Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската войнаПрочетете

...
Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската войнаПрочетете
Коментари Харесай

На този ден: Излиза първи брой на вестник “Свобода“ с редактор Любен Каравелов

Сключен е Пиренейският контракт, който поставя завършек на Френско-испанската война
Прочетете още


Пиренейският кротичък контракт завършек на траялата 24 години Френско-испанска война от 1635 – 1659 година Наречен е по този начин, тъй като е подписан на 7 ноември 1659 година на Острова на фазаните на границата сред Испания и Франция в най-западната част на Пиренеите от Луи XIV и Фелипе IV. В реалност е контрактуван сред двамата първи министри кардинал Мазарини и дон Луис де Аро.

Испания е принудена да отстъпи на Франция редица територии: на север в Нидерландия – Артоа с огромния град Арас, както и други градове с покрайнините им – Ла Кеноа, Гравлен, Мариенбург, Филипвил; на юг – региона Русийон (Росельон) с град Перпинян и свързаната с нея област Серданя, окупирани още от Ришельо през 1642. Основание за загубата на последните две области се намира в естествената граница, която съставляват Пиренеите – в контракта се споделя, че „ Пиренейската планина, която от древността е разделяла Галия от Испания, ще стане отново разделяне сред двете кралства “.

Общите загуби на Испания възлизат на 9700 кв. километра, от които 5600 в Нидерландия и 4100 за Русийон. Политическото значение на контракта има най-малко три измерения – той накърнява мощно испанския авторитет и символизира края на испанската надмощие в Европа; за пръв път външна мощ лишава испански владения, с което се слага началото на въпроса за Испанското наследство; той е началото на френския напредък, присъщ за остатъка на XVII век.

Член 33 от контракта постановява: „ Двамата крале се съгласиха от свое име на брак сред Най-Християнския крал [Луи XIV] и Най-Светлата инфанта девойка Мария-Тереза, най-възрастната щерка на Католическия крал “. Известно е, че френският пръв министър по това време кардинал Мазарини преследва тази уговорка извънредно настойчиво, тъй като по това време инфантата е директният правоприемник на Фелипе IV. Тъй като няма изгледи той да се снабди със наследник, се чака тя и нейният брачен партньор да наследят испанските владения.

Испанците са наясно с тази заплаха и принуждават Мария-Тереза да се откаже от всичките си искания към испанската корона, тъй че династичният детайл в брака да се обезсмисли. Мазарини обаче знае, че династичните учредения си остават в действие макар всички контракти и че с този брак основава съображение за френски искания към Испания. Пиренейският контракт планува сключване на спомагателен сватбен контракт, който да уреди всички детайлности. В него се планува испанците да платят зестра от 500 000 златни екю, която обаче по този начин и в никакъв случай не е платена. Този факт дава съображение на Луи XIV да стартира осем години по-късно Деволюционната война.

Излиза първият брой на вестник „ Свобода “, редактор на който е Любен Каравелов



„ Свобода “ е вестник издаван от Любен Каравелов през интервала 1869 – 1872 година Първия брой на вестник „ Свобода “ под редакцията на Любен Каравелов излиза на 7 ноември 1869 година в Букурещ. Прокарва концепциите за самостойна битка на българския народ, за балканска федерация при ясно ценене на етнографските дадености на балканските нации и срещу всякаква непозната интервенция. Неофициален орган на БРЦК.

Вестникът помества уводни политически публикации. Разпространява вести от България, Европа, Северна Америка и други Публикува повести и разкази от българския живот, статистически сведения, рецензия и книгопис, исторически четива други
Вестник „ Свобода “ е в центъра на споровете сред БРЦК и по-консервативните кръгове на българската емиграция в Румъния – вследствие на техни интриги през 1870 година съветската цензура не разрешава неговото разпространяване в Руската империя.

По гледище на османското държавно управление вестникът е спрян през 1872 година През февруари на следната година е сменен от вестник „ Независимост “.

Започва Октомврийската гражданска война в Русия: В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки смъкват държавното управление на Александър Керенски

Октомврийската гражданска война, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки прелом, Октомврийски прелом и др.п., е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 година и оказало въздействие на международната история за десетилетия напред. Официалното ѝ наименование в Съюз на съветските социалистически републики е Велика октомврийска социалистическа гражданска война (ВОСР).

Процесът на определяне на властта на болшевишката партия в границите на Руската империя, стартира на 7 ноември (25 октомври остарял стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По създание тя е въоръжен прелом и подмяна на Временното държавно управление, което идва на власт след Февруарската гражданска война от 12 февруари същата година.

Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното държавно управление и идването на власт на държавно управление, образувано от Втория общоруски конгрес на препоръките, в който безусловно болшинство от делегатите имат болшевиките и техните съдружници левите есери, поддържани от някои национални организации, дребна част от меншевиките-интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 година новото държавно управление получава поддръжката на болшинството на изключителния Конгрес на селските депутати.

Временното държавно управление е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито основни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и други Непосредственото управление на въстанието се реализира от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на забележителна част на народа, бездействието на Временното държавно управление, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат действителна опция на болшевизма.

Започват излъчвания на Българската телевизия, първият тв канал в България, прочут през днешния ден като БНТ1

Първото публично предаване на Българската телевизия е осъществено на 7 ноември 1959 година Това е директното лъчение на 7-ноемврийската комунистическа манифестация от площад „ 9 септември “ (днес „ Александър Батенберг “). Официалното разкриване на малкия екран в България е на 26 декември 1959 година в София. От 1964 година към Министерството на културата е основана Главна дирекция „ Българска телевизия и радио “. През 1971 година радиото и малкия екран в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1977 година

Българската телевизия и Българското радио получават статут на независими юридически лица към Комитета за просвета, изкуство и просвета. През 1986 година двете медии още веднъж са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет. На 6 март 1990 година Деветото нормално национално заседание приема решение за краткотрайния статут на Българската телевизия и Българското радио, според което двете организации се обособяват като независими институции. От 1 юни 1992 година малкия екран придобива наименованието Българска Национална Телевизия, Първа стратегия се споделя „ Канал 1 “, а Втора стратегия – „ Ефир 2 “. „ Ефир 2 “ излъчва до 31 май 2000 година, а от 2 май 1999 година

Българска национална телевизия излъчва сателитната стратегия за българите в чужбина „ ТВ България “. От лятото на 2005 година Канал 1 се излъчва пробно в дигитален формат DVB-T в ефира на София на 64. канал в дециметровия обсег. От 1 юни 2016 година програмата на канала стартира публично лъчение в HD формат на картината.

НАСА изстрелва към Марс галактическата сонда Марс Глобъл Сървейър



Марс Глобъл Сървейър е галактическа задача почнала с изстрелването на американски непилотиран галактически уред, създаден от НАСА и Jet Propulsion Laboratory. Корабът е изстрелян към Марс през ноември 1996 година Първоначалните цели на задачата са изпълнени през януари 2001 година, само че по-късно задачата е продължена в нова фаза, която се чака да завърши до септември 2008 година В средата на октомври 2006 година обаче радиовръзката с Марс Глобъл Сървейър прекъсна, заради което се счита, че задачата е приключила прибързано.

На 2 ноември 2006 галактическия уред неотговаря на заложени му команда и известия. Засечен е слаб сигнал три дни по-късно, което значи, че уред е минал в режим safe mode. Всички опити да за обновяване на връзката и разрешаване на казуса пропадат. През януари 2007 НАСА публично приключва задачата.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР