Делото Октопод с Алексей Петров - шумният провал на Цветанов и прокуратурата
Шумното дело „ Октопод “ от интервала на Цветан Цветанов в Министерството на вътрешните работи, което се проточи повече от 11 години, завърши с две условни присъди и трима почтени. Сред оправданите е и предприемачът Алексей Петро
На 19 юли 2021 година, повече от 11 години, откакто Министерство на вътрешните работи предприе една от най-шумните си интервенции по времето на първия управнически мандат на ГЕРБ (2009-2013), когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, последвалият правосъден развой завършва с доминиращ крах за прокуратурата.
Делото остана в историята с наимеонованието на полицейската акция – " Октопод ", а главен обвиняем по него беше някогашният консултант в ДАНС Алексей Петров. На първите две правосъдни инстанции той и половината от останалите подсъдими обаче бяха оправдани.
Оправдателните присъди на Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Кирил Топалов дефинитивно са влезнали в действие. Причината е, че Апелативната профилирана прокуратура не е подала митинг против тях пред Върховния касационен съд (ВКС). Срокът за това изтече предишния четвъртък, заяви пред Свободна Европа юрист Васил Василев, който пази Алексей Петров.
Така, държавното обвиняване съумява да реализира единствено две условни присъди от по 3 години на Марчело Джотолов и Янко Попов. Джотолов и Попов бяха наказани за това, че са изнудвали някогашния служител на реда Николай Динков да преведе по сметка на Джотолов 180 000 лв.. Освен тригодишни условни санкции, двамата подсъдими получиха по това обвиняване и санкции от по 4000 лв..
Прословутата спецакция „ Октопод “ стартира на 10 февруари 2010 година, когато Министерство на вътрешните работи и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков.
Същия ден проверяващите нахлуха в „ Голд лизинг “ и „ Кепитъл лизинг “, които в този миг разделят един офис, защото им следва обединение. Иззети са всички компютри и настоящата документи на компаниите, която е събрана в чували.
Тогава пресцентърът на Министерство на вътрешните работи популяризира видео фрагменти на изводи с белезници на земята Петров, както и фотоси на полуголи дами в нощни заведения, които крият лицата си.
Веднага по-късно бяха формирани три съществени наказателни каузи. Те станаха известни като „ огромен Октопод “ – за тежките стопански закононарушения, „ гальовен Октопод “ – за сводничество и проституция и „ дребен Октопод “ – за рекет и насила. До съд стигна единствено последното.
Тогава Цветанов разгласи, че " Октопод " " дава начало на битката с проведената престъпност, корупцията и срастването на проведената престъпност с държавния уред ".
Заедно с Петров и останалите му съпроцесници бяха арестувани и братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Впоследствие двамата отпаднаха от делото, само че това не им попречи дружно с Петров и Хамстера да осъдят страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ).
В решенията си по жалбите на четиримата Европейски съд по правата на човека одобри, че необятно отразените в медиите полицейски интервенции са довели до нарушение на възбраната за измъчване, презумпцията за невиновност, правото на заслужено развой, ценене на персоналния живот и непредоставяне на ефикасни средства за отбрана.
Сред подсъдимите в началото беше и някогашният върховен прокурор Цеко Йорданов, който след това също отпадна и на собствен ред осъди България в Страсбург. Обезщетения за общо 1.2 млн. лева бяха присъдени, само че от българския съд, и на две компании, които бяха обвинени за връзки с проведената незаконна група " Октопод " – " Голд лизинг " и " Кепитъл лизинг ", напомня правният уебсайт " Де факто ".
Процесът в началото стартира в Софийския градски съд, само че през 2015 година потегли изначало поради уволнението на арбитър Румяна Ченалова, която го гледаше до тогава. След това делото беше трансферирано в Специализирания углавен съд поради промяната на подсъдността на делата против проведени незаконни групи.
Там Алексей Петров, Антон Петров и Кирил Топалов бяха оправдани, а Марчело Джотолов и Янко Попов получиха условни присъди през ноември 2018 година Апелативният спецсъд напълно удостовери това решение на първата инстанция при започване на юли.
До този миг грешките по делото „ Октопод “ костват на българските данъкоплатци над 1,2 млн. лв.. През 2016 година Съдът в Страсбург осъди България да заплати близо 110 000 евро за акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите мнения на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лева Над 400 000 лева обезщетение е присъдено на компания, чиято документи е държана с години от проверяващите.
