Как в България ЕК даде милиони за скриване на обществените поръчки?
Шумно прокламираната от кабинета " Борисов 3 " нова централизирана осведомителна система за публични поръчки, която от 10 месеца насам е наложителна за всички компании и ведомства, работи само че с редица недостатъци. В същото време основаването ѝ " отхапа " милиони левове от Европейски Съюз. В този експретен текст ще бъдат откроени някои от проблемите на системата, а мнение на Агенцията за публични поръчки по тях, ще публикуваме на следващия ден.
В България публични поръчки се разпореждат от 2004 година Основната функционалност на Агенцията за публични поръчки (АОП) е да поддържа Регистъра за публични поръчки. Неговата цел е евентуалните участници да могат да намират информация за публични поръчки, в които биха могли да вземат присъединяване. Конкуренцията при избора на реализатор само може да подсигурява, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората съществена цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се откри цялата нужна информация за едно пълноценно следствие на една поръчка – участници, документи за присъединяване, протоколи и решения.
До 2020 година този указател действа, позволявайки търсенето да става по име на възложителя и по обособени думи от предмета или описанието на публичната поръчка. В един миг АОП взема решение да сътвори Централизирана автоматизирана осведомителна система " Електронни публични поръчки " (ЦАИС ЕОП) . Платформата се прави, с цел да се премине към напълно електронен развой на възлагане. С изменение на Закона за публичните поръчки (ЗОП) потреблението на платформата става наложително за всички възложители.
Кой и по какъв начин сътвори новата платформа?
Създаването на платформата става в два стадия и се финансира по Оперативна стратегия " Добро ръководство " по отношение на член 39а от Закон за обществените поръчки. Обществената поръчка за основаване на платформата () е предоставена при започване на 2018 година на ДЗЗД " Консорциум ЕОП България " със стойност 4 795 200.00 лева без Данък добавена стойност. Любопитен подробност е, че инспекция в остарелия указател сподели нарушавания на закона по метода, по който е оповестена поръчката. И по-конкретно, препратката към публичната поръчка в профила на купувача (официалната страница на АОП) препраща към несъществуваща страница! Тоест, наложителната мярка за гласност липсва. След търсене в профила на купувача намираме по поръчката.
В България публични поръчки се разпореждат от 2004 година Основната функционалност на Агенцията за публични поръчки (АОП) е да поддържа Регистъра за публични поръчки. Неговата цел е евентуалните участници да могат да намират информация за публични поръчки, в които биха могли да вземат присъединяване. Конкуренцията при избора на реализатор само може да подсигурява, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората съществена цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се откри цялата нужна информация за едно пълноценно следствие на една поръчка – участници, документи за присъединяване, протоколи и решения.
До 2020 година този указател действа, позволявайки търсенето да става по име на възложителя и по обособени думи от предмета или описанието на публичната поръчка. В един миг АОП взема решение да сътвори Централизирана автоматизирана осведомителна система " Електронни публични поръчки " (ЦАИС ЕОП) . Платформата се прави, с цел да се премине към напълно електронен развой на възлагане. С изменение на Закона за публичните поръчки (ЗОП) потреблението на платформата става наложително за всички възложители.
Кой и по какъв начин сътвори новата платформа?
Създаването на платформата става в два стадия и се финансира по Оперативна стратегия " Добро ръководство " по отношение на член 39а от Закон за обществените поръчки. Обществената поръчка за основаване на платформата () е предоставена при започване на 2018 година на ДЗЗД " Консорциум ЕОП България " със стойност 4 795 200.00 лева без Данък добавена стойност. Любопитен подробност е, че инспекция в остарелия указател сподели нарушавания на закона по метода, по който е оповестена поръчката. И по-конкретно, препратката към публичната поръчка в профила на купувача (официалната страница на АОП) препраща към несъществуваща страница! Тоест, наложителната мярка за гласност липсва. След търсене в профила на купувача намираме по поръчката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ