Проф. Евелина Келбечева за ФрогНюз на 9 май: Изкривяването на хро...
Това сподели пред ФрогНюз историкът проф. Евелина Келбечева. Проф. Келбечева е създател на кино лентата " Второто избавление ", учител в Американския университет в България. Публикациите ѝ са в региона на митовете и фалшификациите на историята, тя е измежду основателите на гражданския напън за преподаване на комунистическото минало в българските учебни заведения.
На 9 май, когато цивилизованият свят чества мира и Деня на Европа, а съветската терористична власт ще разноски парадните си военни машини в центъра на Москва, продължавайки войната си за заличаване на Украйна, беседваме с проф. Келбечева за историческите неистини към Втората международна война.
Цялото изявление, четете в идващите редове:
На 9 май си във Втората международна война. Струва ми се, че в това изначално има спор на ценностно равнище, на равнище морал и взор върху историята и бъдещето. Съществува ли такова символно разграничение?
В Русия Втората международна война се назовава Велика отечествена война. Според тях тя стартира през 1941 година, а не през 1939 година, когато Нацистка Германия и Болшевишки Съюз на съветските социалистически републики атакуват Полша и я поделят между тях. Символите и митовете, с които живеем, са доста по-силни, в сравнение с съответното познание за историята. Разделението сред светлото начало с търсенето на единението на Европа и мира против непрекъснатата ескалация на военната изразителност, на абсолютния фетиш към Отечествената война и жертвите, ясно демонстрират най-важните полезности и основи на гражданското образование, на възприемането на тези общества, на саморефлексия в обществата, които са демократични и неналичието им в обществата, които не престават линията на тоталитаризма и авторитаризма. Разделението е ясно.
Не виждах пречката Денят на Европа да бъде ден на всички, които по един или различен метод са вписали в историята си присъединяване и жертви във Втората международна война. Отказът от общата Европа демонстрира по какъв начин диктаторите от Кремъл привиждат себе си като коренна диаметралност на всичко, което е било в политическата и културна еволюция на остарелия континент.
Днес в България ще има хора, които ще честват " День Победы ", тук на българска територия, което е извънредно превратно, поради последвалата. Защо продължава това разбиране измежду някои българи?
Една част от българските жители одобри историческата истината, някои хора обърнаха своите предишни неверни разбирания. Цялата агитация, на която продължаваме да бъдем жертви, не протича единствено през 45-те години на тоталитарен комунистически режим. Тази агитация продължава и до през днешния ден. България е единствената страна в Европа, член на Европейския съюз и член на НАТО, където се пазят още 185 съветски паметника. Някои от тях са великански, други - плочи в възхвала на Червената войска, която те назовават Съветска войска освободителка. Всичко това е неверно - тогава това е Червената войска, тя не може по никакъв метод да бъде избрана като освободителка, това е част от митологията, с която Трети украински фронт навлиза в България с към този момент подготвени брошури, с листовки, с цялата скълъпена митология за двойните освободители. Това е приготвено да бъде част от огромната политическа и идеологическа митология, която се основава към нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в България. Нека не забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики си измисля мотив да нападне България, да разгласи война на България - единствената страна в Европа, която е съдружник на Третия райх, само че в никакъв случай не изпраща и един боец на Източния фронт против Съветския съюз, а поддържа през цялата война доста дейни дипломатически връзки и мир със Съветския съюз.
Най-после би трябвало да се разбере, че ние не сме воюваща страна във Втората международна война досега, в който към този момент окупирана България е длъжна да изпрати войски и да се бори в границите на руската военна машина. Това се не помни. Аномалия и анахронизъм е в България да имаме тези монументи и те да бъдат освен каменни грамади, а да бъдат места на ритуали, на респект, на демонстрации, на конфликти сред хора, които в действителност нямат визия за съответната история и тези, които отстояват истината за това, че ние сме една окупирана и разорена от препоръките страна, че по никакъв метод не сме освободени - доста ми е забавно освободени от кого.
Точно това е един значим въпрос - " освободени от кого? ". Руската агитация дава отговор на него, говорейки за фашизъм в България. Има ли фашизъм в Царска България или това е следващата историческа неистина?
Още в края на 70-те, 80-те години имаше задоволително доста знаещи почтени историци, които започнаха този спор. Т. нар. монархофашизъм е една идеологическа скица, наложена в пропагандата незабавно след 9 септември. Тази идеологическа скица беше отречена, тъй като тя е още веднъж непосредствено инспирирана от Кремъл. Тя не се появява по време на Втората международна война. Тогава Кремъл и Коминтерна освен приказват, а се пробват да дестабилизират България посредством метежи, преврати, политически убийства - всичките обилно спонсорирани от Кремъл. В България е най-големият политически атентат на 20-ти век, всеобщото ликвидиране при в катедралния храм “Свети Крал ” през 1925 година (тогавашното име на храма " Света Неделя ", бел. ред.). След 9 септември 1944 година терорът става невиждан за цяла Европа. Всичко това се натрупа в идеологически схеми, които тровят и до ден сегашен съзнанието на голяма част от българските жители посредством повтарянето на тези мантри.
В България няма фашистка партия, камо ли тя да е на власт. Фалшификацията монархофашизъм е чисто идеологическа и не почива на никакви исторически учредения.
Ще напомня и още нещо - че по време на Втората международна война, когато България е в мир и в доста дейна дипломация със Съветския съюз, те провеждат терористични групи тук и пращат в България така наречен подводничари и парашутисти - подготвени терористи, които да вършат саботажи и диверсии в България. Имаме противоположното уравнение - имаме по-скоро импорт на гнет и терористични действия от страна на Съветския съюз в България.
Когато изчисляваме загубите от окупацията на България от Червената войска - какъв е икономическият, финансовият аспект? Преди окупацията, мисля, че можем да приказваме за България като финансова страна, която се развива - нещо, което след това пропагандата се пробва да ни накара да намразим (капитала). След окупацията, развиването на страната ни е заровено. От друга страна, какво губим и от морална, идеологическа позиция?
Редно е да забележим нещата и от двете страни, завещание от марксистката идеология е да измерваме единствено с стопански индикатори. Омразата към капитала е част от тези политико-идеологически схеми - това значи ненавист към демокрацията ненавист, към парламентаризма, ненавист към рефлексията и самокритичността на едно общество, ненавист към всички човешки права, които вървят с демократичната народна власт, обвързвана с пазарна стопанска система.
Ако погледнем от тази страна, кривата на българската стопанска система върви все нагоре до 1944 година. Това стопира чак сега, в който влизаме във високата рецесия по време на войната, която е обвързвана и с продоволство и т. н. За трите години на руска окупация, през които в България минават общо към 600 000 руски офицери и бойци, България заплаща като прехрана на армията, като подготовка на нашата войска да влезе във втората фаза на Втората международна война до 3/4 от националния приход на България. Това е най-голямата икономическа, финансова, продоволствена рецесия в актуалната българска история.
Погледнато от по-дълбоката и по-важна позиция - пречупена е социокултурната тъкан на българското общество, България принудително е вкарана в орбитата на Съюз на съветските социалистически републики, натрапен е комунизмът. На България е наложена тотална съветизация, която е институционална, политическа, идеологическа, културна, икономическа и така нататък Няма нито една сфера в българския публичен живот, която не е наранена
В една тоталитарна страна тоталният надзор е освен върху публичния, само че и върху персоналния живот на хората. Това е смисълът и ужасът на тези диктатури - пречупването на вековни обичаи и полезности на българския народ, на това, което е било в действителност етоса на нацията и я е държало в една еднородност, доста по-голяма, в сравнение с в този момент. Всичко това е заличено, ние влизаме в режим, натрапен изкуствено, тежко и с ужасяващ гнет. Режим и гнет, натрапен върху безусловно всички пластове на българското общество. Това за мен е страшното, което се случва и стартира на 9 септември 1944 година.
В най-широк обхват на мислене, когато виждаме дълготрайните последици от един или различен политически прелом и промяна на режим, аз съм уверена, както и една немалка част от моите сътрудници, че тази близо половин век съветизация и комунистически режим в България, съпроводен с непрестанен политически гнет и цялостна липса на независимост и народна власт, е върнала България обратно в историческото развиване.
Как се чисти тази съветизация в днешно време?, само че доста, в обществото има и групи, които не престават да си мислят, че 9 май е Ден на успеха.
Във всяко общество има доста разнообразни групи, ползи, вярвания, полезности. Няма такова нещо като напълно хомогенно общество, само че има стандарти за съблюдаване, както поради санкциониране от юридическата система, по този начин и чисто морални стойности, които се отстояват. В една демократична народна власт никой не преследва хора за техните убеждения и това е най-хубавото на свободата. Но в същото време толерирането на отбраната на комунистически хрумвания, които са надълбоко антидемократични, антихуманни, които са свързани с едни от най-страшните страници на гнет в България, не може да бъде одобрявано за обикновено. Същото важи и за паметниците, само че и ритуалите към тях. Те са единствено върхът на айсберга на една много-много изкривена и наложена идея за двойните освободители, почиваща на русофилия, която в България е съвсем фолклорна, по-късно подета от образованието, от литературата, от поезията и така нататък
Да не забравяме, че няма нито един от огромните ни възрожденци, който да не е възроптал против унищожителната политика на Руската империя по отношение на българите. Това се повтаря и се развива и от дейците на българските социалдемократи и комунисти - самият Димитър Благоев назовава русофилията едно политическо поверие. Проявата на тотално незнание и отводът от схващане на тези процеси, на истината за това какво съставлява политиката на Руската империя и на Съюз на съветските социалистически републики към България, разрешава избуяването на такива прояви, ритуали, празнувания и така нататък, които се поддържат от едно незначително малцинство в България, само че то е доста кресливо, параноично и непрестанно и нападателно подкрепено от посолството на Русия в България. Виждаме нотите от съветското посолство, с арогантния им звук, който повтаря линията на държание на съветските и руските дипломати в България - те се отнасят към България като Задунайска губерния. Това не е от през вчерашния ден, само че неприятното е, че продължава и през днешния ден.
Споменахте го при започване на диалога и ми се коства, че това е един значим факт, който съветската агитация напълно целеустремено пропуща в разказите си - че Великата отечествена война за руснаците стартира през 1941 година, не през 1939 година, когато за европейците стартира Втората международна война. Преди това Сталин е сътрудник на Хитлер и Нацистка Германия.
Така е, те побъркват света и личните си почитатели, когато вършат пакта “Рибентроп-Молотов ”. Двете тоталитарни чудовища се съюзяват. Пактът за ненападение сред Нацистка Германия и Болшевишка Русия разрешава на Хитлер да унищожи Европа и да покори по-голямата част от нея. Без това, че Сталин му пази гърба, той никой нямаше да успее да направи това, което прави сред 1939 и 1941 година.
Същевременно актуалните откриватели в Русия демонстрираха доста добре, че Сталин през всичкото време се готви за война, като се готви да нападне в тил Германия и да се показа като избавител на всички европейски нации. Но нещата се трансформираха поради устойчивостта на Англия и включването на Съединени американски щати във Втората международна война.
Изкривяването на хронологията на Втората международна война е част от възродената агитация и в годините на Путин.
Преди много време имах опцията да интервюирам Елена Бонер, тогава към този момент вдовицата на Андрей Сахаров, която тогава живееше в Ню Йорк. Попитах я коя съгласно нея е най-голямата имитация в руската история. Тя сподели, че никакво подозрение не е имало нито за нея, нито за нейния брачен партньор, че “Рибентроп-Молотов ”, съюзяването сред Сталин и Хитлер е нещото, което има най-тежките последствия за цяла Европа и за развиването на Втората международна война.
А имайки поради това, актуалното говорене на Кремъл тотално пренебрегва пакта “Рибентроп-Молотов ”, Путин приказва за “денацификация ” на Украйна. Колко устойчива е пропагандата в тов отношение?
Аз съм безусловно уверена, че централите от Кремъл, които провеждат сегашната хибридна война, която е ориентирана освен към България, а към всяка страна, изключително в Европа, извършват задачата на Путиновия режим е да дестабилизира и раздроби Европа. Руснаците дръзнаха да кажат посредством своите дипломати в Европа намерено и не като инцидентна неточност, че те считат България за техен троянски кон в Европейския съюз. Нека не забравяме тази декларация, която беше провокативна и отново споделям - неслучайна.
Пропагандата със актуалните средства е извънредно мъчно да бъде атакувана от позиция на съответния исторически разбор, на мощното обучение, на търсенето на все по-съвремени проучвания, които да покажат цялата картина. Вече имаме архивна гражданска война, която разреши посредством отварянето на секретните архиви да разберем голяма част от машината за имитация на историята, която е налагана посредством образованието и идеологията по време на комунистическия режим. И все пак, продължава да има групи от българските жители, които не желаят да одобряват, отхвърлят да одобряват историческата истина,. Това демонстрира какъв брой мощна е пропагандата, какъв брой устойчиви и какъв брой привлекателни са митовете. Те са лесни за разбиране, те са отправени към страстите на болшинството, те са издигнати по логиката на една приказка за битка сред положително и зло, “идват положителните, отсичат главите на змея ”.
Това не е методът, по който би трябвало да преподаваме история, да описваме история, с цел да бъде тя една съвременна саморефлексия на българското общество. С безредния звук, създаван в обществените мрежи, става още по-трудно и тежко, изключително за младежите, да бъдат насочени в това, което е актуалният съответен прочит на историята.
Историческото незнание, незнанието във връзка с съответната история ражда тези метастази на дълбоките идеологически изкривявания на преповтаряните два века неистини, свързани и с Руската империя, и със Съветския съюз, и с неоимпериалистическите упоритости и гнет на Путин.
Илияна Маринкова
На 9 май, когато цивилизованият свят чества мира и Деня на Европа, а съветската терористична власт ще разноски парадните си военни машини в центъра на Москва, продължавайки войната си за заличаване на Украйна, беседваме с проф. Келбечева за историческите неистини към Втората международна война.
Цялото изявление, четете в идващите редове:
На 9 май си във Втората международна война. Струва ми се, че в това изначално има спор на ценностно равнище, на равнище морал и взор върху историята и бъдещето. Съществува ли такова символно разграничение?
В Русия Втората международна война се назовава Велика отечествена война. Според тях тя стартира през 1941 година, а не през 1939 година, когато Нацистка Германия и Болшевишки Съюз на съветските социалистически републики атакуват Полша и я поделят между тях. Символите и митовете, с които живеем, са доста по-силни, в сравнение с съответното познание за историята. Разделението сред светлото начало с търсенето на единението на Европа и мира против непрекъснатата ескалация на военната изразителност, на абсолютния фетиш към Отечествената война и жертвите, ясно демонстрират най-важните полезности и основи на гражданското образование, на възприемането на тези общества, на саморефлексия в обществата, които са демократични и неналичието им в обществата, които не престават линията на тоталитаризма и авторитаризма. Разделението е ясно.
Не виждах пречката Денят на Европа да бъде ден на всички, които по един или различен метод са вписали в историята си присъединяване и жертви във Втората международна война. Отказът от общата Европа демонстрира по какъв начин диктаторите от Кремъл привиждат себе си като коренна диаметралност на всичко, което е било в политическата и културна еволюция на остарелия континент.
Днес в България ще има хора, които ще честват " День Победы ", тук на българска територия, което е извънредно превратно, поради последвалата. Защо продължава това разбиране измежду някои българи?
Една част от българските жители одобри историческата истината, някои хора обърнаха своите предишни неверни разбирания. Цялата агитация, на която продължаваме да бъдем жертви, не протича единствено през 45-те години на тоталитарен комунистически режим. Тази агитация продължава и до през днешния ден. България е единствената страна в Европа, член на Европейския съюз и член на НАТО, където се пазят още 185 съветски паметника. Някои от тях са великански, други - плочи в възхвала на Червената войска, която те назовават Съветска войска освободителка. Всичко това е неверно - тогава това е Червената войска, тя не може по никакъв метод да бъде избрана като освободителка, това е част от митологията, с която Трети украински фронт навлиза в България с към този момент подготвени брошури, с листовки, с цялата скълъпена митология за двойните освободители. Това е приготвено да бъде част от огромната политическа и идеологическа митология, която се основава към нахлуването на Съюз на съветските социалистически републики в България. Нека не забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики си измисля мотив да нападне България, да разгласи война на България - единствената страна в Европа, която е съдружник на Третия райх, само че в никакъв случай не изпраща и един боец на Източния фронт против Съветския съюз, а поддържа през цялата война доста дейни дипломатически връзки и мир със Съветския съюз.
Най-после би трябвало да се разбере, че ние не сме воюваща страна във Втората международна война досега, в който към този момент окупирана България е длъжна да изпрати войски и да се бори в границите на руската военна машина. Това се не помни. Аномалия и анахронизъм е в България да имаме тези монументи и те да бъдат освен каменни грамади, а да бъдат места на ритуали, на респект, на демонстрации, на конфликти сред хора, които в действителност нямат визия за съответната история и тези, които отстояват истината за това, че ние сме една окупирана и разорена от препоръките страна, че по никакъв метод не сме освободени - доста ми е забавно освободени от кого.
Точно това е един значим въпрос - " освободени от кого? ". Руската агитация дава отговор на него, говорейки за фашизъм в България. Има ли фашизъм в Царска България или това е следващата историческа неистина?
Още в края на 70-те, 80-те години имаше задоволително доста знаещи почтени историци, които започнаха този спор. Т. нар. монархофашизъм е една идеологическа скица, наложена в пропагандата незабавно след 9 септември. Тази идеологическа скица беше отречена, тъй като тя е още веднъж непосредствено инспирирана от Кремъл. Тя не се появява по време на Втората международна война. Тогава Кремъл и Коминтерна освен приказват, а се пробват да дестабилизират България посредством метежи, преврати, политически убийства - всичките обилно спонсорирани от Кремъл. В България е най-големият политически атентат на 20-ти век, всеобщото ликвидиране при в катедралния храм “Свети Крал ” през 1925 година (тогавашното име на храма " Света Неделя ", бел. ред.). След 9 септември 1944 година терорът става невиждан за цяла Европа. Всичко това се натрупа в идеологически схеми, които тровят и до ден сегашен съзнанието на голяма част от българските жители посредством повтарянето на тези мантри.
В България няма фашистка партия, камо ли тя да е на власт. Фалшификацията монархофашизъм е чисто идеологическа и не почива на никакви исторически учредения.
Ще напомня и още нещо - че по време на Втората международна война, когато България е в мир и в доста дейна дипломация със Съветския съюз, те провеждат терористични групи тук и пращат в България така наречен подводничари и парашутисти - подготвени терористи, които да вършат саботажи и диверсии в България. Имаме противоположното уравнение - имаме по-скоро импорт на гнет и терористични действия от страна на Съветския съюз в България.
Когато изчисляваме загубите от окупацията на България от Червената войска - какъв е икономическият, финансовият аспект? Преди окупацията, мисля, че можем да приказваме за България като финансова страна, която се развива - нещо, което след това пропагандата се пробва да ни накара да намразим (капитала). След окупацията, развиването на страната ни е заровено. От друга страна, какво губим и от морална, идеологическа позиция?
Редно е да забележим нещата и от двете страни, завещание от марксистката идеология е да измерваме единствено с стопански индикатори. Омразата към капитала е част от тези политико-идеологически схеми - това значи ненавист към демокрацията ненавист, към парламентаризма, ненавист към рефлексията и самокритичността на едно общество, ненавист към всички човешки права, които вървят с демократичната народна власт, обвързвана с пазарна стопанска система.
Ако погледнем от тази страна, кривата на българската стопанска система върви все нагоре до 1944 година. Това стопира чак сега, в който влизаме във високата рецесия по време на войната, която е обвързвана и с продоволство и т. н. За трите години на руска окупация, през които в България минават общо към 600 000 руски офицери и бойци, България заплаща като прехрана на армията, като подготовка на нашата войска да влезе във втората фаза на Втората международна война до 3/4 от националния приход на България. Това е най-голямата икономическа, финансова, продоволствена рецесия в актуалната българска история.
Погледнато от по-дълбоката и по-важна позиция - пречупена е социокултурната тъкан на българското общество, България принудително е вкарана в орбитата на Съюз на съветските социалистически републики, натрапен е комунизмът. На България е наложена тотална съветизация, която е институционална, политическа, идеологическа, културна, икономическа и така нататък Няма нито една сфера в българския публичен живот, която не е наранена
В една тоталитарна страна тоталният надзор е освен върху публичния, само че и върху персоналния живот на хората. Това е смисълът и ужасът на тези диктатури - пречупването на вековни обичаи и полезности на българския народ, на това, което е било в действителност етоса на нацията и я е държало в една еднородност, доста по-голяма, в сравнение с в този момент. Всичко това е заличено, ние влизаме в режим, натрапен изкуствено, тежко и с ужасяващ гнет. Режим и гнет, натрапен върху безусловно всички пластове на българското общество. Това за мен е страшното, което се случва и стартира на 9 септември 1944 година.
В най-широк обхват на мислене, когато виждаме дълготрайните последици от един или различен политически прелом и промяна на режим, аз съм уверена, както и една немалка част от моите сътрудници, че тази близо половин век съветизация и комунистически режим в България, съпроводен с непрестанен политически гнет и цялостна липса на независимост и народна власт, е върнала България обратно в историческото развиване.
Как се чисти тази съветизация в днешно време?, само че доста, в обществото има и групи, които не престават да си мислят, че 9 май е Ден на успеха.
Във всяко общество има доста разнообразни групи, ползи, вярвания, полезности. Няма такова нещо като напълно хомогенно общество, само че има стандарти за съблюдаване, както поради санкциониране от юридическата система, по този начин и чисто морални стойности, които се отстояват. В една демократична народна власт никой не преследва хора за техните убеждения и това е най-хубавото на свободата. Но в същото време толерирането на отбраната на комунистически хрумвания, които са надълбоко антидемократични, антихуманни, които са свързани с едни от най-страшните страници на гнет в България, не може да бъде одобрявано за обикновено. Същото важи и за паметниците, само че и ритуалите към тях. Те са единствено върхът на айсберга на една много-много изкривена и наложена идея за двойните освободители, почиваща на русофилия, която в България е съвсем фолклорна, по-късно подета от образованието, от литературата, от поезията и така нататък
Да не забравяме, че няма нито един от огромните ни възрожденци, който да не е възроптал против унищожителната политика на Руската империя по отношение на българите. Това се повтаря и се развива и от дейците на българските социалдемократи и комунисти - самият Димитър Благоев назовава русофилията едно политическо поверие. Проявата на тотално незнание и отводът от схващане на тези процеси, на истината за това какво съставлява политиката на Руската империя и на Съюз на съветските социалистически републики към България, разрешава избуяването на такива прояви, ритуали, празнувания и така нататък, които се поддържат от едно незначително малцинство в България, само че то е доста кресливо, параноично и непрестанно и нападателно подкрепено от посолството на Русия в България. Виждаме нотите от съветското посолство, с арогантния им звук, който повтаря линията на държание на съветските и руските дипломати в България - те се отнасят към България като Задунайска губерния. Това не е от през вчерашния ден, само че неприятното е, че продължава и през днешния ден.
Споменахте го при започване на диалога и ми се коства, че това е един значим факт, който съветската агитация напълно целеустремено пропуща в разказите си - че Великата отечествена война за руснаците стартира през 1941 година, не през 1939 година, когато за европейците стартира Втората международна война. Преди това Сталин е сътрудник на Хитлер и Нацистка Германия.
Така е, те побъркват света и личните си почитатели, когато вършат пакта “Рибентроп-Молотов ”. Двете тоталитарни чудовища се съюзяват. Пактът за ненападение сред Нацистка Германия и Болшевишка Русия разрешава на Хитлер да унищожи Европа и да покори по-голямата част от нея. Без това, че Сталин му пази гърба, той никой нямаше да успее да направи това, което прави сред 1939 и 1941 година.
Същевременно актуалните откриватели в Русия демонстрираха доста добре, че Сталин през всичкото време се готви за война, като се готви да нападне в тил Германия и да се показа като избавител на всички европейски нации. Но нещата се трансформираха поради устойчивостта на Англия и включването на Съединени американски щати във Втората международна война.
Изкривяването на хронологията на Втората международна война е част от възродената агитация и в годините на Путин.
Преди много време имах опцията да интервюирам Елена Бонер, тогава към този момент вдовицата на Андрей Сахаров, която тогава живееше в Ню Йорк. Попитах я коя съгласно нея е най-голямата имитация в руската история. Тя сподели, че никакво подозрение не е имало нито за нея, нито за нейния брачен партньор, че “Рибентроп-Молотов ”, съюзяването сред Сталин и Хитлер е нещото, което има най-тежките последствия за цяла Европа и за развиването на Втората международна война.
А имайки поради това, актуалното говорене на Кремъл тотално пренебрегва пакта “Рибентроп-Молотов ”, Путин приказва за “денацификация ” на Украйна. Колко устойчива е пропагандата в тов отношение?
Аз съм безусловно уверена, че централите от Кремъл, които провеждат сегашната хибридна война, която е ориентирана освен към България, а към всяка страна, изключително в Европа, извършват задачата на Путиновия режим е да дестабилизира и раздроби Европа. Руснаците дръзнаха да кажат посредством своите дипломати в Европа намерено и не като инцидентна неточност, че те считат България за техен троянски кон в Европейския съюз. Нека не забравяме тази декларация, която беше провокативна и отново споделям - неслучайна.
Пропагандата със актуалните средства е извънредно мъчно да бъде атакувана от позиция на съответния исторически разбор, на мощното обучение, на търсенето на все по-съвремени проучвания, които да покажат цялата картина. Вече имаме архивна гражданска война, която разреши посредством отварянето на секретните архиви да разберем голяма част от машината за имитация на историята, която е налагана посредством образованието и идеологията по време на комунистическия режим. И все пак, продължава да има групи от българските жители, които не желаят да одобряват, отхвърлят да одобряват историческата истина,. Това демонстрира какъв брой мощна е пропагандата, какъв брой устойчиви и какъв брой привлекателни са митовете. Те са лесни за разбиране, те са отправени към страстите на болшинството, те са издигнати по логиката на една приказка за битка сред положително и зло, “идват положителните, отсичат главите на змея ”.
Това не е методът, по който би трябвало да преподаваме история, да описваме история, с цел да бъде тя една съвременна саморефлексия на българското общество. С безредния звук, създаван в обществените мрежи, става още по-трудно и тежко, изключително за младежите, да бъдат насочени в това, което е актуалният съответен прочит на историята.
Историческото незнание, незнанието във връзка с съответната история ражда тези метастази на дълбоките идеологически изкривявания на преповтаряните два века неистини, свързани и с Руската империя, и със Съветския съюз, и с неоимпериалистическите упоритости и гнет на Путин.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ