Симеон Николов: Светът задълго ще бъде разделен от нова желязна завеса
Симеон Николов
На последната среща на НАТО в Брюксел няколко министри на защитата още веднъж упорстваха за въвеждане на зона неразрешена за полети над Украйна, като най– деен бе естонският министър. Вицепремиерът на Полша Ярослав Качински пък изиска интернационална военна конструкция да бъде изпратена на украинска територия.
Въпреки че предложенията им не бяха признати, не може да не тревожи обстоятелството, че измежду европейските политически среди нараства готовността напълно умишлено да одобряват риска от трета международна война и възможен нуклеарен край. Тези кръгове евентуално и след настоящия спор в Украйна ще продължат да изповядват сходни схващания, които някои медии като „ Нойе Цюрихер Цайтунг” нарекоха „ Лудост”.
Военните се оказаха по–големи реалисти, само че това не направи усещане на част от българските политици, които не престават да насочат настойчивия апел за въвеждане на възбрана на полети във въздушното пространство на Украйна, което е директен път към боен конфликт сред Русия и НАТО. Има недоумение както на военните, по този начин и на политическите аспекти на такова предложение и тук трябваше нашите военни да дадат уточнения и в медиите.
Такава зона значи събаряне на всеки съветски или натовски аероплан. Рискът е забележителен, тъй като Русия е разположила 4 батареи S 400 в Беларус и Крим, чийто обхват е 380 км, а оптималната височина на полета – 30 000 м. Друг факт е, че множеството от нанасяните от съветските сили удари са не със самолети, а с ракетно–артилерийски системи MLRS /MultipleLaunchRocketSystem/, крилати ракети, балистични ракети и стандартна артилерия.
Срещу съветските вертолети и самолети по–ефеективни са мобилните системи зенитно–ракетни комплекси със междинен и дребен обхват. Преносимите зенитни ракети „ Стингер” имат обхват 5 км като употребяват инфрачервено ориентиране. Освен всичко това, самолетите би трябвало да работят в обсега на гъста наземна противовъздушна защита и на стотици километри от употребяваните военновъздушни бази на НАТО.
Но в случай че тези военни аспекти са с нараснала компликация за схващане от някои, непростимо е несъобразяването с политическите аспекти. След като беше реализирано впечатляващо единение в осъждането на съветската експанзия, въвеждането на възбрана за полети в украинското въздушно пространство с неизбежна директна военна интервенция на страните–членки на НАТО или „ коалиция на желаещите” биха сринали постигнатото до момента. Разрешение за такава зона, глобено от Организация на обединените нации, изисква гласоподаване в Съвета за сигурност, в който Русия и Китай ще го блокират. Освен това, без американски средства и бойна мощност такава зона неразрешена за полети не може да бъде наложена. Ще бъдем изправени пред опасността от световна война.
Именно поради тези военни и политичеснки съображения, настойчивостта, с която президента Зеленски и някои обособени министри и политици в Западна Европа приканват за затваряне на въздушното пространство, може да се изясни с желанието им да въвлекат НАТО във война с Русия.
Заиграването с тематиката за даване на бойни самолети МиГ–29 на Украйна също е показателно за лековерен опит да бъдем въвлечени в директен боен конфликт. Тя се разминава и с обикновени военни действителности: с цел да са ефикасни самолетите би трябвало да имат опция да се разсъсредоточават на разнообразни военновъздушни бази и да се обезпечи тяхното зареждане и въоръжаване. Русия унищожи по–голяма част от военната инфраструктура, а полетите им даже и от прилежаща страна биха били прекомерно рискови поради на мощната зенитно–ракетна система на съперника с обхват на деяние от стотици километри. Освен това, тези самолети не биха могли да извърнат хода на войната.
Подкрепата на Украйна с оръжия единствено ще удължи неразбираемо какъв брой войната, която Украйна не би могла да завоюва против съветската войска и чиито последствия биха били канастрофални за Европа, Украйна и Русия. Незабавното й преустановяване би поставило кръст на проектите на всички, които виждат в Украйна единствено терен за борба за практикуване на надмощие.
Русия си дава сметка, че не може да управлява цялата страна, само че няма да се откаже от настояването си Украйна да остане отвън НАТО, още по–малко от Крим или поддръжката си за двете рупублики Донецк и Луганск. Изглежда, че Съединени американски щати обаче имат напълно друга цел: сблъсъкт сред Русия и Украйна да се проточи в една дълга, изтощителна война, обвързваща непрекъснато съветската войска и отслабваща политическата и икономическа система на Русия посредством наказания и следствията от тях и войната.
Създава се усещане, че Съединени американски щати нямат интерес от бързо реализиране на мир, в случай че не е по техни условия, само че колкото по–дълго продължи това намаляване на Русия и нейната опозиция, толкоз повече ще са рисковете във всеки един миг да се премине към световна или нуклеарна война.
Застъпването ни за доставки на от ден на ден и повече оръжия значи, че не имаме вяра в договарянията! Всяко удължение на войната в Украйна значи и повече безмислени жертви и опустошения. А след тях ни чакат десетилетия на възобновяване на страната, което ще заплащат отново тези, които през днешния ден се надпреварват да молят за доставки на оръжия, причиняващи тези опустошения. Продължаващите наказания пък ще са разрушителни и за нас самите.
От друга страна, изолирането на Русия може да се трансформира в спънка в контрола на въоръженията, в договарянията по който Русия обичайно беше значима част. През август 2022 следва Конференция за обзор на Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие, в която вземат участие още Китай, Франция, Обединеното кралство. При невъзстановено доверие Съединени американски щати и Русия би трябвало да стартират с възобновяване на рестриктивните мерки за наземните ракети със междинен обхват, прочут като INF, пресечен през 2019 година, с който бяха съкратени ракетите с обхват от 500 до 5 500 км.
Съединени американски щати и Русия след тази война ще имат по–труден интервал по контракта за Ограничаване на стратегическите нападателни оръжия START, който изтича през 2026 година Вашингтон настояваше за ограничение на съветските нестратегически нуклеарни оръжия, а Русия искаше ограничавания за американските прецизни удари с стандартни ракети и противоракетна защита. Сега рискуваме да стартира нова, ужасяваща конкуренция във въоръжаването.
Няма подозрение в солидарността на всички страни–членки на Европейски Съюз с украинския народ. Но резултатите от визитата на тримата министър председатели /на Полша, Чехия и Словения/ и един вицепремиер в Киев, без публична задача от Европейски Съюз, бяха посрещнати хладно в Брюксел, тъй като обещаваха неизпълними неща в прорез с формалната позиция на Съюза.
На срещата на върха във Версай Европейски Съюз в действителност отхвърли концепцията за ускорено приемане на Украйна в Европейски Съюз, което щеше да е незаслужено по отношение на другите подготвящи се страни. Впрочем, в класацията на страните по положение на демокрацията, оповестена през февруари тази година, Украйна е в третата група страни с «хибриден режим» и оценка от 5 точки по десетобалната система.
Русия е в четвъртата група страни с властнически режими с 3 точки. /България е във втора група страни с «непълна демокрация» и то във втора подгрупа с 6 до 7 точки. Коментарите в централни европейски медии бяха по–остри: Какво би се случило, питаха те, в случай че някой от четиримата бе погубен от съветско оръжие или даже от «приятелски огън» и ни вкараха във войюна с Русия? Пътуването на четиримата без да пита в Украйна сподели все по–често появяващ се разнобой в другояче обединявания Запад.
Дипломацията няма опция в решаването на спора
Диалог, дипломация и договаряния са само допустимия път за решение на спора по метод, който да може да издържи изпита на времето. Моментът за спешна дипломация е в този момент. Колкото по-дълго продължава една война без отстъпки от двете страни, толкоз по-вероятно е тя да ескалира в нескончаем спор.
В настоящия случайотдавна трябваше да се постъпи по този начин както при Кубинската рецесия, т.е. и двете страни да създадат отстъпки към сигурността на другия. Тогава без да се дава публичност, Съединени американски щати изтегли своите ракети от Турция.
Класика в договарянията е да се даде опция и на другата страна „ да резервира лице”, с цел да показват неизбежните взаимни отстъпки за триумф, както Байдън, по този начин и Путин трябваше да дават един на различен шансове за това, отчитайки и основополагащия принцип в главния документ на Организация на обединените нации, съгласно който всяка страна има право на избор в отбрана на своята сигурност, само че единствено в случай че той не е за сметка на сигурността на друга страна.
Изкуството на дипломацията е да мислим и предизвикваме идната стъпка:каква нова архитектура за сигурност желаеме да има след неизбежните трансформационони процеси в света и не е ли време за икономическа и ценностна интеграция вместо съчетаването на въздържане с разведряване.
Най–лошото е, когато се затъва в мъглата на дезинфомацията, тогава корабът ти може да се разбие в някоя канара. А другояче военните времена постоянно са времена на измама, подправени истории и на лъжите. Логично е да осъждаме изрично войната, тъй като тя не може да бъде решение, само че би трябвало да се създадат взаимни взаимни отстъпки.Усилията за това не значат харесване или нехаресване на една или друга страна.
Санкциите удариха съществено Русия, само че и Украйна би трябвало да бъде посъветвана, по какъв начин да намерим дружно пътя към мира. След като самият президент Зеленски към този момент даде сигнал, че би приел страната му да остане неутрална, Европа би трябвало да намерения и уведоми Киев, каква поддръжка ще получи след сключване на кротичък контракт, в това число и по възобновяване на страната.
НАТО може да предложи мораториум за неразширяване за избран интервал, а може и да подсигурява стъпка към преустановяване на едно безпределно разширение, като гаранитра, че няма да разполага въоръжени сили, инфраструктура и да организира огромни военни учения в новите страни–членки, а за да не основава членки втора класа да остави годен за тях член 5–ти.
Светът задълго ще бъде разграничен от нова желязна завеса
След като години наред бяхме очевидци на нарушавания на интернационалното право от редица страни, вървим към разпад на познатия ни до момента интернационален ред. 24 февруари 2022 година беше повратната точка на един необратим развой. Прозорецът от благоприятни условия от ден на ден се затваря. В края на актуалната година ще се организира второто издание на самодейността на Съединени американски щати „ Алианс на демокрациите”. Оформя се началото на новия конфликт сред един условно казано нов Запад и един нов Изток. Ще имаме засилено водачество на Съединени американски щати и една подчинена Европа.
Конфликтът в Украйна ще докара до намаляване на политическата непоклатимост в международен мащаб и евентуално до по-нататъшно маргинализиране на арабския свят.
Правителствата на някои страни в Близкия изток към този момент не усещат обвързване да следват образеца на Вашингтон по значима рецесия на интернационалната сигурност.Най-видимо това се откроява при Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел. В други райони се обрисуват нови съюзи и междудържавни оси.
Повишаването на цените на храните и торовете е сигурен фактор за протести и неустойчивост.
Африка, в която има стремглав растеж на популацията, ще избухне след глобите и войната в Украйна и може да „ превземе” остаряла Европа. Турция, чиято роля доста нарастна в условиятна на война наоколо до нейната територия евентуално ще резервира сегашната си ориентировка към Европейската архитектура за сигурност.
Но многовекторната й и непрекъсната политика допуска, че ще продължи признатата до 2040 година тактика за пантюркски–ислямистки стратегически съюз на тюркските нации. И в случай че при продължение на войната в Украйна някои се притесняват, че Китай ще постави ръка на Тайван, то Турция би разширила дейностите си освен в Сирия, чийто северни региони към този момент се турцизират, само че и в Кипър и някои гръцки острови.
Тревожни са и експертните прогнози за евентален спор в Западните Балкани, който може да дестабилизира целия район и да попречи на курса на някои страни към участие в Европейски Съюз. В това отношение неустановеност и комплициране провокира публикуваната нова карта на Западните Балкани, която демонстрира отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединена албанска страна.
Доказателство за сериозността на тези трендове са проучванията на някои американски центрове за стратегичеки изследвания, които демонстрират, какви сили и средства, в това число военни, са нужни с цел да се спре разпада на БиХ.
Грешките през днешния ден могат да проектират прекомерно непредвидени съдбоносни сюжети в бъдеще.
На последната среща на НАТО в Брюксел няколко министри на защитата още веднъж упорстваха за въвеждане на зона неразрешена за полети над Украйна, като най– деен бе естонският министър. Вицепремиерът на Полша Ярослав Качински пък изиска интернационална военна конструкция да бъде изпратена на украинска територия.
Въпреки че предложенията им не бяха признати, не може да не тревожи обстоятелството, че измежду европейските политически среди нараства готовността напълно умишлено да одобряват риска от трета международна война и възможен нуклеарен край. Тези кръгове евентуално и след настоящия спор в Украйна ще продължат да изповядват сходни схващания, които някои медии като „ Нойе Цюрихер Цайтунг” нарекоха „ Лудост”.
Военните се оказаха по–големи реалисти, само че това не направи усещане на част от българските политици, които не престават да насочат настойчивия апел за въвеждане на възбрана на полети във въздушното пространство на Украйна, което е директен път към боен конфликт сред Русия и НАТО. Има недоумение както на военните, по този начин и на политическите аспекти на такова предложение и тук трябваше нашите военни да дадат уточнения и в медиите.
Такава зона значи събаряне на всеки съветски или натовски аероплан. Рискът е забележителен, тъй като Русия е разположила 4 батареи S 400 в Беларус и Крим, чийто обхват е 380 км, а оптималната височина на полета – 30 000 м. Друг факт е, че множеството от нанасяните от съветските сили удари са не със самолети, а с ракетно–артилерийски системи MLRS /MultipleLaunchRocketSystem/, крилати ракети, балистични ракети и стандартна артилерия.
Срещу съветските вертолети и самолети по–ефеективни са мобилните системи зенитно–ракетни комплекси със междинен и дребен обхват. Преносимите зенитни ракети „ Стингер” имат обхват 5 км като употребяват инфрачервено ориентиране. Освен всичко това, самолетите би трябвало да работят в обсега на гъста наземна противовъздушна защита и на стотици километри от употребяваните военновъздушни бази на НАТО.
Но в случай че тези военни аспекти са с нараснала компликация за схващане от някои, непростимо е несъобразяването с политическите аспекти. След като беше реализирано впечатляващо единение в осъждането на съветската експанзия, въвеждането на възбрана за полети в украинското въздушно пространство с неизбежна директна военна интервенция на страните–членки на НАТО или „ коалиция на желаещите” биха сринали постигнатото до момента. Разрешение за такава зона, глобено от Организация на обединените нации, изисква гласоподаване в Съвета за сигурност, в който Русия и Китай ще го блокират. Освен това, без американски средства и бойна мощност такава зона неразрешена за полети не може да бъде наложена. Ще бъдем изправени пред опасността от световна война.
Именно поради тези военни и политичеснки съображения, настойчивостта, с която президента Зеленски и някои обособени министри и политици в Западна Европа приканват за затваряне на въздушното пространство, може да се изясни с желанието им да въвлекат НАТО във война с Русия.
Заиграването с тематиката за даване на бойни самолети МиГ–29 на Украйна също е показателно за лековерен опит да бъдем въвлечени в директен боен конфликт. Тя се разминава и с обикновени военни действителности: с цел да са ефикасни самолетите би трябвало да имат опция да се разсъсредоточават на разнообразни военновъздушни бази и да се обезпечи тяхното зареждане и въоръжаване. Русия унищожи по–голяма част от военната инфраструктура, а полетите им даже и от прилежаща страна биха били прекомерно рискови поради на мощната зенитно–ракетна система на съперника с обхват на деяние от стотици километри. Освен това, тези самолети не биха могли да извърнат хода на войната.
Подкрепата на Украйна с оръжия единствено ще удължи неразбираемо какъв брой войната, която Украйна не би могла да завоюва против съветската войска и чиито последствия биха били канастрофални за Европа, Украйна и Русия. Незабавното й преустановяване би поставило кръст на проектите на всички, които виждат в Украйна единствено терен за борба за практикуване на надмощие.
Русия си дава сметка, че не може да управлява цялата страна, само че няма да се откаже от настояването си Украйна да остане отвън НАТО, още по–малко от Крим или поддръжката си за двете рупублики Донецк и Луганск. Изглежда, че Съединени американски щати обаче имат напълно друга цел: сблъсъкт сред Русия и Украйна да се проточи в една дълга, изтощителна война, обвързваща непрекъснато съветската войска и отслабваща политическата и икономическа система на Русия посредством наказания и следствията от тях и войната.
Създава се усещане, че Съединени американски щати нямат интерес от бързо реализиране на мир, в случай че не е по техни условия, само че колкото по–дълго продължи това намаляване на Русия и нейната опозиция, толкоз повече ще са рисковете във всеки един миг да се премине към световна или нуклеарна война.
Застъпването ни за доставки на от ден на ден и повече оръжия значи, че не имаме вяра в договарянията! Всяко удължение на войната в Украйна значи и повече безмислени жертви и опустошения. А след тях ни чакат десетилетия на възобновяване на страната, което ще заплащат отново тези, които през днешния ден се надпреварват да молят за доставки на оръжия, причиняващи тези опустошения. Продължаващите наказания пък ще са разрушителни и за нас самите.
От друга страна, изолирането на Русия може да се трансформира в спънка в контрола на въоръженията, в договарянията по който Русия обичайно беше значима част. През август 2022 следва Конференция за обзор на Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие, в която вземат участие още Китай, Франция, Обединеното кралство. При невъзстановено доверие Съединени американски щати и Русия би трябвало да стартират с възобновяване на рестриктивните мерки за наземните ракети със междинен обхват, прочут като INF, пресечен през 2019 година, с който бяха съкратени ракетите с обхват от 500 до 5 500 км.
Съединени американски щати и Русия след тази война ще имат по–труден интервал по контракта за Ограничаване на стратегическите нападателни оръжия START, който изтича през 2026 година Вашингтон настояваше за ограничение на съветските нестратегически нуклеарни оръжия, а Русия искаше ограничавания за американските прецизни удари с стандартни ракети и противоракетна защита. Сега рискуваме да стартира нова, ужасяваща конкуренция във въоръжаването.
Няма подозрение в солидарността на всички страни–членки на Европейски Съюз с украинския народ. Но резултатите от визитата на тримата министър председатели /на Полша, Чехия и Словения/ и един вицепремиер в Киев, без публична задача от Европейски Съюз, бяха посрещнати хладно в Брюксел, тъй като обещаваха неизпълними неща в прорез с формалната позиция на Съюза.
На срещата на върха във Версай Европейски Съюз в действителност отхвърли концепцията за ускорено приемане на Украйна в Европейски Съюз, което щеше да е незаслужено по отношение на другите подготвящи се страни. Впрочем, в класацията на страните по положение на демокрацията, оповестена през февруари тази година, Украйна е в третата група страни с «хибриден режим» и оценка от 5 точки по десетобалната система.
Русия е в четвъртата група страни с властнически режими с 3 точки. /България е във втора група страни с «непълна демокрация» и то във втора подгрупа с 6 до 7 точки. Коментарите в централни европейски медии бяха по–остри: Какво би се случило, питаха те, в случай че някой от четиримата бе погубен от съветско оръжие или даже от «приятелски огън» и ни вкараха във войюна с Русия? Пътуването на четиримата без да пита в Украйна сподели все по–често появяващ се разнобой в другояче обединявания Запад.
Дипломацията няма опция в решаването на спора
Диалог, дипломация и договаряния са само допустимия път за решение на спора по метод, който да може да издържи изпита на времето. Моментът за спешна дипломация е в този момент. Колкото по-дълго продължава една война без отстъпки от двете страни, толкоз по-вероятно е тя да ескалира в нескончаем спор.
В настоящия случайотдавна трябваше да се постъпи по този начин както при Кубинската рецесия, т.е. и двете страни да създадат отстъпки към сигурността на другия. Тогава без да се дава публичност, Съединени американски щати изтегли своите ракети от Турция.
Класика в договарянията е да се даде опция и на другата страна „ да резервира лице”, с цел да показват неизбежните взаимни отстъпки за триумф, както Байдън, по този начин и Путин трябваше да дават един на различен шансове за това, отчитайки и основополагащия принцип в главния документ на Организация на обединените нации, съгласно който всяка страна има право на избор в отбрана на своята сигурност, само че единствено в случай че той не е за сметка на сигурността на друга страна.
Изкуството на дипломацията е да мислим и предизвикваме идната стъпка:каква нова архитектура за сигурност желаеме да има след неизбежните трансформационони процеси в света и не е ли време за икономическа и ценностна интеграция вместо съчетаването на въздържане с разведряване.
Най–лошото е, когато се затъва в мъглата на дезинфомацията, тогава корабът ти може да се разбие в някоя канара. А другояче военните времена постоянно са времена на измама, подправени истории и на лъжите. Логично е да осъждаме изрично войната, тъй като тя не може да бъде решение, само че би трябвало да се създадат взаимни взаимни отстъпки.Усилията за това не значат харесване или нехаресване на една или друга страна.
Санкциите удариха съществено Русия, само че и Украйна би трябвало да бъде посъветвана, по какъв начин да намерим дружно пътя към мира. След като самият президент Зеленски към този момент даде сигнал, че би приел страната му да остане неутрална, Европа би трябвало да намерения и уведоми Киев, каква поддръжка ще получи след сключване на кротичък контракт, в това число и по възобновяване на страната.
НАТО може да предложи мораториум за неразширяване за избран интервал, а може и да подсигурява стъпка към преустановяване на едно безпределно разширение, като гаранитра, че няма да разполага въоръжени сили, инфраструктура и да организира огромни военни учения в новите страни–членки, а за да не основава членки втора класа да остави годен за тях член 5–ти.
Светът задълго ще бъде разграничен от нова желязна завеса
След като години наред бяхме очевидци на нарушавания на интернационалното право от редица страни, вървим към разпад на познатия ни до момента интернационален ред. 24 февруари 2022 година беше повратната точка на един необратим развой. Прозорецът от благоприятни условия от ден на ден се затваря. В края на актуалната година ще се организира второто издание на самодейността на Съединени американски щати „ Алианс на демокрациите”. Оформя се началото на новия конфликт сред един условно казано нов Запад и един нов Изток. Ще имаме засилено водачество на Съединени американски щати и една подчинена Европа.
Конфликтът в Украйна ще докара до намаляване на политическата непоклатимост в международен мащаб и евентуално до по-нататъшно маргинализиране на арабския свят.
Правителствата на някои страни в Близкия изток към този момент не усещат обвързване да следват образеца на Вашингтон по значима рецесия на интернационалната сигурност.Най-видимо това се откроява при Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел. В други райони се обрисуват нови съюзи и междудържавни оси.
Повишаването на цените на храните и торовете е сигурен фактор за протести и неустойчивост.
Африка, в която има стремглав растеж на популацията, ще избухне след глобите и войната в Украйна и може да „ превземе” остаряла Европа. Турция, чиято роля доста нарастна в условиятна на война наоколо до нейната територия евентуално ще резервира сегашната си ориентировка към Европейската архитектура за сигурност.
Но многовекторната й и непрекъсната политика допуска, че ще продължи признатата до 2040 година тактика за пантюркски–ислямистки стратегически съюз на тюркските нации. И в случай че при продължение на войната в Украйна някои се притесняват, че Китай ще постави ръка на Тайван, то Турция би разширила дейностите си освен в Сирия, чийто северни региони към този момент се турцизират, само че и в Кипър и някои гръцки острови.
Тревожни са и експертните прогнози за евентален спор в Западните Балкани, който може да дестабилизира целия район и да попречи на курса на някои страни към участие в Европейски Съюз. В това отношение неустановеност и комплициране провокира публикуваната нова карта на Западните Балкани, която демонстрира отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединена албанска страна.
Доказателство за сериозността на тези трендове са проучванията на някои американски центрове за стратегичеки изследвания, които демонстрират, какви сили и средства, в това число военни, са нужни с цел да се спре разпада на БиХ.
Грешките през днешния ден могат да проектират прекомерно непредвидени съдбоносни сюжети в бъдеще.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ