В синята стая не се отнемат деца от семействата им
" Синята стая ", по този начин известна като място, където се разпитват деца, претърпели принуждение, стана обект на нервността към отнемането на деца от фамилиите им.
" Вече има нападки, че " синята стая " се употребява да се настройват децата ", обясниха специалисти от асоциация " Анимус " по време на семинар за образование на публицисти по какъв начин да отразяват тематиката допустимо най-адекватно.
Те обясниха в детайли по какъв начин протича разпитът, каква е задачата му и кой участва на него. Подобен вид " сини стаи " има във всички регионални градове в страната - те се намират или в полицейски сектор, или в общината, а от време на време и в обществената работа в града.
Използват се, когато на дете, претърпяло принуждение, му е мъчно да показа. В конюнктура на детски играчки и светло-зелена, а не синя - боядисана стая, децата сядат и могат да си играят, до момента в който тече разпитът им.
В нея участват психолог и обществен служащ, които задават въпросите, а зад стъклото - непрозрачно, венецианско, съгласно случая може да се намират родители, юристи, проверяващ служител на реда, протоколчик и контрольор " Детска педагогическа стая ", а от време на време и насилникът, в случай че не е родственик.
Свидетелите на разпита влизат от друг вход. Детето не вижда присъстващите зад стъклото, само че знае, че те са там.
Светлин Азманов от услугата " Зона Закрила " е обществен служащ, който има подготовка точно да организира разпит в " синя стая ". Той изясни, че разпитът на това място се назовава не инцидентно " щадящо чуване ". За да може да организира този вид разпит с насилвано дете той е минал особено образование и би трябвало да направи оценка дали при дело то ще може да свидетелства. За разпита обаче не е належащо единодушие на родителя и точно от това идвали терзанията на разследваните от службите фамилии.
Според специалистите обаче е доста добре дете да премине през този тип щадящо чуване, тъй като другото е по общия ред, където на децата постоянно им е мъчно да приказват и стресът за тях е по-голям. Когато детето е задоволително огромно, го изслушват пред съда - за задачата би трябвало да е към този момент на 16 - 18 година
Светлин Азманов споделя, че за 14-годишни девойки " е брутално " да бъдат разпитвани в съда в наличие на причинителя, който ги е изнасилил. А " синята стая " се употребява изключително при обезчестяване. В случай на домашно принуждение над жена също се разпитват деца, само че се организира предварителна полемика от специалисти. В " синята стая " едно дете, претърпяло принуждение, минава сред 3 и 6 разпита.
В момента даже Министерство на правораздаването разисква дали да не регламентира " синята стая ", водят се полемики с полицията и специалисти къде да са написани разпоредбите за този тип разпит, както и той да е наложителен при деца до 18 година, претърпели или пък и очевидци на принуждение.
Катя Кръстанова от " Анимус " пък увери, че " синята стая " единствено оказва помощ на децата и няма никакви други цели. Тя даде за образец, че в България огромен проблем в тези случаи е бавното правораздаване, тъй като има доста огромна разлика в правосъдното и досъдебното произвеждане. И когато процесът се забави, са минали години, детето е пораснало, към този момент се е оженило и в някои случаи жертвите се отхвърлят, с цел да не връщат спомените си. /news.bg
" Вече има нападки, че " синята стая " се употребява да се настройват децата ", обясниха специалисти от асоциация " Анимус " по време на семинар за образование на публицисти по какъв начин да отразяват тематиката допустимо най-адекватно.
Те обясниха в детайли по какъв начин протича разпитът, каква е задачата му и кой участва на него. Подобен вид " сини стаи " има във всички регионални градове в страната - те се намират или в полицейски сектор, или в общината, а от време на време и в обществената работа в града.
Използват се, когато на дете, претърпяло принуждение, му е мъчно да показа. В конюнктура на детски играчки и светло-зелена, а не синя - боядисана стая, децата сядат и могат да си играят, до момента в който тече разпитът им.
В нея участват психолог и обществен служащ, които задават въпросите, а зад стъклото - непрозрачно, венецианско, съгласно случая може да се намират родители, юристи, проверяващ служител на реда, протоколчик и контрольор " Детска педагогическа стая ", а от време на време и насилникът, в случай че не е родственик.
Свидетелите на разпита влизат от друг вход. Детето не вижда присъстващите зад стъклото, само че знае, че те са там.
Светлин Азманов от услугата " Зона Закрила " е обществен служащ, който има подготовка точно да организира разпит в " синя стая ". Той изясни, че разпитът на това място се назовава не инцидентно " щадящо чуване ". За да може да организира този вид разпит с насилвано дете той е минал особено образование и би трябвало да направи оценка дали при дело то ще може да свидетелства. За разпита обаче не е належащо единодушие на родителя и точно от това идвали терзанията на разследваните от службите фамилии.
Според специалистите обаче е доста добре дете да премине през този тип щадящо чуване, тъй като другото е по общия ред, където на децата постоянно им е мъчно да приказват и стресът за тях е по-голям. Когато детето е задоволително огромно, го изслушват пред съда - за задачата би трябвало да е към този момент на 16 - 18 година
Светлин Азманов споделя, че за 14-годишни девойки " е брутално " да бъдат разпитвани в съда в наличие на причинителя, който ги е изнасилил. А " синята стая " се употребява изключително при обезчестяване. В случай на домашно принуждение над жена също се разпитват деца, само че се организира предварителна полемика от специалисти. В " синята стая " едно дете, претърпяло принуждение, минава сред 3 и 6 разпита.
В момента даже Министерство на правораздаването разисква дали да не регламентира " синята стая ", водят се полемики с полицията и специалисти къде да са написани разпоредбите за този тип разпит, както и той да е наложителен при деца до 18 година, претърпели или пък и очевидци на принуждение.
Катя Кръстанова от " Анимус " пък увери, че " синята стая " единствено оказва помощ на децата и няма никакви други цели. Тя даде за образец, че в България огромен проблем в тези случаи е бавното правораздаване, тъй като има доста огромна разлика в правосъдното и досъдебното произвеждане. И когато процесът се забави, са минали години, детето е пораснало, към този момент се е оженило и в някои случаи жертвите се отхвърлят, с цел да не връщат спомените си. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ