Пакистан е извънредно тежко. Прекъснати са значими транспортни, търговски и стопански връзки. Телекомуникациите и интернет връзката в региона на Кашмир бяха прекратени от индийските управляващи, което докара до още по-силните апели на Исламабад за незабавно съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ