НАТО и Русия са все по-близо до инциденти, провокиращи война
Ситуацията със сигурността в Европа се утежни до най-ниската си точка през последните три десетилетия. От 2014 година сухопътните, военноморските и въздушните сили на НАТО и Русия работят в доста по-непосредствена непосредственост, което от време на време води до рисково " жужене ". Режимът за надзор на оръжията и създаване на доверие, основан в края на 80-те и 90-те години на предишния, мощно се разми.
Предишните линии за връзка сред НАТО и Русия се разпаднаха, пишат за National Interest Адам Томсън, шеф на Европейската лидерска мрежа и някогашен дипломат на Англия в НАТО; Александър Вершбоу, помощник в Атлантическия съвет, някогашен заместник-генерален секретар на НАТО и дипломат на Съединени американски щати в Русия, и Сергей Рогов, шеф на Института за Съединени американски щати и Канада за проучвания на Руската академия на науките.
Тези събития комбинират подкопаване на доверието и увеличение на опцията за произшествия, които могат да доведат до въоръжен спор, който нито Алиансът, нито Русия желаят. Те би трябвало предпочитано да работят за понижаване на риска от военната борба.
Американците, руснаците и европейците би трябвало да са обезпокоени за това.
През последните четири месеца се присъединихме към повече от тридесет други специалисти по сигурността, в това число пенсионирани дипломати и военни офицери от Съединени американски щати, Русия и европейски страни, за подробни полемики за това по какъв начин НАТО и Русия могат да понижат риска от несъзнателен спор. Събрахме се заради загрижеността, че вероятностите за сходен конфликт са нарастнали обезпокоително доста.
Участниците в експертната група се разграничават доста във връзка с първопричините за актуалната несигурна обстановка. Всички ние обаче се съгласихме, че вместо да спорим кой е отговорен, фокусът на нашата група би трябвало да бъде върху практическите ограничения, които биха могли да оказват помощ за облекчение на военното напрежение и да се избегне рецесия, която може да ескалира в нещо в действителност доста неприятно.
Ситуацията приканва за повече разговор и възобновяване на политически и военни контакти. Например по-честите срещи сред началника на съветския общоприет щаб, ръководителя на Съвместния шеф на щабовете на Съединени американски щати, висшия главнокомандващ на НАТО в Европа и ръководителя на Военния комитет на НАТО биха могли да прегледат способи за понижаване на напрежението и опцията за военно недоумение.
Тези обмени биха могли да доведат до нови договорености, учредени на Споразумението сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (Русия) от 1972 година за попречване на произшествия в морето, с цел да се контролира метода, по който военните кораби и самолети на НАТО и Русия работят наоколо един до различен. Моряците и водачите на страните са експерти и ще следват процедури, предопределени да заобикалят дейности, които другата страна може да пояснява неправилно като враждебни.
В Балтийския район НАТО и съветските сухопътни сили се изправят едни против други. Споразуменията, учредени на Споразумението за попречване на рискови военни действия сред Съединени американски щати и Съветския съюз от 1989 година, могат да покачат доверието, като изискват военните елементи да се държат с изключително внимание, когато са в гранични региони. Може да има разпореждания, определящи линии на контакт, ако двусмислените придвижвания на едната страна наподобяват заплашителни за другата.
Трябва освен да помним старите правила за конкуренция, само че и да разработим нови ограничения за понижаване на риска. Например НАТО и Русия би трябвало да обмислят спомагателна бистрота по отношение на ученията, в това число понижаване на праговете за авансово известяван и наблюдаване. Ускорените учения, предопределени да ревизират способността на военните да се активизират бързо, не подлежат на авансово съобщение и могат да наподобяват като подготовка за война.
Страните могат да се договорят за " безшумно известяван " на другия на висше равнище, с цел да може, когато Русия стартира обучение без предизвестие, висшето военно управление на НАТО да знае авансово за това и да не го разчете неправилно. Същото се отнася и за съветските опасения по отношение на неочакваното придвижване на многонационални сили на НАТО.
НАТО и Русия би трябвало да проучат ограничения за обезпечаване на по-голяма бистрота във връзка с новите оръжия, по-специално стандартните системи за нанасяне на удари със междинен обхват. Те могат да включват морски и въздушни бази, както и наземни ракети, които не са обхванати от контракта НОВ Старт. Страните биха могли да отидат по-далеч и да обмислят взаимни ограничавания за спомагателното непрекъснато разполагане на бойни сили в региони, близки до територията на другия.
НАТО и Русия от дълго време разискват въздействието на противоракетната защита. Те би трябвало да възобновят консултациите по този въпрос и да обмислят опцията за годишен продан на информация за настоящата противоракетна защита в Европа, както и проекти за тяхното развиване през идващите 10 години, в духа на " без изненади ".
Това са единствено някои от концепциите, които породиха от нашите полемики. Не всички от тях могат да се договарят, най-малко в близко бъдеще, само че ние предлагаме проект със стъпки, които биха могли да насърчат по-голяма сигурност в Европа. Окуражаваме се, че повече от 100 специалисти и някогашни висши държавни чиновници поддържаха тези оферти.
Това не е проект за " нулиране " или връщане към " работа както нормално ". Отношенията сред държавите-членки на НАТО и Русия са комплицирани и притеснителни. Ще са нужни съгласувани старания от двете страни за пренасяне на тяхното взаимоотношение в по-позитивна низина. Междувременно обаче политиците и военните водачи би трябвало да проучат типовете взаимни ограничения, които предлагаме.
Никой няма интерес инцидентно или несъзнателно да се окажем във война. По същия метод тези стъпки могат да допринесат за атмосфера, в която разрешаването на главните въпроси, които ни разделят, в последна сметка може да стане по-постижима.
Препоръките на всички участващи специалисти се отнасят до следните области:
Възстановяване на на практика разговор сред Русия и НАТО, в това число директни контакти сред военните командири и специалисти на Русия и държавите-членки на НАТО.
Разработване на общи правила, които ще понижат риска от неволни произшествия по суша, въздух и море.
Подобряване на стабилността посредством увеличение на прозрачността, отбягване на рискови военни действия и обезпечаване на специфични информационни канали, които биха избегнали ескалация на възможни произшествия.
Използване (и вероятно допълване) на Основния акт на НАТО и Русия от 1997 година за кодифициране на ограничения за ограничение, бистрота и създаване на доверие.
Проучване на вероятни ограничавания на разполагането на стандартните сили на НАТО и Русия в Европа за повишение на прозрачността и стабилността.
Установяване на съвещания сред Русия и САЩ/НАТО по тематиките за ракетите със междинен обхват и балистични ракети, с цел да се предотврати нова конкуренция с нуклеарни ракети в Европа.
Запазване на Договора за намерено небе.
Препоръките от тези полемики са подписани от 145 специалисти от 20 страни, в това число 48 членове на мрежата ELN и приканват водачите в Съединени американски щати, Русия и Европа да показват политическа воля, нужна за предприемането на редица незабавни дейности, за понижаване на рисковете от боен спор.
Предишните линии за връзка сред НАТО и Русия се разпаднаха, пишат за National Interest Адам Томсън, шеф на Европейската лидерска мрежа и някогашен дипломат на Англия в НАТО; Александър Вершбоу, помощник в Атлантическия съвет, някогашен заместник-генерален секретар на НАТО и дипломат на Съединени американски щати в Русия, и Сергей Рогов, шеф на Института за Съединени американски щати и Канада за проучвания на Руската академия на науките.
Тези събития комбинират подкопаване на доверието и увеличение на опцията за произшествия, които могат да доведат до въоръжен спор, който нито Алиансът, нито Русия желаят. Те би трябвало предпочитано да работят за понижаване на риска от военната борба.
Американците, руснаците и европейците би трябвало да са обезпокоени за това.
През последните четири месеца се присъединихме към повече от тридесет други специалисти по сигурността, в това число пенсионирани дипломати и военни офицери от Съединени американски щати, Русия и европейски страни, за подробни полемики за това по какъв начин НАТО и Русия могат да понижат риска от несъзнателен спор. Събрахме се заради загрижеността, че вероятностите за сходен конфликт са нарастнали обезпокоително доста.
Участниците в експертната група се разграничават доста във връзка с първопричините за актуалната несигурна обстановка. Всички ние обаче се съгласихме, че вместо да спорим кой е отговорен, фокусът на нашата група би трябвало да бъде върху практическите ограничения, които биха могли да оказват помощ за облекчение на военното напрежение и да се избегне рецесия, която може да ескалира в нещо в действителност доста неприятно.
Ситуацията приканва за повече разговор и възобновяване на политически и военни контакти. Например по-честите срещи сред началника на съветския общоприет щаб, ръководителя на Съвместния шеф на щабовете на Съединени американски щати, висшия главнокомандващ на НАТО в Европа и ръководителя на Военния комитет на НАТО биха могли да прегледат способи за понижаване на напрежението и опцията за военно недоумение.
Тези обмени биха могли да доведат до нови договорености, учредени на Споразумението сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (Русия) от 1972 година за попречване на произшествия в морето, с цел да се контролира метода, по който военните кораби и самолети на НАТО и Русия работят наоколо един до различен. Моряците и водачите на страните са експерти и ще следват процедури, предопределени да заобикалят дейности, които другата страна може да пояснява неправилно като враждебни.
В Балтийския район НАТО и съветските сухопътни сили се изправят едни против други. Споразуменията, учредени на Споразумението за попречване на рискови военни действия сред Съединени американски щати и Съветския съюз от 1989 година, могат да покачат доверието, като изискват военните елементи да се държат с изключително внимание, когато са в гранични региони. Може да има разпореждания, определящи линии на контакт, ако двусмислените придвижвания на едната страна наподобяват заплашителни за другата.
Трябва освен да помним старите правила за конкуренция, само че и да разработим нови ограничения за понижаване на риска. Например НАТО и Русия би трябвало да обмислят спомагателна бистрота по отношение на ученията, в това число понижаване на праговете за авансово известяван и наблюдаване. Ускорените учения, предопределени да ревизират способността на военните да се активизират бързо, не подлежат на авансово съобщение и могат да наподобяват като подготовка за война.
Страните могат да се договорят за " безшумно известяван " на другия на висше равнище, с цел да може, когато Русия стартира обучение без предизвестие, висшето военно управление на НАТО да знае авансово за това и да не го разчете неправилно. Същото се отнася и за съветските опасения по отношение на неочакваното придвижване на многонационални сили на НАТО.
НАТО и Русия би трябвало да проучат ограничения за обезпечаване на по-голяма бистрота във връзка с новите оръжия, по-специално стандартните системи за нанасяне на удари със междинен обхват. Те могат да включват морски и въздушни бази, както и наземни ракети, които не са обхванати от контракта НОВ Старт. Страните биха могли да отидат по-далеч и да обмислят взаимни ограничавания за спомагателното непрекъснато разполагане на бойни сили в региони, близки до територията на другия.
НАТО и Русия от дълго време разискват въздействието на противоракетната защита. Те би трябвало да възобновят консултациите по този въпрос и да обмислят опцията за годишен продан на информация за настоящата противоракетна защита в Европа, както и проекти за тяхното развиване през идващите 10 години, в духа на " без изненади ".
Това са единствено някои от концепциите, които породиха от нашите полемики. Не всички от тях могат да се договарят, най-малко в близко бъдеще, само че ние предлагаме проект със стъпки, които биха могли да насърчат по-голяма сигурност в Европа. Окуражаваме се, че повече от 100 специалисти и някогашни висши държавни чиновници поддържаха тези оферти.
Това не е проект за " нулиране " или връщане към " работа както нормално ". Отношенията сред държавите-членки на НАТО и Русия са комплицирани и притеснителни. Ще са нужни съгласувани старания от двете страни за пренасяне на тяхното взаимоотношение в по-позитивна низина. Междувременно обаче политиците и военните водачи би трябвало да проучат типовете взаимни ограничения, които предлагаме.
Никой няма интерес инцидентно или несъзнателно да се окажем във война. По същия метод тези стъпки могат да допринесат за атмосфера, в която разрешаването на главните въпроси, които ни разделят, в последна сметка може да стане по-постижима.
Препоръките на всички участващи специалисти се отнасят до следните области:
Възстановяване на на практика разговор сред Русия и НАТО, в това число директни контакти сред военните командири и специалисти на Русия и държавите-членки на НАТО.
Разработване на общи правила, които ще понижат риска от неволни произшествия по суша, въздух и море.
Подобряване на стабилността посредством увеличение на прозрачността, отбягване на рискови военни действия и обезпечаване на специфични информационни канали, които биха избегнали ескалация на възможни произшествия.
Използване (и вероятно допълване) на Основния акт на НАТО и Русия от 1997 година за кодифициране на ограничения за ограничение, бистрота и създаване на доверие.
Проучване на вероятни ограничавания на разполагането на стандартните сили на НАТО и Русия в Европа за повишение на прозрачността и стабилността.
Установяване на съвещания сред Русия и САЩ/НАТО по тематиките за ракетите със междинен обхват и балистични ракети, с цел да се предотврати нова конкуренция с нуклеарни ракети в Европа.
Запазване на Договора за намерено небе.
Препоръките от тези полемики са подписани от 145 специалисти от 20 страни, в това число 48 членове на мрежата ELN и приканват водачите в Съединени американски щати, Русия и Европа да показват политическа воля, нужна за предприемането на редица незабавни дейности, за понижаване на рисковете от боен спор.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ