Помните ли гнусния, бесепарски урод Начко? Отгледахме си цяло поколение
Символите са значимо нещо, хей. От кръста на Иисус, през презряното „ Z “ на русофилистичната, кръвожадна паплач, до междинния пръст, който показвате на тъпия наглец с голф, който ви засича на тиха, квартална улица. Партиите изключително обичат знаците и влагат в тях подтекст, очаквания и послания. Сигурно си спомняте, че при започване на 90-те прясно прекръстената в Българска социалистическа партия комунистическа партия вместо сърпа и чука, избра за своя емблема едно тлъсто, обратно, уродливо дребосъче с вдигнат палец. Казваше се Начко.
Изродът имаше чорлав перчем и шапка в цветовете на българския трикольор. От страниците на вестник „ Дума “ съществото с имбецилно разногледи оченца ежедневно пожелаваше „ Сполука за България “ и не слезе от страниците на партийния орган даже по време на зърнената рецесия във времето държавното управление на Жан Виденов. И ето, че се оказа най-сполучливият знак на прехода ни, тъй като си отгледахме цяло потомство начковчета тъкмо по негов облик и сходство.
Да, за дебелака Начо от Лясковец приказвам, оня, който умъртви футболния треньор Ферарио Спасов, като се заби със 150 км/ч с гъзарската си лимузина в нещастната му количка и го накъса на части. Този 24-годишен полуидиот е знак нацяло потомство безпардонни, безмозъчни, лишени от полезности сурогати на попфолка, които другояче с безконечен оптимизъм гледат към светлото бъдеще и усмихнато ни подвигат палец. Егати сполуката, егати Българията.
През 30-те години, съзнаващ възхода на национал-социализма, огромният австрийски публицист Херман Брох написа есето „ Логика на един разкапан свят “, в което разяснява склонността на своите сънародници да се движат ирационално и без явен взор по ръба на действителността, психическата им неустановеност и примитивното отменяне на порядъка и устойчивостта в търсенето на някаква лъжлива независимост. Като да вземем за пример да яхнеш мерцедеа и да дадеш газ до дупка. Или до първото, изпречило ти се дърво.
Начковците са най-яркото удостоверение за разпада на обществената ни тъкан, за неналичието на общи цели и полезности, за унищожаването на свързаността и взаимопомощта, на които се гради една нация. Те са доста по-опасни за България от рака, инфарктите, инсултите, депресиите и психопатиите, взети дружно. Те са ужасното предизвестие какво се случва, когато позволиш един тъпунгер без обучение, без морал и без цивилизационни устои да употребява цялостна независимост, да го оставиш на егоизма на пазара, на преследването на триумфа с цената на всичко.
Егоизмът, дебилизмът и отчуждаването на хората, триумфът на персоналния интерес, унищожиха душeвността на младите – половината са депресари на успокоителни, други се трансформират в изпечени циници преди да навършат 30, трети емигрират, а голямата маса се трансфораха в Начковци. Безформени физически и умствено, нагли и безпардонни, тъпи и рискови същества. За сметка на това – радващи се на живота и материалните си придобивки и решително гледащи към бъдещето на България. С кебапчета, пилони, кемтрейлс, чипове и оптимистично вдигнат палец.
Изродът имаше чорлав перчем и шапка в цветовете на българския трикольор. От страниците на вестник „ Дума “ съществото с имбецилно разногледи оченца ежедневно пожелаваше „ Сполука за България “ и не слезе от страниците на партийния орган даже по време на зърнената рецесия във времето държавното управление на Жан Виденов. И ето, че се оказа най-сполучливият знак на прехода ни, тъй като си отгледахме цяло потомство начковчета тъкмо по негов облик и сходство.
Да, за дебелака Начо от Лясковец приказвам, оня, който умъртви футболния треньор Ферарио Спасов, като се заби със 150 км/ч с гъзарската си лимузина в нещастната му количка и го накъса на части. Този 24-годишен полуидиот е знак нацяло потомство безпардонни, безмозъчни, лишени от полезности сурогати на попфолка, които другояче с безконечен оптимизъм гледат към светлото бъдеще и усмихнато ни подвигат палец. Егати сполуката, егати Българията.
През 30-те години, съзнаващ възхода на национал-социализма, огромният австрийски публицист Херман Брох написа есето „ Логика на един разкапан свят “, в което разяснява склонността на своите сънародници да се движат ирационално и без явен взор по ръба на действителността, психическата им неустановеност и примитивното отменяне на порядъка и устойчивостта в търсенето на някаква лъжлива независимост. Като да вземем за пример да яхнеш мерцедеа и да дадеш газ до дупка. Или до първото, изпречило ти се дърво.
Начковците са най-яркото удостоверение за разпада на обществената ни тъкан, за неналичието на общи цели и полезности, за унищожаването на свързаността и взаимопомощта, на които се гради една нация. Те са доста по-опасни за България от рака, инфарктите, инсултите, депресиите и психопатиите, взети дружно. Те са ужасното предизвестие какво се случва, когато позволиш един тъпунгер без обучение, без морал и без цивилизационни устои да употребява цялостна независимост, да го оставиш на егоизма на пазара, на преследването на триумфа с цената на всичко.
Егоизмът, дебилизмът и отчуждаването на хората, триумфът на персоналния интерес, унищожиха душeвността на младите – половината са депресари на успокоителни, други се трансформират в изпечени циници преди да навършат 30, трети емигрират, а голямата маса се трансфораха в Начковци. Безформени физически и умствено, нагли и безпардонни, тъпи и рискови същества. За сметка на това – радващи се на живота и материалните си придобивки и решително гледащи към бъдещето на България. С кебапчета, пилони, кемтрейлс, чипове и оптимистично вдигнат палец.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ