Синът ми ме попита: Как сте живели преди без достъп

Синът ми ме попита: „ Как сте живели преди без достъп до технологии, без интернет, без компютри, без тв приемници, без климатици, без мобилни телефони? “

Отговорих му по този начин:

„ Точно както вашето потомство живее през днешния ден – без молебствия, без съчувствие, без чест, без почитание, без позор, без невзискателност, без четене на книги. Ние, родените сред 1945 и 1985 година, сме благословени, животът ни е живото доказателство за това. Никога не сме носили каски, до момента в който играем и караме колела.

Не се страхувахме да вървим сами на учебно заведение от първия образователен ден. След учебно заведение играехме до залез слънце.

Никога не сме гледали телевизия по половин ден.

Играхме с същински другари, а не с другари от интернет. Ако бяхме жадни, пиехме чешмяна вода, а не бутилирана.

Не се разболявахме доста, макар че споделихме една чаша сода с другари.

Нашите родители ни лекуваха с евтини локални артикули или благодарение на обичайна медицина.

Не дебелеехме, макар че ядяхме доста самун и картофи всеки ден.

Раздавахме играчките и книгите си. Нашите родители не бяха богати, дадоха ни обич, научиха ни да ценим духовното, а не материалното, научиха да разбираме същинските човешки полезности – почтеност, преданост, почитание, усърдие.

Никога не сме имали мобилни телефони, DVD-та, Play Station, видео игри, лични компютри, интернет чатове. Но имахме същински другари.

Ходехме на посетители на другар без покана и ни гощаваха с елементарна и скромна храна. Спомените ни бяха в черно-бели фотоси, само че те бяха ярки и цветни.

С интерес разлиствахме фамилните албуми и пазихме портретите на нашите предшественици.

Не хвърляхме книгите в контейенрите за отпадък, стояхме на опашки за тях и по-късно ги четехме жадно.

Не излагахме живота си на обществен показ и не обсъждахме въодушевено живота на други хора, както вършиме вие, парадирайки с живота си в Инстаграм, обсъждайки фамилните си секрети в интернет.

Ние сме неповторимо потомство, тъй като сме последното потомство, което слушаше родителите си и слуша децата си.

Ние сме тези, които ви оказваме помощ. Ние сме лимитирано издание. Насладете ни се. Учете се от нас. Оценете ни, преди да изчезнем. “