Скопие натиска Брюксел, иска македонски език
Скопие се пробва да сътвори казус в интернационалното право, принуждавайки Европейски Съюз да одобри формулировката за “македонски език” в настоящото си съглашение за статута и надзор на бежанците със службата за защита на границите на Европейски Съюз (ФРОНТЕКС), написа “Труд”, като се базира на добре осведомени източници.
Заради формалната промяна на името на страната на Република Северна Македония се постанова чисто механически да се преподпише съществуващото към този момент съглашение, в което македонските управляващи желаят да вкарат уговорка, че текстът е подписан на всички езици на Европейски Съюз и на “македонски език”.
Въпросът, че това е безусловно недопустимо за България, е бил издигнат пред почитан чиновник в генералната дирекция “Миграция и вътрешни работи” на Еврокомисията от българския зам.-министър на вътрешните работи Милко Бернер. Това е станало в границите на министерска конференция на тематика “Миграционните провокации по Източносредиземноморския/Западнабалканския маршрут” на 3 май във Виена.
Според информация от срещата представителят на Европейска комисия е декларирал, че Брюксел схваща опита на Скопие да сътвори юридически казус, налагайки при преподписването на съглашението да се вкара и езикова уговорка, която да формулира “македонски език”. Първоначалното предложение на Европейска комисия било текстът да съдържа израза “подписано на езиците на съответните страни”. От Скопие обаче се възпротивили, че това не е общоприетата дефиниция на този вид клаузи в споразуменията на Европейски Съюз, които нормално се подписват “на всички езици на ЕС” и на емфатичен съответен език на другата страна.
Представителят на Европейска комисия декларирал, че държавното управление в Скопие е било подложено на голям напън от страна на опозицията по този въпрос и не е склонно да отстъпи. От Брюксел са поискали да знаят дали София ще одобри позоваване на македонския език според Споразумението от Преспа сред Скопие и Атина за името на страната, където той е избран като “славянски език, друг от гръцкия” или вероятно разяснение под линия с формулировката от съществуващите към този момент двустранни съглашения сред България и Македония.
Българската страна е настояла, че всевъзможни решения за приемане на компромис ще се вземат в София на най-високо равнище и е подчертала, че Народното събрание в Скопие в този си мандат е утвърдил Споразумението за добросъседство сред София и Скопие, където въпросът е организиран с израза подписан “на конституционните езици на двете държави”.
От Европейска комисия изразили схващане за чувствителността на въпроса за България, което слага Брюксел под напън от две страни, само че съглашението за статута на бежанците е от извънредно значение за Европейски Съюз и не може да бъде забавяно. От Европейска комисия предложили София и Скопие да потърсят споразумяване на този въпрос на двустранно равнище министри на външните работи.
В умозаключение на информацията от срещата българската страна отбелязва общото усещане на отвращение на Европейска комисия да одобри причините на България и опит да се внуши, че София пробва да попречи на развой поради въпрос, който към този момент е решен с Преспанското съглашение.
Заради формалната промяна на името на страната на Република Северна Македония се постанова чисто механически да се преподпише съществуващото към този момент съглашение, в което македонските управляващи желаят да вкарат уговорка, че текстът е подписан на всички езици на Европейски Съюз и на “македонски език”.
Въпросът, че това е безусловно недопустимо за България, е бил издигнат пред почитан чиновник в генералната дирекция “Миграция и вътрешни работи” на Еврокомисията от българския зам.-министър на вътрешните работи Милко Бернер. Това е станало в границите на министерска конференция на тематика “Миграционните провокации по Източносредиземноморския/Западнабалканския маршрут” на 3 май във Виена.
Според информация от срещата представителят на Европейска комисия е декларирал, че Брюксел схваща опита на Скопие да сътвори юридически казус, налагайки при преподписването на съглашението да се вкара и езикова уговорка, която да формулира “македонски език”. Първоначалното предложение на Европейска комисия било текстът да съдържа израза “подписано на езиците на съответните страни”. От Скопие обаче се възпротивили, че това не е общоприетата дефиниция на този вид клаузи в споразуменията на Европейски Съюз, които нормално се подписват “на всички езици на ЕС” и на емфатичен съответен език на другата страна.
Представителят на Европейска комисия декларирал, че държавното управление в Скопие е било подложено на голям напън от страна на опозицията по този въпрос и не е склонно да отстъпи. От Брюксел са поискали да знаят дали София ще одобри позоваване на македонския език според Споразумението от Преспа сред Скопие и Атина за името на страната, където той е избран като “славянски език, друг от гръцкия” или вероятно разяснение под линия с формулировката от съществуващите към този момент двустранни съглашения сред България и Македония.
Българската страна е настояла, че всевъзможни решения за приемане на компромис ще се вземат в София на най-високо равнище и е подчертала, че Народното събрание в Скопие в този си мандат е утвърдил Споразумението за добросъседство сред София и Скопие, където въпросът е организиран с израза подписан “на конституционните езици на двете държави”.
От Европейска комисия изразили схващане за чувствителността на въпроса за България, което слага Брюксел под напън от две страни, само че съглашението за статута на бежанците е от извънредно значение за Европейски Съюз и не може да бъде забавяно. От Европейска комисия предложили София и Скопие да потърсят споразумяване на този въпрос на двустранно равнище министри на външните работи.
В умозаключение на информацията от срещата българската страна отбелязва общото усещане на отвращение на Европейска комисия да одобри причините на България и опит да се внуши, че София пробва да попречи на развой поради въпрос, който към този момент е решен с Преспанското съглашение.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ