Условията по емитиране на нов държавен дълг стават все по-тежки
Ситуацията с държавния дълг продължава да се утежнява. И доказателство за това е левовата емисия облигации с общ номинал 200 млн. лв., които държавното управление пласира на 19 септември.
Става дума за инвестиция със период от три години и осем месеца, която вложителите са се съгласили да създадат в случай, че междинната годишна рентабилност, която им обезпечават въпросните ДЦК е 3.01 %. И то в случай, че въпросните облигации оферират годишна рента от 2,25 %.
Само за съпоставяне, пласираната през май облигационна емисия със срочност от три години и половина ( доста покрай сегашната) откри купувачи при средногодишна рентабилност от 1.33 %. И то при условия, че не оферираше годишна рента - с други думи не носеше настояща тежест като разноски за бюджета. Получава се, че за четири месеца изискванията по държавния ни дълг са се влошили повече от два пъти и половина пъти. При това утежняването е само поради фискалната политика водена от последното постоянно държавно управление, тъй като през май разликата сред доходността на българската емисия и аналогичните немски скъпи бумаги е била 78 базисни точни, а в този момент е 147 базисни точки - близо два пъти повече. Този спред отразя увеличението на риска само на България, а не на пазарите като цяло (там равнището на риска се отразява посредством коефициента mid-swap).
Проблемът е че отрицателните процеси показали се при пласирането и на вътрешните и на външните облигации на България най-вероятно ще се задълбочават и при последващи излъчвания със период над 5 години можем да станем очевидци на рентабилност надхвърляща 6% годишно и то при лихви от 3% и повече. Впрочем това ще стане ясно още в края на месеца, когато ще бъде пласирана емисия от облигации с номинал от 200 млн. лв., със период на погасяване пет години и половина, които ще носят рента от 3.2% годишно.
Става дума за инвестиция със период от три години и осем месеца, която вложителите са се съгласили да създадат в случай, че междинната годишна рентабилност, която им обезпечават въпросните ДЦК е 3.01 %. И то в случай, че въпросните облигации оферират годишна рента от 2,25 %.
Само за съпоставяне, пласираната през май облигационна емисия със срочност от три години и половина ( доста покрай сегашната) откри купувачи при средногодишна рентабилност от 1.33 %. И то при условия, че не оферираше годишна рента - с други думи не носеше настояща тежест като разноски за бюджета. Получава се, че за четири месеца изискванията по държавния ни дълг са се влошили повече от два пъти и половина пъти. При това утежняването е само поради фискалната политика водена от последното постоянно държавно управление, тъй като през май разликата сред доходността на българската емисия и аналогичните немски скъпи бумаги е била 78 базисни точни, а в този момент е 147 базисни точки - близо два пъти повече. Този спред отразя увеличението на риска само на България, а не на пазарите като цяло (там равнището на риска се отразява посредством коефициента mid-swap).
Проблемът е че отрицателните процеси показали се при пласирането и на вътрешните и на външните облигации на България най-вероятно ще се задълбочават и при последващи излъчвания със период над 5 години можем да станем очевидци на рентабилност надхвърляща 6% годишно и то при лихви от 3% и повече. Впрочем това ще стане ясно още в края на месеца, когато ще бъде пласирана емисия от облигации с номинал от 200 млн. лв., със период на погасяване пет години и половина, които ще носят рента от 3.2% годишно.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ