Какво виждат хората със синдрома на Антон?
Синдромът на Антон-Бабински е извънредно рядко неврологично положение, характеризиращо се с кортикална слепота и отвод от признание, че загубата на зрение е реалност. Хората със синдрома на Антон са надълбоко уверени, че могат да видят неща, които в действителност не могат, и се държат и приказват по този начин, като че ли ги виждат. Тяхното отказване на загубата на зрение е съпроводено от измисляне на мемоари и прекарвания, които в никакъв случай не са имали (конфабулация). Те откровено имат вяра в това, което споделят, без да знаят, че фантазират...
Загубата на зрение е резултат от увреждане на тилната кора на мозъка, от недостатък или пострадване на мозъка, а не на очите. Най-честата причина са кръвоизлив или инсулт, засягащи задните церебрални артерии и тилните дялове на мозъка. Синдромът на Антон-Бабински е относително извънредно положение – сред 1965 и 2016 година са регистрирани единствено 28 случая.
Тъй като мозъчно-съдовите произшествия са най-честата причина за синдрома на Антон, най-често наранени са по-възрастните хора. Разбира се, статистиката споделя и за младежи с това заболяване.
Пациентът със синдрома на Антон губи зрението си, само че не осъзнава своята слепота. Създава си подправени мемоари, че е видял нещо, което го няма там, където болният е споделил, че се намира. Въпреки доказателствата, хората със синдрома на Антон постоянно отхвърлят изказванието, че са слепи.Например, в случай че протегнете предмет и попитате какво е, те с убеденост биха създали съмнение.
Дори и да бъркат, те биха работили по този начин, като че ли това е верният отговор. Те ще основат образна история за вас, когато ги помолите да опишат какво виждат. Въпреки че дейностите им може да наподобяват странни, те не ви лъжат. Техният мозък не е в положение да разбере това.
Един от пациентите бил помолен да опише вратовръзката или външния тип на лекаря в стаята. Той дал бързи и безапелационни, само че погрешни отговори. Оставени сами, хората със синдрома на Антон намират приборите си върху подноса с храна и се хранят. Но разсипват храната си. Те признават и са признателни, когато им се оказва помощ, само че не престават да отхвърлят загубата на зрението си. Отговарят на протегната ръка за ръкостискане със своята, само че бъркат посоката.
Хората, които са кортикално слепи, могат да възприемат придвижванията на ръцете, наричано още феноменът на Риддох. Те могат да виждат движещи се неща, само че не и неподвижни. Хората със синдрома на Антон обаче не мигат в отговор на заплашителни придвижвания на ръцете по време на очен тест.
Понякога зрението може да се усъвършенства с лекуване. Това постоянно зависи от възрастта и положението на индивида. Значително усъвършенстване е по-вероятно при хора на възраст под 40 години, които в никакъв случай не са имали инсулт, диабет или високо кръвно налягане.
Източник
Загубата на зрение е резултат от увреждане на тилната кора на мозъка, от недостатък или пострадване на мозъка, а не на очите. Най-честата причина са кръвоизлив или инсулт, засягащи задните церебрални артерии и тилните дялове на мозъка. Синдромът на Антон-Бабински е относително извънредно положение – сред 1965 и 2016 година са регистрирани единствено 28 случая.
Тъй като мозъчно-съдовите произшествия са най-честата причина за синдрома на Антон, най-често наранени са по-възрастните хора. Разбира се, статистиката споделя и за младежи с това заболяване.
Пациентът със синдрома на Антон губи зрението си, само че не осъзнава своята слепота. Създава си подправени мемоари, че е видял нещо, което го няма там, където болният е споделил, че се намира. Въпреки доказателствата, хората със синдрома на Антон постоянно отхвърлят изказванието, че са слепи.Например, в случай че протегнете предмет и попитате какво е, те с убеденост биха създали съмнение.
Дори и да бъркат, те биха работили по този начин, като че ли това е верният отговор. Те ще основат образна история за вас, когато ги помолите да опишат какво виждат. Въпреки че дейностите им може да наподобяват странни, те не ви лъжат. Техният мозък не е в положение да разбере това.
Един от пациентите бил помолен да опише вратовръзката или външния тип на лекаря в стаята. Той дал бързи и безапелационни, само че погрешни отговори. Оставени сами, хората със синдрома на Антон намират приборите си върху подноса с храна и се хранят. Но разсипват храната си. Те признават и са признателни, когато им се оказва помощ, само че не престават да отхвърлят загубата на зрението си. Отговарят на протегната ръка за ръкостискане със своята, само че бъркат посоката.
Хората, които са кортикално слепи, могат да възприемат придвижванията на ръцете, наричано още феноменът на Риддох. Те могат да виждат движещи се неща, само че не и неподвижни. Хората със синдрома на Антон обаче не мигат в отговор на заплашителни придвижвания на ръцете по време на очен тест.
Понякога зрението може да се усъвършенства с лекуване. Това постоянно зависи от възрастта и положението на индивида. Значително усъвършенстване е по-вероятно при хора на възраст под 40 години, които в никакъв случай не са имали инсулт, диабет или високо кръвно налягане.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ