![[Shutterstock] Милиардната инвестиция, за която ще се разчита основно на](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3041993.jpg)
Да заобиколим Босфора
[Shutterstock]
Милиардната инвестиция, за която ще се разчита главно на европейски средства, към този момент няма икономическа аргументация. Свързването на Егейско с Черно море и река Дунав обаче може да се окаже добра опция за бизнеса. 1.07 милиарда евро е цената на българската част. Целият план е 5 милиарда евро.Когато някой приготвя милиардна инвестиция в план с неразбираема възвращаемост, надали става дума за бизнес. Затова и построяването на мултимодален транспортен кулоар, който да свързва Егейско с Черно море и река Дунав, за което неотдавна беше подписан меморандум сред Гърция и България, на този стадий наподобява по-скоро като политическа самодейност. В тази посока приказва и фактът, че въпреки да има приблизителни оценки за нужната инвестиция, за която ще се разчита най-много на европейски средства, към момента не е ясно какъв брой товари ще минават по бъдещия кулоар и по кое време планът ще се изплати. За фирмите, които се чака да го употребяват, това би могло да бъде добра опция. Стига изискванията да са конкурентни. И стига, несъмнено, да се случи, което на стадия не е по никакъв начин несъмнено.
Икономическата мотивация на този план може и да не е доста ясна, само че за политическата могат да се създадат задоволително обосновани догатки. Един от резултатите от сходен транспортен кулоар ще бъде заобикалянето на Босфора и надлежно намаляването на значимостта на Турция. Източници от държавното управление настояват, че диалозите за коридора са почнали " от горе надолу " - първо е взето политическо решение на равнище държавни водачи на България и Гърция и чак по-късно е почнала подготовка на детайлностите. И защото надали Борисов и Ципрас са взели сходно решение без да пита, оповестяването на тези планове евентуално е част от дипломатическата игра сред Европейски Съюз и Турция, в която на Анкара се подава сигнал, че политическата изолираност може да бъде последвана от икономическа.
Рехабилитация и интермодални терминали
Меморандумът за съгласие сред България и Гърция за развиването на железопътната връзка Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе беше подписан на 6 септември в Кавала от министрите на превоза на двете страни Ивайло Московски и Христо Спирдзис в наличието на министър председателите Бойко Борисов и Алексис Ципрас. С документа се планува основаването на взаимно българско-гръцко сдружение, посредством което двете страни да аплайват за финансиране, да изградят и ръководят коридора дружно. " Договорът е мощен лост за придвижването в района като цяло. Това е огромна стъпка, тъй че балканските страни да са европейско пространство на сигурност и стабилитет ", уточни Ципрас. " С Алексис можем да играем значима роля за обща балканска политика, която да се води ", разяснява Борисов.
Мултимодалният кулоар Sea2Sea, както е наименуван, планува свързването на Егейско и Черно море и река Дунав със скоростна железопътна линия, което ще разреши да се комбинират пътен, железопътен, воден и речен превоз. Планира се създаване на двойна електрифицирана линия с вградена система за надзор и ръководство на трафика. Целият план се прави оценка на 5 милиарда евро, от които 1.07 милиарда евро е цената на българската част.
На територията на България на практика са построени всички железопътни прави, които попадат в обсега на коридора. Това, което би трябвало да се направи и влиза в прогнозните малко над милиард лв., е рехабилитация и удвоявяне на някои от съществуващите линии, въвеждане на системи за сигнализация и концентрация, както и строителство на два интермодални терминала във Варна и Русе, прецизираха от министерството на превоза за " Капитал ".
[натиснете за цялостен размер]
Автор: Капитал Още по тематиката
Четири плана, които биха избавили Северна България
...и какъв брой близо е до реализация всеки от тях
1 сеп 2017
Най-големите транспортни компании: Гладни за водачи, гладни за релси
Сухопътните превозвачи губят бизнес поради нови регулации в Европейски Съюз и нови непредсказуеми зони като Турция
29 авг 2017
Еврофинансирането за две прави и тунел от " Струма " е утвърдено
Става дума за строителство за над 600 млн. лева преди и след Кресна и тунела " Железница "
4 май 2017
Операторът на интермодала в Пловдив би трябвало да вложи най-малко 4.6 млн. лева
Кандидатите би трябвало да потвърдят и 5-годишен опит в обработката на контейнери
21 дек 2016
Гръцкият кабинет в София: превоз, газ, обещания и общи фотоси
Българският министър председател съобщи, че страната " умерено " може да влезе в чакалнята на Еврозоната
1 авг 2016 Предварителните оценки на обособените сектори и уреди също са ясни (виж картата). Част от железопътните линии (Стара Загора - Карнобат - Бургас и Димитровград - Симеоновград - Свиленград) към този момент са осъвременени със средства по оперативна стратегия " Транспорт ". Изградено е и 4-километровото отклоняване към Гърция от линията за Турция при Свиленград. Според транспортното министерство реален период за довеждане докрай на целия кулоар е в границите на 10 години. По-дълго ще отнеме построяването на интермодалните терминали в Русе и Варна, до момента в който секторът от Александруполис до Бургас може да бъде изработен за три години.
Голямата незнайна
Откъде ще пристигна самото финансиране е една от незнайните, въпреки че съгласно Борисов планът има огромен късмет за финансиране по проекта " Юнкер " и от европейски фондове. " Можем умерено да го защитим и от лист хартия да се трансформира в положително оборудване в бъдеще ", сподели той. Очаква се през октомври да се организира среща с ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер.
Възможност за финансиране има и от Европейската капиталова банка, а съгласно транспортния министър Ивайло Московски " високата му добавена стойност " може да притегли огромни вложители от Близкия и Средния изток, Китай, Русия и така нататък Факт е обаче, за към този момент не е ясно до каква степен планът ще бъде стопански преференциален и какъв брой време ще е належащо, с цел да се изплати. От министерството на превоза споделиха, че към момента следва да се създадат спомагателни калкулации за бъдещия трафик и приходите по линията.
Намерения и благоприятни условия
Компаниите в България, които внасят и изнасят огромни товари, не са единни в оценката си за плана, като запасите на част от тях са свързани най-много с неяснотите на този стадий. " Засега не разполагаме с конкретика - от кое място ще минава, какви са прогнозните товари, каква ще е логистиката. За да има смисъл една такава инвестиция, би трябвало да има голям поток от товари, складови обработки и така нататък ", сподели изпълнителният шеф на девненския торов цех " Агрополихим " Васил Александров. " Нека да забележим някакви елементи. Идейни планове сме виждали доста, най-после остават единствено политически планове ", добави той.
За търговците на зърно изгодите са противоречиви, защото те изнасят главно с огромни кораби с надълбоко прегазване. " На Егейско море няма пристанище, където могат да дебаркират такива кораби ", сподели шефът и притежател на " Севан " Артур Акопян. Според него обаче планът е доста добър за контейнерни товари, защото и сега контейнерите от Черно море се претрупват в Егейско. " Това ще спести големи пари на фирмите ", сподели той.
Друг огромен търговец на зърно - " АДМ България трейдинг ", също изнася най-вече с кораби. От компанията обаче считат, че всяка опция за друг превоз е добре пристигнала. " Никога не бих отрекла благоприятни условия, които в бъдеще може да се окажат потребни за стопанската ни процедура, въпреки че за момента не предвиждаме да използваме железопътен превоз ", разяснява финансовият шеф Силвия Йорданова.
По-широкият избор на благоприятни условия за превозване на артикули ще стимулира по натурален метод конкуренцията, от което печелят всички, счита ръководителят на надзорния съвет на пловдивския металургичен цех КЦМ Румен Цонев. " При съществуване на преференциални навла за жп превоз, допустими пристанищни такси и постоянен сервиз от страна на контейнерните линии за/от търсените дестинации, бихме употребявали сполучливо мултимодалния транспортен кулоар ", сподели той. По думите му е рано да се приказва за икономическия смисъл на плана, само че по-гъвкавото съчетание на жп, сухопътен, морски или речен превоз носи единствено изгоди за огромните експортьори.
Растящ план
Възможността за създаване на интермодален товарен кулоар сред българските пристанища Варна и Бургас и гръцките пристанища Каварна и Александруполис в действителност беше проучена още преди няколко години. Това стана по взаимен план на двете страни на стойност 1.5 млн. евро, като половината от средствата бяха европейско финансиране от програмата TEN-T (за развиване на трансевропейската транспортна мрежа). След като завършиха изследванията, Гърция предложи меморандум за съгласие за създаване на жп линия Кавала - Александруполис - Бургас - Варна.
До подписването на документа обаче планът порасна, включвайки и други градове. Този път самодейността пристигна от България, която предложи в него да влезе и пристанището в Русе, на което да бъде построен интермодален терминал и по този начин да се обезпечи връзка с страните по поречието на Дунав. Гърция от своя страна пък предложи уголемение на коридора до Солун. Така в последна сметка се стигна до разновидността за развиване на по-дългата железопътна връзка.
Много евентуално е обаче планът да се разшири в допълнение, въпреки и към този момент на равнище политически планове. В началото на идващия месец министър председателите на България и Гърция ще се срещнат с сътрудниците си от Румъния и Сърбия, с цел да обсъдят възможното включване и на другите две страни в плана.
Стратегически ползи
Междувременно интерес към транспортния кулоар пристигна от Русия, въпреки и като реализатор. " Руските железници (РЖД) могат да вземат участие в плана за електрифициране на жп линията сред Бургас и Александруполис ", сподели транспортният министър Максим Соколов, представен от ИТАР-ТАСС. Компанията неотдавна завърши реконструкцията на права в Сърбия, която е част от 10-ия трансевропейски кулоар, който свързва Залцбург в Австрия със Солун в Гърция и минава през Загреб, Белград и Скопие.
Държавната РЖД обаче има и по-стратегически ползи от чистото строителство. Тя беше измежду претендентите за покупка на мажоритарен дял в концесионера на пристанището в Солун през 2014 година, когато процедурата пропадна. Тогавашният шеф Владимир Якунин обясняваше присъединяване на компанията със устрема да се построяват транспортни коридори сред Европа и Азия.
Политическият план, какъвто е на този стадий Sea2Sea, е добра опция за това, защото ще обезпечи връзка освен сред България и Гърция (и вероятно Румъния и Сърбия), само че и с други черноморски страни като Русия, Украйна и Грузия. Каквито и стопански преимущества да дава сходен кулоар обаче, стратегическите му измерения сигурно надвиват.
Милиардната инвестиция, за която ще се разчита главно на европейски средства, към този момент няма икономическа аргументация. Свързването на Егейско с Черно море и река Дунав обаче може да се окаже добра опция за бизнеса. 1.07 милиарда евро е цената на българската част. Целият план е 5 милиарда евро.Когато някой приготвя милиардна инвестиция в план с неразбираема възвращаемост, надали става дума за бизнес. Затова и построяването на мултимодален транспортен кулоар, който да свързва Егейско с Черно море и река Дунав, за което неотдавна беше подписан меморандум сред Гърция и България, на този стадий наподобява по-скоро като политическа самодейност. В тази посока приказва и фактът, че въпреки да има приблизителни оценки за нужната инвестиция, за която ще се разчита най-много на европейски средства, към момента не е ясно какъв брой товари ще минават по бъдещия кулоар и по кое време планът ще се изплати. За фирмите, които се чака да го употребяват, това би могло да бъде добра опция. Стига изискванията да са конкурентни. И стига, несъмнено, да се случи, което на стадия не е по никакъв начин несъмнено.
Икономическата мотивация на този план може и да не е доста ясна, само че за политическата могат да се създадат задоволително обосновани догатки. Един от резултатите от сходен транспортен кулоар ще бъде заобикалянето на Босфора и надлежно намаляването на значимостта на Турция. Източници от държавното управление настояват, че диалозите за коридора са почнали " от горе надолу " - първо е взето политическо решение на равнище държавни водачи на България и Гърция и чак по-късно е почнала подготовка на детайлностите. И защото надали Борисов и Ципрас са взели сходно решение без да пита, оповестяването на тези планове евентуално е част от дипломатическата игра сред Европейски Съюз и Турция, в която на Анкара се подава сигнал, че политическата изолираност може да бъде последвана от икономическа.
Рехабилитация и интермодални терминали
Меморандумът за съгласие сред България и Гърция за развиването на железопътната връзка Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе беше подписан на 6 септември в Кавала от министрите на превоза на двете страни Ивайло Московски и Христо Спирдзис в наличието на министър председателите Бойко Борисов и Алексис Ципрас. С документа се планува основаването на взаимно българско-гръцко сдружение, посредством което двете страни да аплайват за финансиране, да изградят и ръководят коридора дружно. " Договорът е мощен лост за придвижването в района като цяло. Това е огромна стъпка, тъй че балканските страни да са европейско пространство на сигурност и стабилитет ", уточни Ципрас. " С Алексис можем да играем значима роля за обща балканска политика, която да се води ", разяснява Борисов.
Мултимодалният кулоар Sea2Sea, както е наименуван, планува свързването на Егейско и Черно море и река Дунав със скоростна железопътна линия, което ще разреши да се комбинират пътен, железопътен, воден и речен превоз. Планира се създаване на двойна електрифицирана линия с вградена система за надзор и ръководство на трафика. Целият план се прави оценка на 5 милиарда евро, от които 1.07 милиарда евро е цената на българската част.
На територията на България на практика са построени всички железопътни прави, които попадат в обсега на коридора. Това, което би трябвало да се направи и влиза в прогнозните малко над милиард лв., е рехабилитация и удвоявяне на някои от съществуващите линии, въвеждане на системи за сигнализация и концентрация, както и строителство на два интермодални терминала във Варна и Русе, прецизираха от министерството на превоза за " Капитал ".
[натиснете за цялостен размер]
Автор: Капитал Още по тематиката
Четири плана, които биха избавили Северна България
...и какъв брой близо е до реализация всеки от тях
1 сеп 2017
Най-големите транспортни компании: Гладни за водачи, гладни за релси
Сухопътните превозвачи губят бизнес поради нови регулации в Европейски Съюз и нови непредсказуеми зони като Турция
29 авг 2017
Еврофинансирането за две прави и тунел от " Струма " е утвърдено
Става дума за строителство за над 600 млн. лева преди и след Кресна и тунела " Железница "
4 май 2017
Операторът на интермодала в Пловдив би трябвало да вложи най-малко 4.6 млн. лева
Кандидатите би трябвало да потвърдят и 5-годишен опит в обработката на контейнери
21 дек 2016
Гръцкият кабинет в София: превоз, газ, обещания и общи фотоси
Българският министър председател съобщи, че страната " умерено " може да влезе в чакалнята на Еврозоната
1 авг 2016 Предварителните оценки на обособените сектори и уреди също са ясни (виж картата). Част от железопътните линии (Стара Загора - Карнобат - Бургас и Димитровград - Симеоновград - Свиленград) към този момент са осъвременени със средства по оперативна стратегия " Транспорт ". Изградено е и 4-километровото отклоняване към Гърция от линията за Турция при Свиленград. Според транспортното министерство реален период за довеждане докрай на целия кулоар е в границите на 10 години. По-дълго ще отнеме построяването на интермодалните терминали в Русе и Варна, до момента в който секторът от Александруполис до Бургас може да бъде изработен за три години.
Голямата незнайна
Откъде ще пристигна самото финансиране е една от незнайните, въпреки че съгласно Борисов планът има огромен късмет за финансиране по проекта " Юнкер " и от европейски фондове. " Можем умерено да го защитим и от лист хартия да се трансформира в положително оборудване в бъдеще ", сподели той. Очаква се през октомври да се организира среща с ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер.
Възможност за финансиране има и от Европейската капиталова банка, а съгласно транспортния министър Ивайло Московски " високата му добавена стойност " може да притегли огромни вложители от Близкия и Средния изток, Китай, Русия и така нататък Факт е обаче, за към този момент не е ясно до каква степен планът ще бъде стопански преференциален и какъв брой време ще е належащо, с цел да се изплати. От министерството на превоза споделиха, че към момента следва да се създадат спомагателни калкулации за бъдещия трафик и приходите по линията.
Намерения и благоприятни условия
Компаниите в България, които внасят и изнасят огромни товари, не са единни в оценката си за плана, като запасите на част от тях са свързани най-много с неяснотите на този стадий. " Засега не разполагаме с конкретика - от кое място ще минава, какви са прогнозните товари, каква ще е логистиката. За да има смисъл една такава инвестиция, би трябвало да има голям поток от товари, складови обработки и така нататък ", сподели изпълнителният шеф на девненския торов цех " Агрополихим " Васил Александров. " Нека да забележим някакви елементи. Идейни планове сме виждали доста, най-после остават единствено политически планове ", добави той.
За търговците на зърно изгодите са противоречиви, защото те изнасят главно с огромни кораби с надълбоко прегазване. " На Егейско море няма пристанище, където могат да дебаркират такива кораби ", сподели шефът и притежател на " Севан " Артур Акопян. Според него обаче планът е доста добър за контейнерни товари, защото и сега контейнерите от Черно море се претрупват в Егейско. " Това ще спести големи пари на фирмите ", сподели той.
Друг огромен търговец на зърно - " АДМ България трейдинг ", също изнася най-вече с кораби. От компанията обаче считат, че всяка опция за друг превоз е добре пристигнала. " Никога не бих отрекла благоприятни условия, които в бъдеще може да се окажат потребни за стопанската ни процедура, въпреки че за момента не предвиждаме да използваме железопътен превоз ", разяснява финансовият шеф Силвия Йорданова.
По-широкият избор на благоприятни условия за превозване на артикули ще стимулира по натурален метод конкуренцията, от което печелят всички, счита ръководителят на надзорния съвет на пловдивския металургичен цех КЦМ Румен Цонев. " При съществуване на преференциални навла за жп превоз, допустими пристанищни такси и постоянен сервиз от страна на контейнерните линии за/от търсените дестинации, бихме употребявали сполучливо мултимодалния транспортен кулоар ", сподели той. По думите му е рано да се приказва за икономическия смисъл на плана, само че по-гъвкавото съчетание на жп, сухопътен, морски или речен превоз носи единствено изгоди за огромните експортьори.
Растящ план
Възможността за създаване на интермодален товарен кулоар сред българските пристанища Варна и Бургас и гръцките пристанища Каварна и Александруполис в действителност беше проучена още преди няколко години. Това стана по взаимен план на двете страни на стойност 1.5 млн. евро, като половината от средствата бяха европейско финансиране от програмата TEN-T (за развиване на трансевропейската транспортна мрежа). След като завършиха изследванията, Гърция предложи меморандум за съгласие за създаване на жп линия Кавала - Александруполис - Бургас - Варна.
До подписването на документа обаче планът порасна, включвайки и други градове. Този път самодейността пристигна от България, която предложи в него да влезе и пристанището в Русе, на което да бъде построен интермодален терминал и по този начин да се обезпечи връзка с страните по поречието на Дунав. Гърция от своя страна пък предложи уголемение на коридора до Солун. Така в последна сметка се стигна до разновидността за развиване на по-дългата железопътна връзка.
Много евентуално е обаче планът да се разшири в допълнение, въпреки и към този момент на равнище политически планове. В началото на идващия месец министър председателите на България и Гърция ще се срещнат с сътрудниците си от Румъния и Сърбия, с цел да обсъдят възможното включване и на другите две страни в плана.
Стратегически ползи
Междувременно интерес към транспортния кулоар пристигна от Русия, въпреки и като реализатор. " Руските железници (РЖД) могат да вземат участие в плана за електрифициране на жп линията сред Бургас и Александруполис ", сподели транспортният министър Максим Соколов, представен от ИТАР-ТАСС. Компанията неотдавна завърши реконструкцията на права в Сърбия, която е част от 10-ия трансевропейски кулоар, който свързва Залцбург в Австрия със Солун в Гърция и минава през Загреб, Белград и Скопие.
Държавната РЖД обаче има и по-стратегически ползи от чистото строителство. Тя беше измежду претендентите за покупка на мажоритарен дял в концесионера на пристанището в Солун през 2014 година, когато процедурата пропадна. Тогавашният шеф Владимир Якунин обясняваше присъединяване на компанията със устрема да се построяват транспортни коридори сред Европа и Азия.
Политическият план, какъвто е на този стадий Sea2Sea, е добра опция за това, защото ще обезпечи връзка освен сред България и Гърция (и вероятно Румъния и Сърбия), само че и с други черноморски страни като Русия, Украйна и Грузия. Каквито и стопански преимущества да дава сходен кулоар обаче, стратегическите му измерения сигурно надвиват.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ